Журито на конкурса "Иновации и добри практики в здравния сектор" за предизвикателството COVID-19

Д-р Страшимир Генев, директор на дирекция "Болнична медицинска помощ" в Националната здравноосигурителна каса

Непрекъснато навлизащите в цял свят иновации в областта на здравеопазването изправят държавите пред предизвикателството да ги направят бързо достъпни за хората и да инвестират все повече в здравни услуги и технологии. Българската здравна система се радва на иновативни постижения и добри практики, ориентирани към подобряване на здравето, продължителността на живота и промяна в парадигмата на лечението на редица от най-тежките животозастрашаващи заболявания.

Като член на журито на този авторитетен форум, за мен бе предизвикателство да избера най-полезните за пациента разработки, тъй като всички представени ни проекти имат своите безспорни качества и предимства в различните сегменти на конкурса. Като че ли непознатото коварно предизвикателство COVID-19, пред което бяха изправени здравните системи от цял свят, даде импулс за солидарност, воля за въвеждане на електронното здравеопазване, за внедряване на иновации и стратегия за обезпечаване с медицински кадри, за да се справим с COVID епидемията и нейните последици. Всъщност тази епидемия е своеобразен стрес тест за системата, резултатите от който окончателно ще станат ясни едва след като тя приключи.

Как Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) отговори на предизвикателството COVID-19? Отговорът е кратък - с бързи и гъвкави действия, при спазване на всички медицински и финансови правила.

Бяха осигурени необходимите средства, за да може системата да продължи да функционира, да се реорганизира и да посрещне кризата. НЗОК закупи дейност за 2 милиарда и 270 милиона лева, но и доплати още почти 2 милиарда (1 милиард 993 милиона лева), за да бъде "жива" системата, тъй като бяха спрени профилактичните, плановите и още някои други дейности.

Увеличени бяха цените на трите клинични пътеки, по които се лекуваха пациенти с COVID и от 620 лв. те станаха 1 300 лв., а цената на процедурите при тежките състояния са по 780 лева дневно. Обсъжда се разработването на мерки за последващо наблюдение и рехабилитация на пациентите, преболедували COVID вируса.

На базата на рецептурната книжка хронично болните пациенти могат да получават от аптеките своите лекарства, без да се изисква допълнително заверяване на протоколите. Така се спестяват нежеланите контакти на болните по време на пандемията.

НЗОК плаща лечение с роботизирана хирургия на повече злокачествени заболявания. Така с този метод вече могат да се оперират не само злокачествени гинекологични заболявания, но и онкозаболявания в областта на хирургията, детската хирургия, гръдната хирургия и урологията.

НЗОК финансира процедурите по дълбоката мозъчна стимулация при пациенти с Паркинсон. Българските пациенти с това заболяване получават лечение, сравнимо с това в най-развитите страни по света.

НЗОК заплаща всички методи за лечение на епилепсия, като предстои да бъде внедрено ползването на имплант, който помага за намаляване на честотата на пристъпите при пациенти, които не се повлияват от медикаментозно лечение. Имплантът ще позволи да се намали честотата на пристъпите.

Направена бе и важна промяна, свързана с детското и майчиното здравеопазване, като бе разделена на две клиничната пътека за раждане - нормално раждане и раждане с Цезарово сечение. Увеличена бе цената на нормалното раждане, както и цената пътеката за гледане на здраво дете. Така, чрез икономически стимули, бе насърчено както нормалното раждане, така и реалната грижа за здравите деца.

През 2021 г. НЗОК ще заплаща 26 лекарствени продукта, които принадлежат към 18 нови международни непатентни наименования (INN), включени през 2020 г. в Позитивния лекарствен списък. Лекарствените продукти, принадлежащи към нови международни непатентни наименования са предназначени за лечение на заболявания от следните терапевтични области: за домашно лечение (Приложение №1 на ПЛС) - неврология (мускулна дистрофия на Дюшен; наследствена транстиретин-свързана амилоидоза при възрастни пациенти с полиневропатия стадий 2); редки болести (болест на Фабри, болест на Гоше тип 1, наследствен ангиоедем), ревматология, сърдечно-съдови заболявания, ендокринология; за лечение на онкологични и онкохематологични заболявания (Приложение №2 на ПЛС, заплащани извън стойността на клиничната пътека) - карцином на кожата, простатен карцином, хепатоцелуларен карцином, остра миелоидна левкемия.

Значителна част от лекарствените продукти, принадлежащи към нови международни непатентни наименования са иновативни, високотехнологични, персонализирани таргетни терапии. Някои от лекарствените продукти осигуряват безалтернативно лечение или лечение с терапевтични предимства спрямо съществуващите алтернативи.

Допълнително, през 2021 г. НЗОК ще заплаща за нови терапевтични показания на вече включени в ПЛС лекарствени продукти, принадлежащи към 19 международни непатентни наименования. Добавените нови показания дават възможност за приложение при нови пациентски групи, тъй като са свързани с отпадане на възрастови ограничения при прилагане, последваща линия на терапия, нови терапевтични схеми, а в някои случаи и приложение при нови терапевтични области.

За 15 от включените в ПЛС нови лекарствени продукти, както и за тези с добавени нови терапевтични показания е извършена оценка на здравните технологии. С включването на лекарствени продукти, принадлежащи към нови международни непатентни наименования и включване на нови терапевтични индикации се гарантира достъп за повече пациенти до необходимото им лечение.

Предизвикателствата пред институцията за управление на финансовия ресурс, свързани с иновации и добри практики в здравния сектор, не са малко. Да се оптимизира ефективността на процесите в системата, като се използват възможностите, които предлага електронното здравеопазване изисква задълбочен научен анализ и последователност резултатите от него да бъдат приложени ефективно в практиката. Усилията си струват, защото позволяват подобряването на здравните услуги чрез прилагане на иновативни технологии. А това е гаранция за по-доброто и справедливо управление на финансовите ресурси в сферата на здравеопазването, както и за улеснен достъп на гражданите до здравни услуги.

Фотограф : Надежда Чипева

Проф. Д-р Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти

Много радостно е, че в обстановката на COVID-инфекция, организираният от "Капитал" конкурс за иновативни технологии продължава вече трета година и е едно признание за българските медици. Вече втора година участвам в журито на конкурса и е радостно, че се увеличават кандидатите не само от София, но и от другите градове, както и от медицинските университети. Конкурсът има изключително приложен характер, защото само научните достижения не са достатъчни, по-важното е да има практическо приложение на тези иновации в лечениетото на пациенти. Това е елемент, който малко изостава в част от медицинските университети, науката малко се откъсна от практиката, а конкурсът на "Капитал" е най-вече практически.

Другият интересен момент в него е, че има кандидатстващи екипи от почти всички области на медицината и фармацията, а проектите са обърнати към подобряването на здравеопазването и улесняването на достъпа на пациентите, както и към изключително актуалната дигитализация на здравеопазването. Ако има някакъв положителен ефект от COVID-19, той е, че стимулира иновациите в медицината, изследванията за подобряване качеството на живот и лечение на пациентите, както и дигитализацията. Наред с утвърдени учени в областта на здравеопазването, в конкурса участват и много млади лекари. В сегашното време, когато голяма част от младите лекари и фармацевти се насочват да практикуват в чужбина, това е един механизъм да насърчим оставането на младите специалисти в България. Не на последно място, в конкурса участват и много интердисциплинарни колективи, които предлагат решение.

Първостепенният въпрос на медицината в момента е електронното досие на пациента, а заедно с електронното направление и електронната рецепта, то формира трите най-важни стъпки в електронизацията в здравеопазването. За мен ще бъде изключително интересен и един въпрос на бъдещето - включването на стоматологията в тази платформа.

Бих искал от името на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти да отбележа, че за целите на ефективното изпълнение на своите държавни регулаторни функции в сектор "Здравеопазване" първи разработихме и внедрихме дигитализацията на публичните регистри и електронни административни услуги още преди шест години, когато Съветът спечели проект с европейско финансиране за създаване на информационна система. Тъй като това беше първият проект в областта на здравеопазването, заедно с фирмата -изпълнител ние преминахме през много трудности за структуриране на данните и въвеждане на номенклатури в информационната система. В момента също ни предстои допълнителна работа, тъй като системата се надгражда и служи като стълб на промените, които се въвеждат в софтуера на НЗОК и ИАЛ.

Регистрите ни са конструирани така, че освен информация на медицинските специалисти, те дават достъп до цените и лекарствената информация и всеки гражданин може да направи справка, дори само от мобилния си телефон.

Основната услуга е подаването на заявления за регистриране на цена, промяна на цена или заличаване на цена на лекарствения продукт и проследяването на процесите по тях. Това може да се извърши изцяло онлайн при наличие на електронен подпис от заявителя, като е достигнато до 70% подаване и проследяване на документацията онлайн.

В проследяването на ефекта от терапията на лекарствените продукти също са обхванати изключително голям брой лечебни заведения, не само университетски, но и по-големите частни болници, особено клиники, които лекуват солидни тумори, заболявания на кръвта и редки заболявания, които използват лекарства-сираци. Ние оценяваме, че макар и малък като състав, Съветът използва пълния си капацитет и разглежда съпоставим брой молекули и оценки на здравните технологии с агенциите в Германия и Холандия, например.

Нашият софтуер е конструиран така, че във всеки момент към него да има възможност да се добавят нови функции и допълнителна информация.

Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти е носител на наградите: "Иновации в държавната администрация" за 2016 г. на Българската Асоциация по Информационни Технологии, "Технологични решения за открито управление" за 2017 г. на Института по публична администрация и най-добър европейски обществен проект European Public Sector Award - EPSA 2019 на Европейския институт по публична администрация (EIPA).

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Пенка Белева, заместник-директор на Изпълнителната агенция "Медицински надзор"

Изминалата година беше изключително предизвикателство за целия здравен сектор, както и за цялото общество. В тази тежка и трудна година, в която медиците на първа линия буквално всяка секунда спасяваха човешки животи, пред здравната администрация стоеше задачата да им осигури всички възможности за по-спокойна работа и посвещаване на пациентите. С радост установявам и по време на конкурса, че въвеждането на иновациите и продължаването на добрите практики е неотменна традиция в работата на българските лекари и поднасям своите лични и на институцията ни поздравления за техните денонощни усилия да лекуват своите пациенти по най-добрите познати в света начини. Впечатлена съм от многообразието на операции, скрининг и добри практики, които са били въведени в тази толкова тежка за здравния сектор година, въпреки фокуса върху лечението на COVID. Вярвам, че българските лекари, професионалисти по здравни грижи и фармацевти ще продължат да дават най-доброто от себе си в грижите за излекуването на своите пациенти, като желая на всички здраве и много успехи в битката за него.

Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз

Уроците, които отминалата година ни даде, недвусмислено показват, че нямаме право и не можем да изоставаме в развитието на иновациите. Дигитализацията на здравеопазването у нас, особено през погледа на Covid-19, освети пътя на бавния ни напредък в сравнение с другите европейски държави. Изпитанията, на които епидемията ни подложи, показаха, че без Национална здравна информационна система и чрез въвеждането само на отделните елементи, като електронно направление за PCR-тест и електронна рецепта, е трудно и дори невъзможно да се осигури качествена медицинска грижа. Дигитализацията би довела до ефективно използване на ресурсите, ще гарантира повече контрол и ще даде възможност за вземане на информирани решения.

Стремежът на конкурса да търси, насърчава и подпомага иновациите и добрите практики, дава надежда, че усилията на нашите колеги си заслужават. Последното издание ни показа, че световните достижения на медицината не са само мит в страната ни и те се прилагат успешно от нашите лекари, достъпни са за българските пациенти и нерядко стартират от България.

Български лекарски съюз се учи от уроците, които пандемията ни дава, търси и намира иновативни решения за справяне с кризата. Още в първите дни на епидемията започнахме серия от инициативи в подкрепа на колегите - медици и техните семейства. С Българското дружество по офталмология направихме съвместна кампания "Заедно ще се справим". Чрез нея бяха доставени хранителни продукти от първа необходимост на над 420 медици и семействата на колегите от страната, които бяха затворени в COVID отделенията и не излизаха със седмици от там. В началото нямаше никакви предпазни средства в целия свят, включително и в България. Организирахме инициативата "За героите в бяло" с помощта на Димитър Бербатов, Закупихме над 35 000 маски и 1300 гащеризона, 200 високозащитни костюма, над 500 престилки, 9200 мантии, 3000 предпазни очила, 108 000 ръкавици и др., които не решиха проблема напълно, но дадоха възможност на колегите, особено в извънболничната помощ и някои отдалечени болници, да посрещнат първите нужди. Освен това много фирми ни подкрепиха и дарихме още хиляди лични предпазни средства, гориво, дезинфектанти, храни и др. Реализирахме и няколко информационни кампании. "Не отлагай лечението си" имаше за цел да убеди хората, че не е необходимо да се страхуват и да потърсят лекар по повод другите си заболявания. С кампанията "Лекари по време на пандемия" показахме лицата на хората, които работят на първа линия. Подкрепихме една инициатива съвместно с 35 психолози, психиатри, психотерапевти, които решиха да напрабят платформа Happy doctors, която напълно безплaтно консултира колеги, които усещат стрес, напрежение. С друга кампания подпомогнахме процеса по координиране на доброволците, студентите по медицина, които искат да се включат в битката с болестта. Сред иницитивите ни са още "Дари плазма! Спаси трима!" съвместно със Сдружението за лечение с рековалесцентна плазма. Заедно с Българското дружество по офталмология и с медийната подкрепа на Нова телевизия старирахме и още една инициатива "Излекуваните", в която в национален ефир популярни личности споделят думи на благодарност към лекарите с помощта на които са успели да преборят Covid-19. За съжаление в тази битка загубихма много колеги, а деца останаха без родител. В началото набирахме средства и подпомагахме близките на починалите с COVID колеги. За съжаление случаите станаха твърде много и ние пренасочихме усилията си и започнахме кампания "За децата на героите в бяло", чрез която протягаме ръка на децата на загиналите наши колеги.

Сред уроците, които пандемията ни даде е, че са необходими иновативни решения за справяне с кризата. Български лекарски съюз предстои да приключи работата по мащабен проект за дигитална трансформация на съсловната организация. Залагаме на дигитализирането на регистъра на БЛС и създаването на работна екосистема за лекарите, която да подобри и оптимизира ежедневната им работа. Тя ще позволи включването на различни, използвани от тях дигитални здравни решения, включително и решения за телемедицина. Заложили сме на технология, която ще позволи интеграцията на регистъра с бъдещата единна национална здравна информационна система. Единственият начин да станеш добър лекар е чрез много работа и чрез бързото внедряване на иновациите. Дългият път до това си струва да бъде извървян, а усилията ни ще са в полза на обществото.

