Държавните институции се разминават в критериите си

Не е лесно да си земеделски стопанин, управляващ земи в обхвата на екологичната мрежа "Натура 2000" в България. Част от средствата по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, насочени към земеделските стопани, са под формата на компенсаторни плащания. Ако сте собственик или ползвател на земеделски земи, попадащи в териториалния обхват на "Натура 2000", чрез Мярка 12 "Плащания по "Натура 2000" и Рамковата директива за водата" програмата осигурява директни компенсаторни плащания на хектар. Тези компенсации целят да подкрепят земеделските стопани за въведени забрани и ограничения в защитените зони. Програмата компенсира пропуснати ползи за стопаните от забрана за премахване на единични или групи дървета при ползването на земеделските земи, забрана за косене на ливади до 1 юли, забрана за използване на пестициди и минерални торове в пасища и ливади и др. Компесаторните плащания в момента работят за териториите, попадащи в обхвата на Директивата за птиците, тъй като европейският регламент позволява изплащането на компенсации за рестрикции или режими, въведени със законови забрани. Ясно е обаче, че все още няма заповеди за териториите, попадащи в обхвата на Директивата за хабитатите, а земеделските стопани не могат да кандидатстват за компенсации. В същото време те трябва да спазват изискванията на екологичното законодателство и да търпят рестрикциите като загуби от добиви и доходи.

Друг основен проблем за земеделските стопани е фактът, че държавните институции в лицето на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на земеделието и храните (МЗХ) нямат единни критерии за определяне на постоянни пасища. Така една и съща площ според МОСВ е обработваема земя, а според МЗХ е постоянно пасище, а за стопанина остава въпросът кои мерки и забрани да прилага и спазва на земята си.

Освен това за определяне начина на трайно ползване на земеделските земи МОСВ при осъществяване на контролната си дейност използва Карта на възстановената собственост (КВС), а МЗХ и държавен фонд "Земеделие" използват Система за идентифициране на земеделските парцели (СИЗП) за финансиране на дейности и компенсации и последващ контрол в същите тези земи (включително и дейностите за тяхното опазване). Какви са разликите между двете системи и защо те са значителни по отношение на постоянните пасища? По отношение на постоянно затревените площи Картата на възстановената собственост е неактуална. Огромен процент от формиралите се през годините постоянни пасища с характерните им флористични и фаунистични елементи фигурират с начин на трайно ползване като орни или обработваеми земи, защото не са актуализирани в КВС. По този начин контролът по прилагане на природозащитното законодателство се осъществява въз основа на неактуални документи, а не въз основа на реалното състояние на земите. Това води до безпрепятствено увреждане и разрушаване на местообитания на видове и природни местообитания в зоните от "Натура 2000", но и до проблеми за стопаните, които често са санкционирани неправомерно. Това се случва дори когато в заповедта за обявяване на защитената зона има разписани забрани за разораване на пасища или превръщането на пасищата в обработваеми земи или трайни насаждения поради факта, че по документи те са "ниви". Така и земеделските стопани, и природата са в неизгодна позиция, а това не стимулира развитието на земеделските дейности в зоните от "Натура 2000".