🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Трябва да се въведе принципа "обществени пари за обществени блага"

Стоилко Апостолов, управител на фондация "Биоселена"

   ©  Капитал
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Разбираемо най-активни в дискусиите за изработване на национална позиция на България по Oбщата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. са земеделските браншови организации.

Засега преобладават мненията за запазване на СЕПП (схема за единно плащане на площ), запазване на необвързаната с производството и обвързаната с производството подкрепа, гарантиране на доходите на фермите чрез въвеждане на инструменти за намаляване на рисковете (пазарни, климатични, фитосанитарни т.н.).

Екологизирането на ОСП за повечето организации е ненужна административна тежест и дори стигат до абсурдната теза, че екологизирането противоречи на устойчивото развитие! Има предложения да отпаден изцяло или да се даде възможност на страните – членки да решат кои от мерките да прилагат. Най-голямата земеделска браншова организация в България (Националната асоциация на зърнопроизводителите) предложи втори стълб да отпадне изцяло. Ето един цитат от обявената на 12 септември 2017 г. в медиите обща декларация: "Считаме, че не бива да се задълбочава повече екологизирането на ОСП, тъй като директните плащания вече са обвързани с редица сложни изисквания (както чрез кръстосаното съответствие, така и чрез "зелените мерки"), а от друга страна и както споменахме по-горе това би противоречало на идеята за устойчиво развитие, която предполага да се вземат предвид както екологичния, така и икономическия и социалния аспекти."

Каква ще бъде реакцията на био производителите, на животновъдите, на фермите в планинските и необлагодетелстваните райони все още не е ясно. Във всеки случай ясно изразен глас в посока повече пари за екология в новата ОСП от страна на нито една браншова земеделска организация няма. Единствената новост, която българските земеделски браншовици приветстват е въвеждането на инструменти за намаляване на рисковете. Все още неясно какви (вероятно някакъв вид застраховки), но задължително финансирани от ОСП. Много е вероятно въвеждането на такива инструменти да насърчи свръхпроизводството и да навреди още повече на природата и на устойчивостта на фермите.

За съжаление останалите заинтересувани страни (преработвателите, туристическия бранш, потребителите, жителите на необлагодетелстваните и планинските райони, общините и регионалната администрация в тези райони) изглежда не участват в тези дебати. Изглежда и никой не ги пита. А би трябвало, защото макар и фокусирана основно към земеделците и към селските райони, ОСП се финансира с парите на всички данъкоплатци и би трябвало да носи блага и за обществото, не само на големите собственици на земеделска земя и на големите ферми, стопанисващи хиляди декари земя!

Време е активните българи да се събудят и да си кажат мнението! Време е жителите на селата с безработица над 50%, с разбити улици, но с чисто нов празен стадион да кажат, че не искат още един (стадион) по новата ОСП. Защото рискът да го получат е голям.

В противен случай отново ще се надяваме мнението на страни като Австрия, Холандия, Дания, Швеция да надделее и новата ОСП след 2020 г. да бъде по-добра от сегашната, поне да започне процес на въвеждане на принципа "ОБЩЕСТВЕНИ ПАРИ ЗА ОБЩЕСТВЕНИ БЛАГА".

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал