Ромите и радикалите: предполагаемата българска подкрепа за ИДИЛ

От обвинителния акт срещу тях може да се разберат допълнителни детайли от обвиненията срещу групата, включително за твърденията, че Муса и двама негови последователи са оказвали подкрепа на чуждестранни джихадисти, пътуващи за Сирия.

Но историята на Ахмед Муса и неговите последователи е по-дълбока - за това как салафизмът, фундаменталисткo течение на исляма, което следва стриктно ранноислямските норми и практики от времето на пророка Мохамед, намира почва сред общността на "Изток", където преди няма никакво присъствие.

Десетилетията на пренебрежение от българското общество и институции оставиха много роми маргинализирани и създадоха благоприятна среда за религиозни фундаменталисти, според експерти по ромски общности и по радикализация.

От две години България посвещава значително внимание и ресурси на стената по границата, която да спира бежанците и мигрантите от Близкия изток. Но от много по-отдавна строи стени между собствените си общности.

Междувременно все още предстои обвиняемите да се изправят пред съда. На 2 декември 2015 Пловдивският Апелативен съд реши да не дава ход на делото заради неяснота в обвинителния акт и открити процедурни нарушения. Прокурорът по делото бързо внесе отново вече променения обвинителен акт, за да отговори на забележките на съда. Ако новото обвинение бъде прието в крайна сметка, процесът би трябвало да започне през 2016.

Трима от обвиняемите по делото са приели обвиненията срещу тях. Един не е дал никакво изявление. A всички останали, включително Муса и другите заподозрени, назовани в тази история, не са се признали за виновни.

Проповедникът и неговият джамаат

Муса е 40-годишен харизматичен салафистки проповедник с две предишни присъди за разпространение на религиозна омраза (виж таймлайна).

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Другите 13, обвинени от прокуратурата след арестите през 2014, са част от най-близкия кръг на Муса. Повечето, като самия Муса, са безработни, имат основно образование и организират религиозни активности в своите общности.

Кварталът на Муса, "Изток", е разположен в сърцето на Пазарджик, но се усеща като отделен от останалата част на града. Инфраструктурата е лоша, а градски транспорт дори не стига дотам. Мнозинството от близо 20 000 обитатели говорят турски като майчин език. Българското общество обикновено ги приема за роми, въпреки че самите те по-често се идентифицират като турци или просто като мюсюлмани. В миналото хората от квартала не са били oтдадени вярващи донякъде заради репресията на религията по времето на комунизма. Изповядвали са по-битова форма на исляма с елементи от християнството и езичеството.

"Когато чуехме кукувицата да кука, мислехме, че някой ще умре. Такива вярвания имахме, разказва един мъж от общността. Това не е ислям."

Или както главният мюфтия на Пазарджишкия регион Абдуллах Салих обяснява: "Те са родени мюсюлмани. Казваха, че са мюсюлмани, но не се държаха като мюсюлмани във всекидневния си живот. Започнаха да учат оттогава."

След падането на комунизма през 1989 различни религиозни групи намериха отзивчива публика сред ромите. Някои български мюсюлмани започнаха да пътуват до Турция и Близкия изток, за да задълбочат религиозните си познания. Върнаха се с непознати обичаи и ритуали, което предизвика конфликти между новите и старите имами.

Муса, който е бил християнин до 20-ата си година и е посещавал местната евангелистка църква, по-късно става носител на този нов ислям в "Изток". Съдебните документи от предишните му присъди скицират кратка версия на трансформацията му. По време на посещение в Австрия в средата на 90-те години той приема исляма и по-късно посещава едногодишен курс за имами в българското село Сърница. Според съда той е възприел салафистките идеи от учителя си там, който е завършил религиозното си образование в Саудитска Арабия.

Диагностициран с комбинация от депресия и шизофрения като млад, Муса няма разрешително да бъде имам от Главното мюфтийство в България. Въпреки това той превръща собствената си къща в молитвен дом и започва да проповядва. По-късно се присъединява към джамията "Ебу Бекир", която е построена през 2002 г. отчасти с финансиране от саудитска фондация. Ахмед Муса проповядва навсякъде - в кафенета и на улицата, на сватби и погребения. Идеите му пътуват по Skype и YouTube до съседните градове и мигрантските общности в Западна Европа.

Той бързо се превръща в авторитет за част от хората в квартала, които твърдят, че е добър човек. Една жена обяснява, че той "би разпилял сърцето си, за да го даде на бедните". Под лидерството му през последното десетилетие неговите последователи постепенно променят външния си вид, навиците и обичаите си. Заменят българските си имена с арабски (самият Ахмед Муса преди се е казвал Ангел Стоянов). Започват да празнуват само мюсюлманските празници, не и националните празници или дори рождени дни. Мъжете пускат дълги бради, къси коси и започват да се обличат в дълги роби. Жените започват да крият лицата си зад бурка.

Разпространение на пропаганда и подкрепа за джихадисти?

Сега Муса е обвинен, че е промотирал война чрез проповедите си както онлайн, така и офлайн със знамето на ИДИЛ зад гърба си. Според свидетел, цитиран в обвинителния акт, той многократно е заявявал на последователите си, че е задължение на всеки мюсюлманин да се присъедини към халифата, обявен от ИДИЛ в Сирия и Ирак, включително и към армията му.

Анонимен свидетел, цитиран в документа, твърди още, че Муса е изисквал от общността да събира пари за бойците на ИДИЛ по време на Рамадан. Той е обвинен и в това, че е разпространявал религиозна омраза чрез книга, съдържаща идеи от уахабитската традиция, която се възприема като крайно и нетолерантно течение на исляма.

Прокуратурата обвинява всички останали в разпространение на религиозна омраза чрез социалните мрежи през споделяне на снимки и видеа на бойци и екзекуции на ИДИЛ и на религиозни песни, призоваващи към въоръжена борба. Разследващите са открили снимки на обвиняемите, на които те позират със знамена и мърчандайз като шапки, тениски, ключодържатели, свързвани с групировката. Обвинителният акт твърди, че в профилите си във Facebook те позират с показалец, сочещ към небето - знак, използван широко от привържениците на ИДИЛ.

Ахмед Муса (вдясно) пред съда в Пазарджик на 19 март, 2014, когато беше осъден на първа инстанция за разпространение на антидемократична идеология и религиозна омраза. Фотограф : Георги Кожухаров

Муса и двама от неговите най-близки последователи от Пазарджик, Стефан Александров (познат като Сюлейман) и Ангел Симов (познат като Айри), също така, според събраните данни от прокуратурата, вероятно са оказали логистична подкрепа на трима пътуващи джихадисти, които са заминали да се бият в Сирия.

Тримата бойци са Саид Хюсеинович, 33-годишен френски гражданин от босненски произход, Мурат Айълдъз, 38-годишен турски гражданин с разрешение за пребиваване в Германия, и Изюдин Църновршанин, сръбски гражданин на 26 години. И за тримата се смята, че са взели участие във военните действия в Сирия. Хюсеинович и Айълдъз все още се сражават за ИДИЛ, докато Църновршанин е бил арестуван в Сърбия през март 2014 и му е повдигнато обвинение за участие във войната в Сирия, според становище на ДАНС в отговор на въпроси на БИРН.

Обвинителният акт казва, че двама от тези трима мъже са посетили Пазарджик на път за Сирия през ноември 2013. Хюсеинович и Църновршанин са отседнали в дома на Ахмед Муса и техните посещения дори са се застъпили. Айълдъз е отседнал в дома на Стефан Александров през лятото на 2014.

Поне 332 чуждестранни бойци от Западна Европа и Западните Балкани са преминали през България на път за Сирия и Ирак от началото на 2013 до юни месец тази година, въпреки че не всички са стигнали до бойното поле, се посочва още в становището на ДАНС.

Наблюдаващата прокурорка по делото не позволи да се интервюира Ахмед Муса, който е в ареста, докато очаква процеса.

Все още не е съвсем ясно кой ще представлява Муса в съда, ако в крайна сметка се стигне до съдебен процес, но Хари Харалампиев, негов защитник в двата предишни процеса срещу него, е скептичен към твърденията, че проповедникът е приютявал джихадисти.

"Ако това е вярно, задавам риторичния въпрос защо властите не са арестували тези хора, преминавали през България. Защо не са ги арестували и екстрадирали веднага", казва той.

Харалампиев описва Муса като сложна личност. "Той има магнетично въздействие над общността, казва той. "У него отсъства разсъдъчност, но парадоксално това го прави лидер."

Отделени от другите

Хората в "Изток" твърдят, че последователите на Муса, около 300 до 500 души по различни оценки, странят от останалите в квартала.

Зоя Симеонова, която управлява кварталното читалище, си спомня как група деца се появяват на вратата й един ден. "Те ми казаха, че няма да идват повече на заниманията в читалището, защото са мюсюлмани, казва тя. Тогава разбрах, че децата биват спирани от държавните институции."

Сашо, 50-годишен мъж, дава друг пример, докато в топъл юнски ден стои пред кафене и магазин за дюнери, които държи в центъра на "Изток". "Виждаш ли, изстрелва той, сочейки с пръст посетителите на съседното заведение. Тези с брадите няма да дойдат да седнат в моето кафене." Той обяснява, че хората от общността на Муса посещават само неговия конкурент, който е мюсюлманин: "Те не общуват с останалите вече."

Има и други мюсюлмани в "Изток", които споделят това мнение и отхвърлят тази интерпретация на исляма. "Аз не мога да живея така, както са живели преди хиляда години. Предпочитам това течение на исляма, което кореспондира със съвременния живот", казва Яшар Ангелов, 55-годишен мъж, който работи в общинската администрация в Пазарджик.

Той признава, че Муса има и позитивно влияние - някои хора са се отказали от алкохола и наркотиците, например - но Ангелов е изгубил много приятели, които са се откъснали от останалата част на обществото.

Отношенията между малката християнска общност в "Изток" и поддръжниците на Муса са дори по-обтегнати. В заведение за бързо хранене, изпълнено с шумните разговори на работници, които обядват, Янго Ангелов, синът на местния евангелистки пастор, повдига блузата си, за да покаже пистолета на кръста си. Казва, че носи оръжие за защита, откакто той и баща му са били нападнати през 2005 г. Преди четири години, твърди той, група мюсюлмански мъже от "Изток" са пребили тежко друг пастор и негов приятел с бухалки и железни тръби.  

Ангелов е убеден, че атаките са на религиозна основа, въпреки че присъстват в полицейските доклади като "престъпления срещу обществения ред и мир". Той твърди още, че конфликтите между евангелистите и "талибаните", както той ги нарича, са нещо обичайно в "Изток".

"Икономически геноцид"

Други обаче смятат, че причините, поради които последователите на Муса са прегърнали салафизма, не са предимно религиозни.  

"Основните проблеми в този квартал са социални и икономически", казва Яшар Сали, лицето на "официалния ислям" в Пазарджик като имам в централната джамия на града. "Ако те живееха нормален живот, нямаше да се интересуват от различните течения", твърди той, добавяйки, че хората от "Изток" са били изоставени от държавата и подложени на "икономически геноцид".

Ромите са сред най-тежко засегнатите през българския преход. Много от тях бяха заети в държавните фабрики, които са закрити, или в земеделските кооперативи, които се разпадат. А орязванията на средствата за здравеопазване и образование имаха особено увреждащ ефект за селските и изолирани общности, в които живеят много от ромите. Те бяха оставени с ограничен достъп до болници, училища, детски градини, социални услуги и градски транспорт. Според преброяването от 2011 г. 60% от ромите над 15-годишна възраст са икономически неактивни. Поне две поколения роми са израснали практически неграмотни и в задълбочаваща се бедност.

Антонина Желязкова, антрополог, който управлява софийска неправителствена организация, работеща с малцинствени групи, коментира скоро след арестите, че не е изненадващо, че хората в "Изток" търсят друга идентичност. "Те искат да се почувстват част от нещо по-голямо, нещо, което разрушава стените на тяхната гетоизация", смята тя.

Янко Мишев, председателят на джамийското настоятелство на "Ебу Бекир", казва, че работодателите са предубедени към хората от общността и не им дават работа. "Пазарджик е най-расисткият град", споделя той на турско кафе след петъчната молитва.