Фотограф : Капитал

Проф. Асена Сербезова, председател на Българския фармацевтичен съюз

Третата поредна година, в която в. "Капитал" и биофармацевтичната компания "АбВи" потърсиха иновациите в българската българското здравеопазване отново отличи хора и проекти, които въпреки ограниченията на системата не се спират да бъдат креативни, търсещи и поставящи пациента в центъра на грижата. Също така, за поредна трета година като член на журито аз бях затруднена на чии усилия да отдам заслужените отличия. Всички представени проекти бяха достойни в различни свои аспекти и полезни за българските пациенти и обществото и показващи, че и в България медицинската и фармацевтична наука и практика постоянно се развиват. Най-ценни разбира се проектите, които освен иновация включват и консистентно подобряване на средата и живота на пациентите като резултат. Защото мисията и основна цел на здравеопазването следва да бъдат удължаване продължителността на живота и неговото качество. И най-голямата награда за всеки един ръководител на подобен проект е подобряването на средата за пациентите, което осмисля всяка иновация.

Времето, в което преминаваме през пандемията на COVID-19 очевидно не е попречило на новаторите да създават нови и интересни решения в здравеопазването. В този смисъл, определям провеждането на третия конкурс "Иновации и добри практики в здравеопазването" като един триумф на живота, науката и силния дух на медицинските и другите специалисти и представителите на пациентските организации, които не спряха да търсят по-добри решения. Инвестициите и иновациите в българското здравеопазване са инвестиции в бъдещето. Инвестиции в здраве, в идеи, в по-доброто. Важно е да се отличават и споделят добрите практики и да се насърчават хората, които не само не се спират да мечтаят, но и дръзват да претворят мечтите си в реалност. Финансиране и реализация на идеите си всеки един признат професионалист знае как да осигури, но основният въпрос е как държавата може да се включи по-активно в този процес, така че всички проекти да са част от една дългосрочна и консистентна грижа за българските граждани, а иноваторите в зравеопазването да бъдат насърчавани, подкрепяни и постоянно умножаващи се. Мечтая да дойде ден, в който да видя в грижата, която се дава на всеки един пациент в здравеопазването: дигитални решения, които са в полза на медицинските специалисти и пациентите, и не ги обезличават, а ги улесняват и подкрепят; адекватен скрининг, който спестява усложнения и спасява животи; навременна и мониторирана терапия на социално-значимите заболявания; грижата, която дава екипа на защитеното селище "Св. Рафаил", който е превърнал постигането на по-добър живот за своите пациенти в дългосрочна кауза; високотехнологична хирургия, тогава, когато е необходима.

Наградите на конкурса са именно в тези области и в този смисъл нека журито бъде добър орисник за бъдещето на медицината в България и по-бързото настъпване на този ден, която да стане реалност и ежедневие за всички български пациенти.

Благодаря на организаторите на конкурса, за това, че включиха Български фармацевтичен съюз в оценяването на иновациите в здравеопазването. Фармацевтите са най-достъпните медицински специалисти, на първа линия, и понасящи неуредиците на системата на здравеопазване и в частност на лекарствоснабдяването. Най-голямото предизвикателство пред развитието на българската фармация е липсата на цялостен управленски подход в здравеопазването, което води до фрагментарни решения на по-големи проблеми и до принизяване ролята на фармацевтите и неизползване на техния потенциал като медицински специалисти. По време на пандемията не загубихме връзката с пациентите, при въведени строги противоепидемични мерки продължихме да доставяме лекарства и съвети. В България, в последните десет години постоянно се намаляват надценките и отстъпките за търговията на дребно с лекарства, като в същото време няма ограничения за откриване на нови аптеки, няма действаща аптечна карта, държавата не стимулира промоцията на здравето и фармацевтичните грижи и като цяло, това създава една силно конкурентна среда, в която при нивото на доходи на населението и здравната просвета, това, което предопределя избора на пациента, е преди всичко цената. Но мисията на фармацевтичната професия е да помага да хората да приемат рационално лекарствата, а фармацевтът е медицински специалист, експерт по лекарства и не бива да бъде превръщан в продавач с бяла престилка. Силно вярвам, че ще дойдат по-добри времена за фармацевтите в България и че всички ние ще сме част от тази промяна.Българските фармацевти подкрепят иновациите, които са в полза на пациентите и обществото.

Фотограф : Анелия Николова

Проф. Добриана Сиджимова, катедра "Здравна политика и мениджмънт" на Факултета за обществено здраве "Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн" на Медицинския университет - София, заместник-председател на Българската асоциация по лекарствена информация

Тълкуванието на понятието "иновация" съгласно Cambridge Advanced Learner's Dictionary & Thesaurus означава нова идея или метод. Все по-трудно е да говорим за евристични открития и нововъведения. Прогресът се дължи не толкова на революционните, колкото на методичните малки стъпки по пътя на постигането на целта. Топлата вода отдавна е открита, но вдъхновението, смелите мечти и дръзновението движат човешката цивилизация напред. Иновациите са плод на вдъхновението, но и са вдъхновение за светлите умове.

Признателна съм за шанса за поредна година да бъда част от инициативата на в-к "Капитал" "Иновации и добри практики в здравния сектор". Окриляващо е да видиш колко различни екипи разработват градивни, оригинални и полезни за пациентите, медицинските специалисти и обществото като цяло проекти, които са плод на нестандартно и иновативно мислене. В конкурса участваха различни по своята същност разработки - нововъведения в клиничната практика, нови техники, дигитални решения, които за пореден път доказват световното ниво на българската медицинска школа, но и вечно търсещия дух и постоянен стремеж към съвършенство на специалистите в здравния сектор на България, които не само не отстъпват на добрите световни практики, но в някои случаи дори задават посоката на съвременните тенденции в превенцията, лечението и рехабилитацията на заболяванията.

Създателят на Факултет по обществено здраве (ФОЗ) при Медицински университет-София проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн заявява, че интелектът е валутата на бъдещето. Ръководейки се от тази философия, ние във Факултета осъзнаваме, че градивно е да създадеш подходящите условия за свободния дух и да поощряваш любознателността. Да развиваш предприемчивия интелигентен асоциативен начин на мислене, който категорично ще намери своята реализация в полезна за обществото изява. ФОЗ е най-младото, но най-стремително развиващото се звено на Медицински университет-София. Мисията му е да създава новата генерация здравни мениджмъри и да утвърждава феномена обществено здраве. ФОЗ-София е родоначалник на националната школа по обществено здраве и й придаде академична значимост чрез съдействието за изграждането и на други Факултети по обществено здраве в страната. ФОЗ постоянно разширява обхвата на научните направления, които се разработват и през изминалата 2020 г. беше създадена Катедра по биоетика. ФОЗ е авангард и чрез въвеждането на магистърски програми по "Стратегически мениджмънт във фармацевтичната дейнсот" и "Управление на клинични изпитвания", които редом с утвърдените традиционни магистратури по "Обществено здраве и здравен менидмжънт", "Управление на здравните грижи" и "Трудова медицина" са образец за модерно образование.

Според Конфуций, "който не напредва всеки ден, всеки ден изостава". Към тази максима се придържаме и в Българска асоциация по лекарствена информация (БАЛИ). Като заместник-председател на асоциацията смея да заявя, че за 10-годишната си история БАЛИ е иноватор в своята област. В резултат на усилена, последователна и целенасочена работа и много вдъхновение и ентусиазъм БАЛИ стана успешен проект с европейско значение. БАЛИ е коректен партньор на държавни институции и своите членове. БАЛИ изпълнява и просветителска мисия като постоянно повишава квалификацията на експертите по лекарствени регулации.

Лектори и гости в нашите събития и обучителни сесии са представители на регулаторните органи, експерти от индустрията и неправителствени организации, опериращи в сектора, както в България, така и в Германия, Дания, Португалия, Швейцария, Великобритания, Полша, Чехия, Швеция, Финландия, Австрия, Норвегия, Франция и много други. Един от знаковите приноси на БАЛИ е създаването на сплотено общество от експерти в областта на лекарствените регулации, което последователно, методично и целенасочено повишава квалификацията по широк кръг от постоянно актуализиращи се професионални въпроси, а БАЛИ е платформата, която предоставя възможност за този ползотворен диалог.

Една китайска мъдрост гласи, че там, където не липсва воля, няма да липсват и възможности. Иновациите са именно реализацията на волята за усъвършенстване. Инициативи като "Иновации и добри практики в здравния сектор" на в-к "Капитал", които огласяват постижения, вдъхновени от безбрежното въображение и научна мисъл са прекрасен мотив за разработване на нови идеи за благото на човечеството.

Фотограф : Цветелина Белутова

Проф. д-р Асен Балтов, изпълнителен директор на университетската многопрофилна болница по спешна медицина "Н.И.Пирогов"

В университетската болница за спешна медицина "Н.И.Пирогов" познаваме изключително дълбоко силата на иновациите и значението те да бъдат част от всекидневната ни работа. Затова много се радвам, че съм част от журито на конкурса и с удоволствие установявам, че много колеги полагат усилия, подобни на нашите, да работят с всички сили да се развиват като професионалисти и пациентите им да получат най-доброто възможно лечение.

Ние в "Пирогов" сме, смея да кажа, сурови и силни хора, но и през изминалата година всеки от нас беше докоснат от надеждата, че ще се преборим за живота на нашите пациенти и ще победим смъртта, от тонове човешка болка, от разочарованието, че част от обществото не осъзнава призивите ни за спазване на мерките, за да не се заразят повече хора и от това, че тези, които твърдяха, че такъв вирус няма, нито веднъж не дойдоха да видят истината в очите в нашите клиники, от благодарност към хилядите дарители, които ни протегнаха ръка и помогнаха да постигнем такъв огромен успех и удовлетворение от хилядите спечелени битки.

Миналата година беше изключително тежка и трудна не само за цялото общество, но и за нас. "Пирогов" се реорганизира само за една нощ при първата и втората вълна от COVID-19 и пое най-много пациенти от столицата и цялата страна. Всичко това се случи с такава скорост и толкова успешно заради прекрасният ни и сплотен екип, заради огромния професионализъм, заради отдадеността на нашите пациенти. Въпреки натовареността с лечението на коронавирусната инфекция, Пирогов не спря да се развива - обновихме голяма част от болницата, въведохме уникални за България методи на лечение, посрещаме денонощно хиляди пациенти. Искам да използвам случая да благодаря на всички колеги и да им пожелая здраве и още много успехи в благородното призвание и на нашите пациенти - за доверието и силата, която то ни дава.

Фотограф : Капитал

Д-р Венелина Милева, изпълнителен директор на многопрофилната болница за активно лечение "Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда"

Благодаря за възможността да бъда част от журито на тази инициатива и в този форум. Благодаря и на всички участващи проекти. Нашата общност в момента има най-голяма нужда от признание, от удовлетворение от свършената работа, от стимулиране на иновациите и добрите практики, и заедно с това - от професионално развитие.

Във времена, когато светът е спрял, здравеопазването и медицината са във фокуса на всички общества. Всички са вперили поглед в тази област, всички очакват от нас много повече, в сравнение с времето преди пандемията. Това, от една страна означава повече отговорности, напрежение, професионално изтощение, но от друга - резултатът е, че сме успели да запазим човешки животи и когато този период приключи - от разстоянието на времето можем да оценим, че всичко това си е струвало усилията. Похвално е, че в конкурса участваха отново толкова много проекти и в различни области, което означава, че сме намерили начина, въпреки ситуацията в някои случаи, а в други - дори благодарение на нея, да се развиваме и да качваме стъпалата към по-качествена медицина в нашата страна.

Пандемията има и свойството да стимулира иновациите по различни начини и причини. Тя наложи промени в начина на работа на всички нива и във всички сфери. Това е световен проблем, от който произлязоха още много на брой предизвикателства. В решаването им обединяват усилия лечебни заведения, научни организации, фармацевтични компании, правителства, институции. По пътя в търсенето на решения се раждат още много допълнителни идеи, които един ден ще имат по-широко приложение в различни области на медицината, не само в сферата на COVID-19.

За нас като многопрофилна болница, основният въпрос, който създаде пандемията е как да сме полезни на всички наши пациенти без да се създават допълнителни рискове за тях, как да сме в услуга на всички нуждаещи се, защото както знаем, останалите заболявания привидно намаляват в статистиката, но не изчезват наистина и медицинската грижа за тях трябва да съществува паралелно. Жените не могат и не трябва да спират да раждат, не можем да сложим на пауза сърдечносъдовите и онкологичните заболявания, както и хронични заболявания, които имат нужда от навременна диагноза, лечение и проследяване. Същото се отнася и за всеки един медицински проблем, който има необходимост от консултация и съответно поведение.

Въпреки трудната година, в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда успяхме с допълнителна организация, да продължим нашите планове да предоставяме иновативни медицински услуги в полза на всички пациенти. Изградихме си вътрешни алгоритми за работа в пандемията, организация за разделяне на потоците с пациенти, оборудвахме се с необходимите предпазни средства.

И в тази ситуация, успяхме да свършим много, за да вдигнем още повече нивото на технологиите и иновациите в нашето лечебно заведение. Не се случва много често откриване на изцяло ново отделение в България, а ние осъществихме през точно тази трудна година нашия план да предложим пълен комплекс от акушеро-гинекологични и неонатологични услуги за младите родители и техните деца на едно място в изцяло нов вид и с много удобства. Новите и разширени структури включват 4 родилни и 2 операционни зали, високотехнологично оборудван интензивен сектор за недоносени бебета, централна мониторираща система, възможности за допълващи терапии като музикотерапия за бебета, обучения и консултации за младите родители, нови АГ и неонатологични кабинети, гинекологично отделение.

В края на годината подновихме роботизираната система Да Винчи с нейния последен и най-иновативен модел Da Vinci Xi. С възможностите ѝ продължаваме да развиваме най-напредналата хирургична технология единствени в цели четири направления в страната - урология, гинекология, гръдна и коремна хирургия.

Погрижихме се да подобрим възможностите на радиолозите в диагностичен план с по-мощен ядрено-магнитен резонанс с голямо значение за откриването и профилактиката на различните заболявания и екипното прецизно планиране на лечение и интервенции.

Целта ни е да запазим и да не спираме да подобряваме средата, в която могат да се случват иновациите. Мисля, че към момента успяваме да я постигнем и благодарение на екипите, които не спират да работят активно ден след ден.

