Българският суперкомисар

Първите реакции

"Току-що бях предложена за кандидат за заместник-председател на Европейската комисия по въпросите на бюджета и човешките ресурси. Благодаря и на избрания председател Жан-Клод Юнкер за доверието, както и на всички за вашата подкрепа", написа Георгиева в профила си в "Туитър" в първата реакция на новината.

Президентът Росен Плевнелиев заяви, че България за пръв път получава толкова висок пост в Европейската комисия. "Изборът на Кристалина Георгиева за заместник-председател на ЕК и фактът, че в ръцете й е поверен един от най-важните и влиятелни ресори в комисията (…) представлява изключително висока оценка преди всичко за нея като професионалист и убеден европеец", каза още държавният глава в разпространено изявление. "Това, че България ще получи за първи път позицията зам.-председател на ЕК, доказва, че Европа не се дели на силни и слаби, на малки и големи, на стари и на нови държави членки. (…) Надявам се с този избор всички в България да разберем, че песимизмът ни е илюзорен и че трябва да бъдем все по-амбициозни."

От Брюксел пристигна добрата вест и тя надхвърли всички наши очаквания, коментира служебният премиер Георги Близнашки, оценяващ поста й като "следващия финансов министър на Европа". "Действително съм преизпълнен с възторг. Ако бяхме на футболен мач, сигурно щях да кажа, че Господ е българин, защото изборът на заместник-председател на ЕК е от огромно значение", цитира думите му правителствената пресслужба.

Тя беше една от (малкото) добри изненади от предишната комисия и постигна почти недостижимата цел да даде душа на една Европа, изпитваща сериозна необходимост от това през последните години, написа френският вестник "Монд". "Появяваща се на фона на наводнения, земетресения или бежански лагери, тази енергична жена със силен глас умело окупира медийния терен, оставен напълно свободен от нейната колежка Катрин Аштън, ръководеща европейската дипломация. Аштън избягваше медиите от първия ден", отбелязва изданието, което подкрепяше Георгиева за поста на британката.

Силни места за Лондон и Париж

"В тези безпрецедентни времена гражданите на Европа очакват от нас да дадем своя принос", каза Юнкер на пресконференция при представянето на новата структура. "След години на икономически трудности и често болезнени реформи европейците очакват работеща икономика, устойчиви работни места, повече социална защита, по-сигурни граници, енергийна сигурност и дигитални възможности."

Структурата, предложена в сряда от Юнкер, разкрива, че ключови икономически и финансови постове са дадени на Франция и Великобритания, но всъщност в йерархията те са под надзора на представителите на други страни и предимно на бивши високопоставени политици от Източна Европа.

С определянето на Джонатан Хил за отговарящ за банките и интегрирането на капиталовите пазари в ЕС се прави реверанс към Дейвид Камерън. Британският премиер не е прикривал, че не харесва Юнкер и политиката за повече власт в ръцете на еврокомисията – нещо, което по думите му може да накара мнозина британци да гласуват на референдум против оставането на страната им в ЕС. Не е тайна също, че той държи да не се накърнят интересите на лондонското сити като глобален финансов център. От друга страна, Хил е бивш PR консултант и за кратко лидер на Камарата на лордовете, но е малко познат дори в Лондон, а му се поверяват финанси, капиталови пазари и банки.

Французинът Пиер Московиси - номинацията на президента Франсоа Оланд, настояващ в еврозоната да се търси растеж чрез повече правителствени разходи – е бивш финансов министър и ще отговаря за икономиката и монетарните въпроси. 

Достатъчно фискални ястреби  

Но балансът на конкуриращи се интереси ще се балансира с това, че и двамата ще се отчитат на двама зам.-председатели. Това са бившите премиери Юрки Катайнен и Валдис Домбровскис, които идват от северни страни от еврозоната и са известни като съюзници на Германия и политиката на канцлера Ангела Меркел за бюджетна и фискална дисциплина.

"Комисията е добре запълнена с фискални ястреби, което пък е жест към Германия", казва пред Rекters Хюго Брейди, експерт по ЕС в London School of Economics, според когото е демонстрирана любопитно балансирана смес между леви и десни политици и визии.

Изграждането на цял нов пласт от седем зам.-председатели бе обяснено от Юнкер като целящо да подобри координацията в работата на еврокомисията. Но на пръв поглед се набива на очи, че ресорите им не са директни, а обобщаващи, и това повдига въпросителни дали няма да се стигне до напрежение и сблъсък на интереси в пресечни зони.

Силата на северната група държави в новата комисия се увеличава и с това, че британски съюзници получиха постовете за преговорите за глобална търговия и антимонополни регулации. Датският либерал Маргрете Вестагер ще отговаря за конкуренцията и ще има власт над разрастването или плановете за сливане на най-големите световни корпорации. Шведката Сесилия Малстрьом ще ръководи преговорите за трансатлантическата зона за свободна търговия.

Според Financial Times Юнкер e издигнал своите съюзници десноцентристи на ключовите икономически постове в изпълнителната власт на ЕС. Според изданието единственият социалист – французинът Пиер Московиси – няма да е в състояние да промени политиката на съюза за справяне с икономическата криза. От особено значение е изборът на бившия холандски външен министър Франс Тимерманс за "първи вицепрезидент", който ще се занимава с подбора на приоритетите на комисията. Изборът му е явен жест към все по-силните евроскептични движения, тъй като Тимерманс е един от най-популярните защитници на тезата, че ЕС трябва да остави максимално много власт на националните правителства.