🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Новости в менюто

Пригответе се за угощение с насекоми и месо, отгледано в лаборатория

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Макар че два милиарда души по целия свят редовно ядат насекоми, потребителите на Запад открай време ги избягват като хранителен източник. Притесненията за ефекта на хранителната промишленост върху околната среда обаче е на път да ги вкара в менюто ни: те са богати на протеини, а производството им е много по-екологично в сравнение с добива на говеждо или свинско месо.

Хранителните продукти, базирани на насекоми, вече са достъпни в много държави. Във Великобритания може да купите снаксове от щурци, в канадските супермаркети има щурци, стрити на прах, а в Германия дори се предлагат бургери от брашнени червеи. Кулинарните интереси в тази посока обаче все още остават нишови: изследване на организацията International Platform of Insects for Food and Feed (IPIFF) сочи, че приблизително 9 млн. души в ЕС са консумирали хранителни продукти от насекоми през 2019 г., което е само около 2% от населението на съюза. И това е така не само заради фактора "отвращение". Регулаторната рамка, или по-скоро липсата й, също оказва влияние.

До 2018 г. насекомите не попадат в рамките нито една европейска регулация по простата причина, че в общия случай не се възприемат като нещо, което става за ядене. Отделни страни членки са въвели свои собствени правила, като нагласите варират в широки граници между инсектофилията и инсектофобията. Това обаче е напът да се промени с приемането на новата директива за храните на ЕС. Но въпреки че третира въпроса с насекомите, тя изисква издаване на самостоятелни разрешителни за всеки отделен вид, като първото се очаква да бъде издадено в началото на 2021 г.

Това ще позволи на компаниите, произвеждащи храни от насекоми, да предложат своите продукти за комерсиална употреба на територията на целия ЕС. Това от своя страна ще ги окуражи да увеличат своя капацитет. Организацията IRIFF прогнозира, че производството ще се увеличи от около 5000 тона през 2019 г. на 260 000 тона през 2030 г. И ако идеята за печен щурец не ви звучи добре, не се притеснявайте: производителите залагат не толкова на целите насекоми, колкото на техните субпродукти под формата на прах или други добавки (виж таблицата). И така в един момент може да се окаже, че консумирате насекоми, без да си давате сметка за това.

Вземи си пържолата и я яж

Причината е, че насекомите могат да помогнат за намаляване на зависимостта от увреждащи околната среда протеини като рибно брашно и соя при производството на животински фуражи. Една пета от улова на риба в света се преработва в брашно, което допринася за прекомерен риболов в определени зони. Производството на соя пък има опустошителен ефект върху горите в Южна Америка.

В по-голямата част от развития свят насекомите вече са одобрени като храна за риби и домашни любимци. През 2018 г. Администрацията по храните и лекарствата на САЩ разрешава използването им и за фураж в птицевъдството, което най-вероятно ще се случи и в ЕС в края на 2020 г. или началото на 2021 г. Европейските производители на насекоми като Protix, Ÿnsect и InnovaFeed успяха да наберат капитал в размер на милиони евро, след като през 2017 г. ЕС одобри този вид фураж за рибната индустрия, така че отварянето на птицевъдния бранш ще бъде още една крачка към промяна. За момента насекомите определено са по-скъпи от соята, но за производителите на фуражи те предлагат вариант за "зелен" протеин, често отглеждан в домашни условия, който с оглед на глобалната пандемия и по-високата потребителска информираност ще си заслужава парите.

Друг начин да се намали вредното влияние на месопреработвателната индустрия върху околната среда е производството на месо в лаборатории вместо във ферми. Това става чрез извличането на стволови клетки от животни и отглеждането им в биореактори. Там те се потапят в богата на хранителни вещества течност, наречена "растежна среда". След като клетките започнат да се размножават, те могат да бъдат накарани да се превърнат в мускулна тъкан и мазнини. След това учените "сглобяват" получените клетки в продукт, който в голяма степен наподобява "кайма" от истинско месо. Повече от 50 стартиращи компании работят по създаването на лабораторно култивирани месни продукти от най-различен тип, включително бургери, пилешки хапки, скаридени кнедли и пържоли. През 2021 г. потребителите сами ще могат да опитат какъв е вкусът им.

Основната пречка за това лабораторното месо да достигне до пазара са "цената, цената и пак цената", казва Дейвид Каплан, специалист по биомедицина в Tufts University. Инженерингът на тъкани в индустриални мащаби е изключително скъп. Производството на скромния на вид хамбугер, демонстриран през 2013 г. от холандската стартираща компания Mosa Meat, например струва около 250 хил. евро. През януари 2020 г. обаче изследователи от Northwestern University успяват да снижат с 97% цената на растежната среда, която е най-скъпият компонент от процеса. В резултат стойността на бургерите, отгледани в лаборатория, ще спадне до много по-достъпните 9 долара, когато бъдат пуснати на пазара, разказва Хана Тайт от Mosa Meat.

Пазарните анализатори смятат, че Memphis Meats - стартъп, базиран в Калифорния, може би ще е първата фирма, която ще пусне готов продукт. През май 2020 г. тя успява да привлече капитал в размер на 186 млн. долара, което е повече от всички инвестиции в култивирани месни продукти, взети заедно. Успехът на месните заместители на растителна основа като тези, създадени от Beyond Meat и Impossible Foods, изглежда, също увеличава апетита на инвеститорите. Очертава се, че Европа, Израел и Азия ще бъдат другите глобални центрове на тази индустрия.

Също както и при насекомите, и тук някои хора се сблъскват с фактора "отвращение", но, от друга страна, е налице и убедителен природозащитен аргумент. Култивираното месо се нуждае от 99% по-малко земя и 90% по-малко вода в сравнение с конвенционално произведеното в ЕС, което го прави много "по-зелено". Но дали фирмите, които го синтезират, трябва да могат да го наричат месо? По повод етикетирането все още текат доста спорове. Но "глобалната регулаторна общност е изключително възприемчива", коментира Ерик Шулце от Memphis Meats.

Американските и европейските регулаторите вече са формулирали своите препоръки по въпроса. Така че очаквайте да видите култивирано месо в менюто за 2021 г., обобщава Дейвид Каплан. И добавя: "Нямаме избор. Ако не го направим, ще имаме проблеми."

2021 г. накратко

Свободен става достъпът до научните публикации, които са резултат от работата на екипи, получили финансиране от изследователски организации в 16 държави. Мярката влиза в сила от 2021 г. Тя е част от инициативата Plan S, която се опитва да улесни онлайн достъпа до академични списания и платформи.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал