Явор Куюмджиев
Депутат от БСП в 42-то Народна събрание и зам.-министър на икономиката и енергетиката (2007-2009 г.)
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
За да си отговорим на този въпрос първо трябва да осъзнаем какъв е този ценови модел. В България "пазара" на електрическа енергия и към момента е хибриден – състои се от регулирана част и свободен пазар. И в двете му части цените за пренос, дистрибуция и таксата "отговорност към обществото" се регулират от КЕВР, като за регулирания пазар комисията определя също и цените на производителите, Обществения доставчик и на търговците. Извън тази система са цените на ВЕИ и т. нар. "американски ТЕЦ", които имат дългосрочни договори за задължително изкупуване на цялата произведена енергия. По закон КЕВР работи по методите "горна граница на приходите" и "норма на възвръщаемост". На практика това означава, че всеки субект участващ в системата за производство, пренос, дистрибуция и търговия заявява на определен период от време колко приходи са му необходими, с каква печалба за да работи, като КЕВР или одобрява, или не тези заявки. За всеки ценови период КЕВР може да "накаже" всеки отделен субект, като просто не признае част от разходите и намали приходите му. Същевременно тази система по никакъв начин не стимулира пазарното поведение на фирмите за инвестиции, тъй като разходите им се включват в крайната цена, т.е. покриват се от потребителите, и инвестициите им са на практика с нулев риск. Обратното е вярно – съществува силен натиск от страна на всички участници в системата за формиране дори на излишни разходи и раздуването им с идеята, ако може "да минат" пред КЕВР. Разбира се за постигане на по-висока цена. От друга страна ВЕИ и "американските ТЕЦ", аргументирайки се със Закона и своите договори също настояват за спазването ми, което формира допълнително напрежение. Едновременно с това КЕВР е подложена и на силен политически натиск за задържане, и дори намаляване на крайните цени на електричеството, които са силно социално чувствителни.
На всичкото отгоре Комисията би трябвало да се води от следните принципи в своята работа:
- Прозрачност: справедливо и равнопоставено отношение към всички участници на пазара;
Самото изброяване на тези принципи е комично. На практика по-справедливо е отношението към субекта с по-силно лоби – някои производители получават всичко, което поискат, а други, например държавните работят на загуба.. Ефективното подаване на сигнали към пазара стимулира не адекватното поведение, а раздуването на разходите и лобирането за признаването им. Равнопоставеността е обект на политика и субективно отношение за постигане на целите поставени от управляващите в момента. Стабилността за инвеститорите е илюзия, след като решения се променят по няколко пъти на година, а понякога и през други закони. За разумна печалба е невъзможно да се говори, когато някои производители трупат колосални суми, криейки се например зад "високоефективно" производство.
Извод:
Самата същност на ценовия модел, определян по описания начин е погрешна, антипазарна и позволяваща избирателно отношение към отделните участници в системата. Същевременно не стимулира пазарното поведение, нормалния инвестиционен климат и най-важното – не осигурява сигурността на доставките и стратегическото бъдеще на енергийната ни система. Точно обратното, енергетиката е в колапс, непреодолима дългова криза и ежемесечно трупане на нови дългове.
Определянето на цените и таксите трябва да бъде обвързано с пазарни принципи и конкуренция, като се ангажират всички възможни механизми за европейско сътрудничество и социална защита за осигуряване на поносими, но реални цени на електроенергия. За да може да има стабилност , развитие и енергетика в България.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.