Светът през 2021 г

Краят на черния Златен век

За зависимите от петрола арабски страни ще дойде момент на разплата

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Бейрут

2 автори

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

От десетилетия арабските производители на петрол се чудят какво да правят. Когато цените на суровината се понижат, те обещават да отучат своите икономики от нея. Но ниските цени означават, че не могат да си позволят скъпи реформи. След това производството спада, търсенето се повишава и цените неизбежно се възстановяват. Хазната отново е пълна и натискът за реформи изчезва.

Неофициално някои правителствени представители сега се питат дали този цикъл не е приключил, което прави нуждата от реформи неотложна. Намаленото търсене заради коронавируса свали цената на петрола сорт брент до 21 долара на барел през 2020 г. Цените ще отбележат леко възстановяване през 2021 г., като може би ще преминат 50-доларовото равнище. Но няма да се вдигнат много повече. Повечето петролни държави в Близкия изток все още няма да могат да балансират своите бюджети.

Най-големият производител в региона - Саудитска Арабия, ще продължи с търсенето на доходи извън петрола. Миналата година тя утрои ДДС до 15%. Саудитците, които се надяваха това повишение да е временно, ще бъдат разочаровани да научат, че не е. Въпреки това дефицитът ще се увеличи. Предприемачите ще срещнат трудности заради закъснелите плащания за поръчките в обществения сектор. Но кралството ще продължи с най-големите си мегапроекти, като например Neom - високотехнологичен град в северозападната пустиня за 500 млрд. долара, и планирания курорт на Червено море, който ще бъде по-голям от някои европейски държава. Рияд също така ще изгони още мигранти от пазара на труда, което ще освободи работни места за неговите граждани, макар и нископлатени.

Междувременно карането с кола из Дубай през нощта ще бъде мрачно - високите блокове и пищни вили ще бъдат тъмни и празни. Обединените арабски емирства ще загубят около 1 млн. мигранти, или една десета от населението си. Някои ще се върнат у дома, загубили своята работа. Други, чиито заплати са орязани, ще изпратят семействата си обратно в родината и ще се преместят в по-малки апартаменти, за да намалят разходите. Новото строителство ще доведе до допълнителен спад на цените на имотите, които се понижиха с 10% през 2020 г. Дубай поне ще получи закъснял тласък от започването на световното експо през октомври 2021 г.

Кувейт ще заеме пари от пазарите на облигации, за да запуши дефицита, който може да достигне до 15% от БВП, което ще натовари бъдещите поколения с повече дългове за изплащане за големия по размер обществен сектор. За Бахрейн и Оман - с вече понижен рейтинг до категория "боклук", ще бъде по-трудно да вземат кредити. Извън Персийския залив картината изглежда още по-мрачна. Ирак ще намали своите разходи, за да покрие раздутия си обществен сектор. Чуждите резерви на Алжир - впечатляващите 200 млрд. долара през 2014 г., ще спаднат под 40 млрд. долара.

На хоризонта няма надежда. Търсенето на петрол ще остане потиснато. Що се отнася до снабдяването, членките на OPEC+, които се придържаха към стриктно ограничаване на производството през 2020 г., ще помпат повече петрол в опит да спечелят пазарен дял. Новата политика на Джо Байдън спрямо Иран ще изпрати повече от суровината на пазара. Крале и министри най-накрая ще осъзнаят, че ще е необходимо да преструктурират икономиките си. Също така ще се чудят дали не е прекалено късно.