Фотограф : Надежда Чипева

Андрей Марков, изпълнителен директор на университетската многопрофилна болница "Аджибадем Сити Клиник"

За мен е чест за поредна година да участвам в журито на конкурса на "Капитал" и "АбВи", да мога да се запозная с усилията за подобряване на здравето и живота на всички пациенти, които полагат колегите ни от целия сектор и да установя, че цялата здравна общност високо оценява стремежа на болничната ни група да бъдем пионери във всички специалности. Когато говорим за иновации, не можем да не отбележим факта, че през последната година обособеното в болницата ни в Младост, отделението за лечение на Covid болни, завоюва изключителното престижното място в страната с най-ниската смъртност при пациенти в тежко състояние. То беше оборудвано с най-новите технологии в областта на реанимацията и интензивното лечение, и въпреки тежката финансова и икономическа обстановка ние прилагаме най-модерните и най-съвременни методи за лечение на пациенти с Covid-19. Това доведе до най-добрите резултати.

Веднага ще спомена, че много малък процент от нашия персонал и в двете бази се зарази и преболедува инфекцията. И това се постигна с усилията на целия екип да се борим с тази пандемия и да спазваме всички мерки и норми за дистанция, да подсигурим лечебното заведение с максимален брой защитни средства и дезинфектанти. Не знам дали в другите болници се прави това, което ние направихме - всяко легло беше подсигурено с индивидуални средства за дезинфекция и измиване. Въздухът се обработва с климатична система, която осигурява озониране и пречистване на въздуха с бактерицидни лампи в цялата сграда.

Начинът на мислене на специалистите в бели престилки и техният ентусиазъм да търсят нови техники и нови методи на всичко това, което медицински ги предизвиква, ни помогна в една изключително драматична година на пандемия, засегнала света сериозно.

Амбициитe на екипите на Аджибадем Сити Клиник в локациите ни в Младост и в Сърдечно-съдов център да продължават да въвеждат нови методи и практики в областта на медицината, са взаимствани и съчетани от вторичните ефекти на коронавирусната инфекция. И онези моменти, които трябваше да бъдат определяни и приоритизирани наново, доведоха до още по-голям ентусиазъм у лекарите да се търсят решения на тези проблеми по най-добрия начин. Имам предвид усложнения на пациенти със сърдечно-съдови заболявания, особено след прекарана короновирусна инфекция, които продължават да се дефинират и да са неясни.

Сърдечно-съдов център е една от малкото болниците в страната с най-голям обем кардиохирургични процедури, извършени с 3D ендоскопска апаратура за детайлна триизмерна картина, подпомагаща прецизността и резултатите на хирурга при работа. Приложението на тази техника е много специфично и ние инвестирахме в обучението на специалистите, тъй като това е е абсолютно задължително, за да доведе минимално инвазивната хирургия до желаните резултати. Гордеем се с нашия високоспециализиран екип кардиохирурзи и с високите успехи и резултати с тази наистина уникална апаратура. И може би поради тази причина имаме високо търсене на услугите на болницата в България.

Можем да изразим удовлетворение, че в тази трудна и непосилна година, която промени изцяло начина ни на живот и дори цялата здравна система, ние продължихме да въвеждаме още нови методи. Това е нещо, което допълнително ни дойде като амбиция в цялата тази ситуация и тук помогна ентусиазмът на специалистите в бели престилки. И нека не забравяме, че същите тези хора се грижеха и за ковид болни в график, който беше направен, така че да могат да обгрижват и другите пациенти.

Кардиохиругията без съмнение посрещна предизвикателния период по начин, който не очаквахме, че трябва да се случи. А именно, че бяха отложени плановите интервенции. А да се оперират само спешни пациенти това означава, че тези хора нямат друг избор и че става дума за много тежки случаи, които не можем да отлагаме и които предполагат допълнителни разходи и екстремно високи допълнителни усилия на екипи, включително и допълнителни смени.

Искам да спомена, че няма начин да справим със средствата, които в момента се определят като публични, с всички онези потребности на обществото от модерни методи и практики поради факта, че тези средства са лимитирани. Ако останалите средства, които са необходими, не бъдат извадени на светло и не се ли промени финансовият модел, не можем да имаме особени надежди, че ще разполагаме в близко бъдеще с по-нови и по-съвременни технологии и методи. Въпреки желанието ни да добавим нови практики в системата на реимбурсиране, при ограничени средства надеждата, че това може да се случи, е малка. Очакваме с най-голямо нетърпение да променим финансовия модел, за да може да се увеличат възможностите на лекарите да използват иновациите и повече пациенти да имат достъп до тях.

Фотограф : Капитал

Д-р Йордан Пелев, управител на университетската болница за активно лечение "Софиямед"

Да си иноватор, особено в здравния сектор в динамично развиващият ни се свят и ежедневни предизвикателства през българската здравна система, изисква не само качества като визионерство, амбиция, хъс, но и прeдприемачески компетенции. Да можеш да намериш нишата на пазара, точният момент за внедряването на иновацията, но и финансово да "калкулираш" дали инвестицията ще бъде успешна. Дали тя ще бъде под формата на закупуване на нова техника или нов метод за лечение, за прилагането на иновацията е необходима "просветеност" на специалистите, ангажирани в процеса по внедряване и приложението й. Процес изискващ време, финансови средства и дългосрочна политика за инвестиране в академичния потенциал и болничната структура.

За развитието на медицинските кадри, които ще "създават" иновациите в нашия сектор и местата на които те ще ги реализират, е необходимо да има разписан ясен път. Да се следва устойчив модел на здравеопазване с ясно начертани стъпки, които да следват както медицинските специалисти, така и болничните структури. Изисква се и единна национална политика по отношение на внедряването на иновациите-като процес, включително и тяхното ценообразуване.

За съжаление, въпреки усилията на всички медицински екипи, част от чиито проекти бяха представени в конференцията "Иновации и добри практики в здравеопазването" 2020, пандемията със сигурност ще доведе до понижение на скоростта при въвеждането на тези иновации в сектора. Тя ще забави и цялостният процес по ясното формулиране на този модел на здравеопазване, от който ще зависи ще се развиваме ли за в бъдеще като иноватори в сектора на здравеопазването в Европа или не. А за съжаление това е време, което може да "спаси" много човешки животи.

На успехът на всеки един специалист или болнична структура в бъдеще, наели се с нелеката задача да планират и работят върху въвеждането на такива иновативни практики, ще се гледа като на истинско геройство, особено, ако иновациите не са свързани с вируса SARS-COV-2. Затова както по време на пандемията, така и след нея навлизането на иновациитe в здравния сектор, некасаещи COVID-19, ще бъде процес, изискaващ по-продължително време.

Настоящето постави пред целия сектор много предизвикателства. Само истинските "лидери на пазара" на иновациите -и медицински специалисти и болнични заведения, ще бъдат тези, които ще могат да предложат напредничави решения, свързани с приложението на иновативни практики на диагностика и лечение.

Желая на всеки колега да не губи професионалната си амбиция и вдъхновение, да не позволява предизвикателствата на днешния ден да попречат на стремежа му за въвеждане на иновативни практики. Защото само чрез иновативни решения може да се гарантира прогресът.

Фотограф : Надежда Чипева

Д-р Николай Болтаджиев, член на Националното сдружение на частните болници

Конкурсът на "Капитал" и "АбВи" е единствен по рода си в България и стимулира развитието на науката и иновациите в здравеопазването и може би най-добрата му страна е, че не е фиксиран единствено върху нови техники, медицински насоки и открития само в една област, а се разпростира върху цялата медицина и цялостното здравеопазване във всичките му сфери, защото здравеопазването е не само медицина. Ние за поредна година видяхме, че в този конкурс участваха много неправителствени организации с различни решения като се започне от профилактика, медиация в обществото, които, погледнато от високо, също са част от системата. Най-ценното в конкурса е именно неговата широта, защото той не се простира в границите само на науката, или само на практиката и то в точно определена специалност.

Важно е да се отбележи, че всички тези проекти се случват в период, в който обществото и здравните власти вървят след фактите и събитията за коронавируса, тъй като, според мен, кризата не се управлява, а просто се следи. Най-простият пример във всекидневието е реакцията на затваряне на училищата и на затварянето на болниците за планова дейност, защото в деня имало определен брой случаи. При такива кризи обикновено има план за действие. Оказа се, че от години има план за действие при въздушно-капкови инфекции, който беше открит в документацията на здравното министерство от Центъра за защита на правата в здравеопазването и можеше да бъде приложен.

Проблемът с управлението на кризата, обаче, е, че ние не разполагаме със статистика, за да можем да го извършваме. Дори и да имаме статистика на тестовете, например, тя не е обективна, тъй като не е ясно дали изследваните са новозаразени, преболедували или активно боледуващи в момента. ЦЗПЗ, на който също съм член, поиска, например от правителството данни за всички починали от COVID. Оттам ни насочиха към НЗОК, които предоставиха данни за 7400 починали пациенти с тази диагноза само в болниците, докато правителството пък съобщава, че починалите с коронавирус са 6500 изобщо, а не само в болниците. Куриозно е, че и до момента това число не се знае, а то е част от реалната оценка на кризата, в която живеем. Тревожи ме, че се забавяме и с единствения инструмент да я ограничим - ваксинациите. Единствено ме успокоява фактът, че преболедувалите сме повече от това, което статистически отчитаме, което означава, че имунизираните са все повече. Но за съжаление гадаенето и неяснотата какво наистина се случва се превърнаха не само в проблем на управлението на кризата, но и в проблем на цялото общество.

Фотограф : Капитал

Адвокат Мария Шаркова, създател и управляващ съдружник на адвокатско дружество "Шаркова и партньори"

Организаторите на събитията на Икономедиа винаги са имали перфектно усещане за това кое е актуално, важно и необходимо за аудиторията. Конкурсът за иновациите в сферата на здравеопазването е сред най-добрите попадения, защото осигурява признание за значимите проекти в тази сфера. Утвърждаването му като престижно средище без аналог на най-големите постижения на българската медицина през последните години, е естествен стимул за развитие на иновациите в здравеопазването.

Тази година беше изключително предизвикателна, защото се доказа огромната нужда от креативно мислене, от разбиране и използване на нови подходи и технологии. Ето защо подобни форуми са толкова важни, защото има нужда от показване на добрите примери и постижения в здравеопазването.

Горда съм, че допринесох за оценяването на тези проекти чрез моето участие като член на журито и имах привилегията на бъда в една компания с най-добрите в сферата. Като управител на адвокатско дружество, работещо изцяло в сферата на здравеопазването, моята задача е да следя за всички нови тенденции, като по този начин отговаряме бързо на нуждите на нашите клиенти. Тази година беше тежка за всички ни, защото за кратко време трябваше да намерим начин да работим безопасно, но също толкова ефективно. Увеличи се броят на хората, нуждаещи се от правен съвет. Зададоха се много сложни въпроси, на които няма кратък отговор. "Лок даунът" ограничи физическия контакт, но намерихме други форми за осъществяване на комуникация. Ако може да се намери нещо положително в тази тежка за всички ни ситуация, е обстоятелството, че пандемията ускори развитието на нови решения и технологии, като включително в България се предприеха дълго чакани нововъведения - електронни рецепти и направления, електронен здравен запис. Заедно с тях обаче възникнаха и нови въпроси за решаване, а това доказва, че здравната система може да функционира плавно и безпроблемно само с общи усилия - на мениджъри, юристи, икономисти, медицински специалисти.

Фотограф : Надежда Чипева

Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании

Невероятна е инициатива на "Капитал", защото тя показва, че в България има медицинска иновация и че тя спасява или подобрява живота на пациентите. Надяваме се тази инициатива да продължи да се случва и в следващите години, особено в контекста на това, че достъпът на българските пациенти до иновативни лекарства е два пъти по-ограничен и два пъти по-бавен в сравнение с достъпа на пациентите в повечето европейски държави до същите лекарства. Едва 56 от общо 172 иновативни лекарствени терапии, разрешени от Европейската медицинска агенция в периода 2015-2018 г, се заплащат от Националната здравноосигурителна каса и пациентите у нас имат достъп до тях. Средният период на изчакване от разрешението за употреба до реимбурсация и достъпност е 687 дни, което е един от най-дългите периоди на изчакване в Европа. Ограниченият достъп и забавянето до голяма степен се дължи на факта, че компаниите са обезкуражени да пускат иновативни терапии у нас, тъй като съвкупността от ценова регулация, отстъпки и компенсации води до нерентабилност и доставка на отрицателна стойност - в първата година от включване в реимбурсация се налага компанията да възстанови на НЗОК повече от 100 % от разходите за новия продукт. Липсата на правна сигурност и предвидимост за фармацевтичните компании в крайна сметка във вреда на пациентите, които получават ограничен достъп до нови лекарствени терапии.

Пандемията задълбочи проблема и доведе до намаляване на броя нови лекарствени терапии, включвани ежегодно в системата на заплащане с публични средства, и до удължаване на периода на изчакване. През 2020 г. 19 нови лекарства са включени в позитивния лекарствен списък спрямо 29 нови лекарствени продукта за 2019 г. , което е намаление с 1/3. Важно е процесът на оценка и включване на иновативни терапии в системата на заплащане да се съобрази с новите реалности и да бъде предвидено адекватно финансиране, за да може българските пациенти да получават достъп до необходимото им лечение.

Фотограф : Капитал

Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия

Технологията претърпява еволюция, която става все по-видима и все по-осезаема в живота на всеки един от нас. IoT, AI, Machine Learning, оптимизиране на съществуващи решения и невероятни открития обещават по-високо качество на живот не само тези, които се радват на цветущо здраве, но и на хората с хронични заболявания, пациентите със заболявания, за които медицината все още търси отговори. Нека да се опитаме да си представим глобалната здравна криза, предизвикана от вируса SARS-Cov-19 в аналоговите времена. За мен поне картината би била ужасяваща на първо място поради огромното изпитание за достъп до консултация с лекар и терапия, а след това в чисто човешки план заради невъзможността на контактуваме с близките си и да упражняваме голяма част от професиите си.

Да, има редица въпроси и предизвикателства за обществото ни пациентите особено в България - проектът за електронното здравеопазване е все още далече от реализация в пълен мащаб, дистанционната консултация и проследяване не са регламентирани, а като цяло бизнесът чака регулацията, а не обратното - регулацията да търси добри практики от икономическите субекти, които са доказали устойчивост, защита на обществения интерес и визионерство.

Иновациите в здравеопазването са критично важни. Доказаха го в ежедневната си практика лекарите, които на фона на изтощителната битка с коронавирусната болест, не спират да търсят специфичното лечение, да провеждат клинични проучвания и да търсят изводи в огромните масиви от данни в глобален план. Доказа го и фармацевтичната наука с пробива по отношение на превенцията срещу Ковид 19 и изобретяването на иРНК ваксините.

Конкурсът на Капитал и AbbVie "Иновации и добри практики в здравния сектор" се проведе през 2020 година с по-малък брой, но с изключително ценни за здравеопазването у нас достижения. А победителите показаха, че на фона на пандемия не спира търсенето на начини на пътища към постигане на по-добро здраве - чрез авангардни и иновативни животоспасяващи сърдечно-съдови интервенции с минимална постпроцедурна травма, чрез контрол и превенция на най-тежкото усложнение на бременността, което отнема живота и на майката и на нероденото й дете, чрез първия опит у нас грижата за хората с психични страдания да се децентрализира и да върне достойноството и вярата на тези пациенти в утрешния ден.

Имахме честта заедно с Федерация Български пациентски форум да получим наградата в категория "Пациентски проект" през 2019 за платформата си търсене на лекарства. Към днешна дата тя продължава да работи и да помага на пациентите у нас по-бързо и лесно да намерят търсеното от тях лекарство. Продължаваме да отговаряме, уви, на всеки пети човек, че лекарството, което търси е изтеглено от България поради икономически причини, а на всеки 4ти, че търсеният продукт е с временно преустановен внос поради производствени или други причини. Да, в 35% от всички получени 1310 сигнала на страницата ни parallel-trade-development.org с помощта на партньори намираме решение в рамките на 32 часа. И всеки от тези случаи ни кара да търсим начини да бъдем все по-полезни. Ще продължим да настояваме за внос на лекарствата "икономически бегълци", за спешен внос при криза и за насърчаване на гъвкавостта и бързината в лекарствоснабдяването. Защото всяко улеснение за пациента и лекарите в борбата им за здраве си струва.

Фотограф : Капитал

Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация

Оцеляваме в сложни времена, в които пандемията променя всекидневието ни, учи ни на граници и поставя на изпитания както здравната ни система, така и ценностите ни като общество. Ограниченията разрушиха много бизнеси, но и спасиха много животи. В тези времена инициативите на компании и предприемачи, организации, както и самоинициативата на хората, показаха, че имаме гражданско общество и можем да се справим с изпитанията. Разбира се, пандемията "оголи" болезнените и нерешени с години проблеми на здравната система, отвори широка пропаст между финансирането и качеството и показа, че липсата на координация и комуникация може да убива хора. Затова е и важно гражданското участие и активното търсене на решения, които да са ориентирани към хората. Кризата се овладява с информация, сигурност и комуникация - нещо, което политиците и вземащите решения имат много да учат.

Националната пациентска организация, като най-голямото пациентско обединение в България, не остана безучастно в тези сложни времена. Ние, като граждански застъпници и лидери в пациентското движение, предприехме действия, които да подобрят трите критични области на здравната система в пандемия - информацията и комуникацията, координацията и гарантирането на сигурност за българските пациенти. Чрез безплатната си линия 0800 14 515, която ще работи до края на март 2021 г., ние първи осигурихме всекидневна възможност за безплатно информиране и консултиране за пациенти с хронични заболявания. На телефонната линия от вече година отговарят кардиолози, онколози, ендокринолози, имунолози и епидемиолози, инфекционисти, лекари, които лекуват COVID в най-натоварените сектори на водещи лечебни заведения. Благодарение на линията спасихме много животи и овладяхме кризата в здравето на стотици българи. Психологическата помощ на линията също се оказа критично важна за десетки сънародници, които се сблъскаха с паник атаки, депресия, страх или отчаяние, защото пандемията им отне работата и сигурността или са загубили близки. До толкова линията стана важна за хората, че масово бяха насочвани хора без осигуровки и лични лекари да получат помощ от здравните ни специалисти. За да намалим фалшивите новини и да дадем яснота, от началото на февруари имунолог и епидемиолог отговарят на телефонната линия на въпроси за ваксините.

За да гарантираме достъпа до здравни грижи и за да подкрепим държавата във важните решения за пациентите в условията на дигитализация, създадохме COVID Алианса - неформално обединение, в което държавата, индустрията, пациентите и гражданските организации заедно се обединиха около най-важното решение за здравната система в условията на пандемия - дигитализацията. Дигитализацията, възможността да се гарантира дистанционен преглед и да се погрижим за пациентите, без да ги застрашим от инфектиране, е ключово решение за общественото здраве в тази ситуация. В момента работим по създаването на виртуална платформа, в която да са налични множество дигитални здравни услуги, предоставяни от различни доставчици, но на едно място. По този начин ще дадем възможността на пациентите от едно мобилно приложение да имат достъп до всякакви здравни ресурси - лаборатории, лекари, платформи у нас за дистанционно здравеопазване, и според проблема си, да избират кой продукт за какво да ползват, каква информация и с кого да споделят. COVID Алиансът се оказа работеща неформална структура за диалог и вземане на решения в условията на натиска на пандемията.

Конкурсът на "Капитал", който имах възможност да журирам, също доказва, че гражданската и предприемаческата енергия могат да бъдат много развиващи и иновативни, работещи за хората и техните проблеми. Впечатлен съм от това, че лекарите развиват знанията си и правят впечатляваща наука, че не се страхуват да използват знанията на своите колеги по света. Гражданските организации, участвали в конкурса, от своя страна показаха, че идеите на нестопанския сектор могат да бъдат много успешни, защото са насочени към реалните потребности на пациентите. Инициативата на "Капитал" е доказателство за устойчива инвестиция в добрите, качествени идеи, които допринасят за модерна и съвременна медицина, както и имат сериозен ефект върху пациентския граждански сектор, защото дават надежда, че иновациите могат да достигнат до хората и работят за по-добро, сигурно и достъпно здравеопазване.

Фотограф : Надежда Чипева

Иван Димитров, председател на Българския пациентски форум

За съжаление 2020 г. бе изпълнена с много паника, страх и хаос. Имаше и мънички искрици надежда, но наистина мънички.

За българските пациенти беше и година, в която много хроничноболни се разделиха с живота си заради невъзможността да стигнат до лекуващите ги лекари и закъснялата диагностика. Резултатите от пандемията и насаденият страх ще видим през 2021 година, а по-страшните последици от закъсняла диагностика - ще станат ясни в следващите няколко години.

През тази 2020 г. се появиха много "иновации" - като българския модел на електронизиране на здравеопазването - рецепти, изписвани от лекарите и пращани по месинджър, вайбър и други телефонни приложения.

Пациентите започнаха да търсят всякаква информация по знайни и незнайни интернет страници и блогове, за да се самодиагностицират и разберат какво се случва с тяхното здраве. Недоверието в здравната ни система и медиите, доведе до все по-голямото търсене на медицински мнения и становища в огромния интернет свят. За добро, в това откачено време, се появиха и качествени материали и интервюта на родни специалисти, които поуспокоиха българските пациенти.

