Във ВиК сектора всичко тече

Страната като цяло е обезпечена с язовири с изключение на няколко региона. Нужните допълнителни водоеми, които от време на време се слагат на масата и са планирани още по времето на социализма, са "Черни Осъм", който да снабдява с вода Ловеч и Плевен, "Мокра Бяла" - за района на Габрово и Севлиево, и язовир "Кюстендил". Така че по тази линия не се изисква кой знае какво.

Основният фокус в мерките за по-добро управление на водите обаче са загубите на вода по мрежата. ВиК компаниите снабдяват населението и бизнеса, стопанисвайки някои от големите язовири за питейно-битови нужди и огромна водоснабдителна мрежа - 4 пъти по-дълга от републиканската пътна мрежа. И с доста повече дупки. По трасето изтичат официално 60% от водите, а в градове като Сливен и Шумен и по 80%.

Именно подобряването на старата ВиК инфраструктура беше посочено като огромен потенциал за справянето с различните проявления на климатичните промени и т.нар. климатична адаптация. Десет години по-късно обаче загубите на вода пак са средно над 60%, а редица водни оператори са на ръба на фалита, потънали в неефективност.

Едно от обясненията защо се къса връзката между планирането на хартия и реалните подобрения на показателите на ВиК компании е в самите дружества - има огромна вътрешна съпротива срещу реформирането на сектора. Такава според експерти съществува и в самото Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което е отговорно за водната инфраструктура.

Политиката на водата

"В нашия сектор има два много големи аспекта. Едното е управлението на ВиК система. Второто е инвестициите в голямата инфраструктура. Повечето хора си представят главно втората част - инвестициите в едни големи язовири и водопроводи, като нещото, с което всичко ще се оправи. А първата част - начинът, по който се управляват активите и се предоставя услугата, страшно много изостава", коментира Добромир Симидчиев, бивш зам.-министър на регионалното развитие. "А ВиК секторът в неговата същност е именно експлоатационен бизнес. Тук са и големите резерви", посочва той.

Симидчиев дава пример какви са възможностите при смяната на начина на управление със "Софийска вода". Преди концесията софийското ВиК се движи по ръба по отношение на финансови резултати и инвестиции. Има 2100 души персонал, транспортен отдел от 250 души и черпи по 266 млн. кубика вода на година от язовир "Искър". Около 7-8 години след концесията заетите са с 1000 по-малко, транспортният отдел е 8 души. А от язовира сега се потребяват 120 - 130 млн. кубика, или по-малко от половината спрямо предишните години. Печалбата на дружеството е по 30 млн. лв. на година, а инвестициите - по 50 млн. лв. Или колкото всички останали ВиК оператори, взети заедно. И по-конкретно през 2018 г. ВиК операторите са отчели общо 107.6 млн. лв. инвестиции, като 51.7 млн. лв. е била програмата на "Софийска вода".

"Всичко това е направено с промяна в начина на управление. Там са големите резерви", казва бившият зам.-министър.

Мнозина експерти по различни нива на водната верига обаче са на мнение, че на сектора в България се гледа по-скоро като на политика, сериозен властови ресурс и окоп за местни фигури, полезни на партийните структури нагоре по пирамидата. В системата на ВиК има редица дългогодишни директори на оператори - от близо 20 години, които се оказват силно устойчиви и не се влияят от смяната на правителствата.

Водните оператори имат и сериозен политически и корупционен потенциал - разпределят пари по обществени поръчки, осигуряват работа на голям брой хора. Освен към гражданите подават води и свързват към водната мрежа редица бизнеси, ВЕЦ-ове и т.н. Образно казано, стоят на входа на всяко бизнес начинание. През цената на водата имат инвестиционни бюджети и са бенефициенти по Оперативна програма "Околна среда". Общите приходите от регулирана дейност на ВиК компаниите в страната за 2018 г. са 638 млн. лв.

Мерене по книга

Освен съгласие за промяна във ВиК сектора се оказва, че липсват и надеждни данни, като това може да се види от отчетите на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Най-фрапиращите неизвестни, особено когато има риск от засушаване, са по отношение на количествата вода. Загубите официално са средно 60.8%. Според представители на сектора обаче една трета от водните количества, които добиват ВиК операторите, са на база разрешения им обем за водоползване, а не на база реално измерване. Или данните и плащанията са по документи.

"Анализът на предоставената информация по групи ВиК оператори за начина на измерване на водните количества на вход на водопреносната система показва, че данните не са с висока степен на достоверност", пише в доклада на КЕВР. За неотчетената вода от водоемите спомена и министърът на околната среда и водите Емил Димитров-Ревизоро в началото на тази година, като го нарече "междусистемно надлъгване от години".

От числата на КЕВР става ясно, че при големите ВиК оператори (общо 8 на брой - в групата са "Софийска вода", Бургас, Пловдив, Стара Загора) делът на водните количества на входа на водопреносната система, който не се измерва, е 19%, при средните (Хасково, Ловеч, Перник) - 23%, при малките ВиК оператори (например Ботевград, Сандански, Севлиево) - 54%, а при микро-ВиК операторите (Кнежа, Кресна) - цели 68%.

Едно от възможните обясненията е, че преди време е имало възможност разходомерът да се постави не на входа на довеждащия водопровод, по който обикновено се губят големи количества, а в началото на населеното място, обясняват от сектора. Неотчитането на част от водата е от полза на ВиК компаниите по две направления - плащат по-малко за такса водоползване в размер на 2 ст. на кубик и намаляват загубите си за пред КЕВР. Разбира се, възможни са и обратни единични сценарии - ВиК дружество да черпи по-малко и да се налага да плаща повече.