Мишев говори няколко дни преди началото на свещения месец Рамадан и "Изток" очаква гастарбайтерите - които работят в Германия и други европейски държави - да се завърнат за празника.

Той изчислява, че повече от половината от жителите на квартала работят в чужбина. "Ако срещнете млади хора на улицата, те ще са заминали до месец", казва той.

Германската връзка

Работата в Германия предлага на ромите икономическа алтернатива, но разследването срещу Муса и неговата група предполага, че може да създава и опасни връзки. Свидетел е заявил пред прокурорите, че един от обвиняемите, Ангел Симов, се е запознал с турския гражданин, на когото се предполага, че е помогнал да пътува до Сирия, докато са работили заедно в Германия.

В Кьолн през 2001 самият Ахмед Муса се е свързал с базираната в Германия турска радикална организация Kalifatsstaat ("Халифатска държава") и се е съгласил да разпространява техните идеи, според съдебните документи. Германските власти са забранили групировката през декември същата година. Представител на немските тайни служби коментира пред БИРН, че са наясно с Муса, неговата група и техните връзки с Германия, но не могат да дадат повече информация.

В Кьолн живеят повече от 5000 българи, включително много работници от Пазарджик. В една гореща юлска сутрин през 2015 групи от тях стоят на ъгъла на улица "Ханземан" и улица "Венлоер" в квартал "Еренфелд". Те са там от 6 сутринта, когато камионите ги събират за работа по строежите, и вечерта, когато пушат цигари, работният ден е отпечатан върху лицата им.

На същия ъгъл стои Ружди Закир, дребен и приказлив човек от Пазарджик, който работи във фабрика за въглища в Кьолн. Последовател на Ахмед Муса, той ядосано осъжда политиците и медиите в България, обвинявайки ги, че предизвикват конфликти чрез демонизирането на имама и неговата общност. "Казват, че сме от Ислямската държава. Да, жена ми носи бурка, но как това я прави терорист", пита той.

Той противопоставя България на Германия, където никой не се опитва да разделя хората по етнос или религия.

Елиза Александрова, българка, която управлява център за жени мюсюлманки в Кьолн, изразява подобно мнение. Александрова помага на семейства от общността в Пазарджик да си намерят работа и да започнат уроци по немски език. "Германското общество е отворено към различията и затова те имат шанс да започнат нормален живот тук", казва тя. Александрова следи с изумление новините за разследването срещу Муса и неговите последователи. Убедена е, че българските власти преувеличават проблема, защото знаят и разбират малко от религия, особено от ислям.

Превенция, не присъди

Обратно в България, Ивелина Карабашлиева, експерт в превенцията на радикализацията, също има притеснения за последствията от изправянето на Муса и неговите последователи на съдебен процес.

Тя е работила в областта в Холандия и смята, че на България й липсва по-системен подход към проблема. "България трябва да инвестира в превенция. Не можеш да промениш нагласи с присъди", казва тя.

Държавата би трябвало да предложи алтернатива на пропагандата на ИДИЛ, смята Карабашлиева. Това означава учителите да са готови да обсъждат тези въпроси със своите ученици и да знаят как да разпознават признаците на радикализация. Социалните работници и местните власти да бъдат обучени в основите на исляма и на салафизма, за да разбират кое е опасно и кое не, обяснява тя.

Докато броди из мръсните улици на ромските квартали на Пазарджик и Пловдив, Асен Колев се спира често, за да разговаря. Като здравен медиатор неговата работа е да свързва местните хора с държавните медицински услуги. Това му дава добра представа за настроенията сред жителите на тези квартали.

След арестите на Ахмед Муса и неговите последователи, казва той, е имало отчайваща нужда от някакъв жест, който да успокои гнева в общността. Може би няколко нови улични лампи. Или малък празник за децата в квартала. Знак, че някого от местната управа го е грижа за тези хора. Но нямаше нищо.

* Тази статия е изготвена в рамките на Балканската стипендия за отлични постижения в журналистиката - инициатива, подкрепена от Фондация ERSTE, Фондация "Отворено общество", в сътрудничество с Балканската мрежа за разследващи репортажи

Автор : Капитал Преглед на оригинала