За съжаление, България изостава със светлини години в използването на електронизацията в сферата на здравеопазването, което води до много пропуснати възможности за медицината и пациентите. Ако в крайна сметка държавността ни наистина постави като приоритет здравето на нацията ни - може да черпи толкова много от опита на европейските държави - в името на българската медицина и все по-болния ни народ.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Д-р Кунчо Трифонов, управител на Health PR

Извънредно и продължително явление като пандемията от COVID-19 пренарежда приоритетите на всяко общество. В България наред с безпрецедентния натиск върху здравната система и икономиката като цяло тя показа категорично необходимостта от ускорено въвеждане на иновации и подтикна този процес. Един от най-нуждаещите се от иновации сектори е здравеопазването - системно недофинансирано с под 5% от БВП за година при среден дял от 9% за страните от ЕС.

В тази ограничителна рамка новаторските подходи в медицинската практика, работата с пациенти и организацията на процесите у нас се увеличават устойчиво. Това доказва и визионерската инициатива на "Капитал" да проследява, показва пред широка публика и отличава здравните иновации, чиято история навлезе в осмата си година. Традиционна част от нея вече е и конкурсът за иновации в здравеопазването, провеждан в партньорство с биофармацевтичната компания AbbVie, в който имам честта да съм член на журито. В последното издание кандидатстваха редица проекти в областта на медицината, организацията на здравеопазването, електронното здравеопазване, проекти на пациенти и неправителствени обединения. Множеството представени решения за улеснение на пациентите в контакта и консултациите им с медицинските специалисти доказват, че процесът на дигитализация на здравеопазването се ускорява и вече е необратим. Важно е новите подходи да се представят пред обществото и институциите, за да имаме точна представа докъде сме стигнали и да се умножават екипите и структурите, които поемат по този път. В следващите години ще има все повече работа в това направление, както и възможности за финансиране - иновациите са един от приоритетите в Плана за възстановяване на Европа от пандемията.

Предизвикателствата на COVID-19 налагат нови решения и подходи и в комуникациите, показа първата година от началото на пандемията. Health PR е специализирана компания за предоставяне на професионални ресурси, стратегически и тактически интегрирани комуникационни и маркетингови решения в областта на здравеопазването, стратегически партньор на "Капитал". Предоставяме услуги в областта на професионалните ресурси и стратегическата комуникация със заинтересовани страни, връзки с медиите и партньорите в здравеопазването, интегрирания маркетинг, маркетинга на съдържание, връзките с обществеността и др. Всички тези направления се променят, тъй като COVID е засегнал значителна част от работата на всеки от субектите в здравната система. Необратими промени в начините и каналите за комуникация между тях вече са факт, като първите изводи и анализи идват от фармацевтичните компании. От тях се вижда, че само за период от една година вече преобладава хибридният модел в маркетинга, при който традиционният подход се съчетава с дигиталния в различно съотношение. Този модел се наложи и в работата на специализираните компании за интегрирани комуникации, които по принцип трябва да бъдат много гъвкави и в постоянна готовност да отговарят на предизвикателствата в сектора. Промените, на които сме свидетели, ще продължат да се развиват и в следващите години. Хибридният модел в комуникацията и маркетинга ще продължава да заема значително място в работата ни, като поставя предизвикателства и като технически решения, и като професионално ангажиране на специфични аудитории.

Фотограф : Надежда Чипева

Галя Прокопиева, изпълнителен директор на "Икономедиа", издател на в-к "Капитал"

Последната година изправи пред извънредни предизвикателства цялото обществото и хората във всички сфери на икономиката. Огромната тежест, както и дефектите от всички управленски дефицити бяха поети от медиците, за което поднасяме цялата си признателност. Въпреки фокуса на здравната система върху справянето COVID епидемията, заявките в конкурса за здравни иновации показват, че кризата не е изместила напълно усилията да се развиват иновативни методи на лечение и диагностика в различни области.

Този конкурс показва отблизо колко разнообразни са успехите на българската медицина, въпреки извънредните обстоятелства

В "Капитал" опитваме да подкрепяме тези, които поемат отговорност и тези, които търсят нови начини, както за решаване на проблемите, така и за създаване на стойност за обществото. Това, което можем да направим е да полуляризираме техните усилия. С поредното издание на алманаха се надяваме те да достигнат до повече читатели.

Фотограф : Капитал

Д-р Кирил Николчев, генерален мениджър - АбВи България

Изминалата година върна вниманието на света към науката, към смисленото, към значимото. И то не просто науката в тесния ѝ аспект - лаборатория, стерилна среда, колби и епруветки, а науката в ежедневието, в живота ни. Тя присъства всеки ден при всеки един от нас и преди пандемията - чудото да управляваш автомобил или да комуникираш с близките си от разстояние. Точно КОВИД-19 обаче направи науката отново видима и ценена - изследванията, лекарствата и най-вече ваксините, създадени за безпрецедентно кратко време и на които се надяваме, за да върнем живота си обратно.

Иновацията е повече от наука, тя се създава от онези смели и умни хора, които са готови да приложат постиженията на науката в действие, било чрез нов метод на лечение или достъп до информация или диагностика, всичко в името на пациента. Тъкмо тези хора биват признавани в конкурси като този на в. Капитал и АбВи и всички им се възхищаваме, защото превръщат научните успехи в конкретна полза за конкретен пациент.

Тъжното е, че когато има обществен проблем като КОВИД-19, логично не се пестят средства и ресурси постиженията на науката да достигнат бързо до нуждаещите се. В случаите, когато се касае за страдание на малка група хора от даже доста по-страшни от КОВИД-19 заболявания, инвестициите за лечение с най-иновативните средства не винаги са навреме или достатъчни. Индивидуалното страдание не зависи от общественото внимание към проблема. Човек, страдащ от по-рядко заболяване, страда не по-малко от човек с широко разпространено заболяване. За съжаление иновацията често достига бавно или след много препятствия до много хора с тежки заболявания. И естествено тя струва пари.

Компаниите като АбВи, създаващи нови решения за различни тежки медицински проблеми, инвестират огромна част от приходите си обратно в нови проучвания за все повече нерешени медицински проблеми. Иновативното лекарство е еднакво и в САЩ, и в Германия и в България, както е еднакво тежко страданието на американеца, германеца и българина с определено заболяване. Следователно и здравните системи в тези държави трябва да заплащат справедливо и солидарно за иновацията, грижеща се за техните граждани. Виждам сериозен риск системното недофинансиране на лекарственото снабдяване в страната да доведе до забавяне на достъпа на нови лекарства до българските пациенти, както и до все по-засилващо се изтегляне на съществуващи вече терапии. Дефицитът в бюджета се прехвърля всяка следваща година с все по-голяма тежест към производителите на лекарства. Мисля, че 2021 г. е последната в която може да се очаква стабилност на лекарствоснабдяването при този бюджет за лекарства. По изчисленията на експерти-финансисти са нужни поне 300 милиона лева повече в бюджета за лекарства през 2022 година, иначе ще се стигне до сериозни сътресения в системата. 300 милиона лева са по-малко отколкото плаща българската държава за един изтребител F16, затова ми е трудно да приема, че хронично недофинасиране на бюджета за лекарства се дължи на липсата на средства в държавния бюджет.

И ако се върнем обратно към новопризнатата важност на науката, в случая с КОВИД-19 фармацевтичните компании са носители на научния пробив. Това са същите компании, които и преди пандемията променяха живота на хората с различни заболявания, използвайки същата структура, учени и компетентност, на които всички разчитаме сега. Затова се надявам, че и българската държава все повече ще започне да припознава иновативния фармацевтичен сектор като ключов за справяне с пандемията и като носител на най-висшата ценност - човешкия живот.