Потънали в неефективност

Докладите на КЕВР показват още редица слабости на ВиК дружествата. Така например само 39% от подадената вода във водоснабдителната система се фактурира, а останалата част не носи приходи. ВиК секторът отчита и недостатъчно ниво на събираемост на вземанията от потребители и доставчици (89%).

Най-голям дял от разходите за услугата "доставяне на вода" заемат тези за персонал - 40.1% (възнаграждения и осигуровки), следвани от тези за материали (24.6%) и външни услуги (15.2%). Заетите общо в сектора (на еквивалентна пълна заетост) са около 15 хил. души. "Големият брой служители, както и недобрите организационни структури във ВиК операторите, са идентифицирани като основен фактор за ниската ефективност на дружествата", смята регулаторът.

Водопроводната мрежа в страната държи и челно място по аварии. Регулаторът се опитва да наложи на операторите и международната практика на зонирането на водоснабдителната мрежа, постоянното измерване на постъпващите на вход водни количества (дебит и налягане) и тяхното съхраняване в цифров вид. Но такива мерки са въведени в съвсем малко водни дружества. Това е и основата за управлението на водоснабдителната мрежа, което позволява на оператора да разполага с постоянна и актуална информация за протичащите различни процеси в мрежата, да може бързо да разбере за нововъзникнали аварии и да реагира адекватно. Както и да планира конкретните необходими експлоатационни и инвестиционни мерки за всяка отделна зона.

"Част от ВиК операторите с държавно участие са започнали различни по обхват дейности по зониране мрежите на областните градове, но едва през новия регулаторен период 2017 - 2021 г., благодарение на инициативата на КЕВР тази дейност започва да се планира и изпълнява централизирано. Видно от отчетните данни за 2018 г., едва 16.7% от всички водомерни зони, които трябва да се реализират, са изградени, или с други думи ВиК секторът е много далеч от постигането на дългосрочното ниво, пише в доклада.

Друг важен момент е, че обикновено има крос субсидиране, като водопроводната услуга покрива в известна степен канализацията и пречистването, като към последното отиват основните средства по оперативна програма "Околна среда". Така ВиК операторите имат по-голяма канализационна мрежа и пречистване, за което да се грижат, и това отнема резерви за водопроводи, обясняват експерти.

Холдинг влачи ВиК

Вместо да променя системата надолу държавата класически предпочете да създаде още едно допълнително звено отгоре - новият ВиК холдинг, в който ще влязат ВиК дружествата (без по-малките общински). За да му се придаде някакво съдържание, с решение на правителството, за него бяха отпуснати 1 млрд. лв., като основната идея е холдингът да дава целеви заеми на ВиК компаниите и да следи как си изпълнява проектите по тях.

Част от тази на пръв поглед значителна сума обаче изобщо няма да стигне до водната инфраструктура, а ще се насочи към погасяване на задълженията на ВиК дружествата към НАП, доставчици, електрическите компании, натрупани през годините. Задължения има и към Басейновите дирекции на екоминистерството за неплатени такси водоползване в размер на десетки милиони. Най-фрапиращият случай за задължения за такса водоползване имало с пловдивското ВиК. Обсъжда се това да се случи отново под формата на заеми от холдинга към дружествата, обясниха от сектора. Казано иначе, държавата сама ще си плати на себе си.

Недоволството на водния сектор пък е, че таксите водоползване, които плащат, отиват в Предприятието за управление на дейностите по околна среда, като от оттам не се връщат под формата на финансиране на проекти в системата, а се харчат за различни други неща.

Финансовите проблеми на част от ВиК компаниите се оказват пречка за кандидатстването за външно или европейско финансиране. Това на свой ред възпрепятства изпълнението на инвестиционни проекти. Пример е ВиК Добрич, което имало над 30 млн. лв. дългове както към Басейновите дирекции, така и към "ВиК Бургас". Последното през 2015 г. влезе с 3 млн. лв. във ВиК Добрич като съакционер, за да го спасява. Въпреки това дружеството е с отрицателен капитал, просрочени задължения към НАП и с огромни разходи за електроенергия.

Примери за дружества във финансов колапс могат да бъдат продължени с ВиК - Сливен, който заради неплатени сметки за ток остави без вода града през август 2019 г. Въпросът стигна и до парламента, като през това лято депутатът от БСП Кольо Милев изнесе данни, че освен натрупани задължения за електроенергия ВиК операторът има такива и към "Басейнова дирекция" и доставчици, а и не изплаща заплатите на служителите. Загубите по водоснабдителната система на ВиК - Сливен, са над 80% според последния публикуван доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2018 г. Това нарежда областта сред тези с най-сериозен проблем по водопроводите.

Конкурент на Сливен по загуби е Шумен. Там също се губят 80% от водата по системата, а цената ѝ е една от най-високите. Шумен е и единственият областен град, който все още няма пречиствателна станция за питейна вода - съоръжението тепърва се изгражда с европари. Сред най-проблемните ВиК дружества продължават да са това в Перник и до някаква степен в София-област, коментират от сектора.

Простото изливане на пари в сектора няма как да е дългосрочно решение, като рискът те да изтекат през дупките на системата, подобно на водата, е голям. Мрачната и безнадеждна картина по-скоро има нужда от революция в начина на управление в сектора. За нещастие обикновено революциите са предхождани от криза.

Автор : Капитал Преглед на оригинала