Джордж Сорос на 90: Да предвиждаш събитията е въпрос на оцеляване

Сорос иска да изясни, че не е политик, а човек с убеждения, който участва в много каузи по целия свят. "Когато посочвам проблеми където и да е по света, свързани с дискриминация, расово изключване и тоталитарни режими, аз не заговорнича, а съвсем открито представям мисията на живота си. И моите врагове се учат един от друг и атакуват заедно, прилагайки еднакви подходи."

В разгара на толкова мощна кампания от фалшиви новини по негов адрес Сорос чувства нужда да сподели кой в действителност е той. "Роден съм през 1930 в еврейско семейство от средната класа в Будапеща. Като много други евреи, можеше да загина през март 1944 г., когато нацистка Германия окупира Унгария, ако баща ми не беше разбрал по-добре от повечето хора какво се ще се случи."

Неговият баща Тивадор и майка му Елизабет имат дълбоки корени в Унгария, но през 1936 г., когато антисемитизмът и национализмът в държавата се разрастват, те решават да сменят оригиналните си немски фамилии от Шварц на Сорос, за да са по-малко видими като евреи. Баща му управлява сгради и когато нацистите пристигат, той урежда фалшиви документи за самоличност и скривалища не само за семейството си, а и за много други хора. Които са можели са плащали, на тези с по-ограничени средства им се е помагало безплатно.

Връща се и още назад във времето към приключенията на баща си, който успява да избяга от лагер в Сибир през 1918 г. в разгара на болшевишката революция. В дългите следобеди край басейна им в Будапеща той и брат му Пол са слушали всички тези истории.

Баща му Тивадор е описал преживяванията си в Русия и лагера, в който е научил есперанто, в книгата Crusoes in Siberia. В друга книга, "Маскарад", описва как отново успява да избяга - този пък от германските нацисти, спасявайки и семейството си. Тези истории за опасностите от комунизма, тоталитаризма и дискриминацията силно впечатляват младия Джордж, който научава и важен урок: да предвиждаш курса на събитията е въпрос на оцеляване. Добре научен урок.

През 1947 г. идва редът на Джордж Сорос да избяга от окупираната от Съветския съюз Унгария. Той успява да го направи с посещение на първата конференция за есперанто в Швейцария. Оттам отива в Англия, където учи в Лондонското училище по икономика. Там среща проф. Карл Попър, философ, роден във Виена, автор на книгата "Отвореното общество и враговете му". "Избрах го за свой ментор и учител. Попаднах под влиянието и мисленето му. Станах силно вярващ в отвореното общество. Разработих концепция, основана на два стълба - погрешимост и рефлексивност, която се превърна във водещата философия на живота ми. В интерес на истината това е инструмент за предвиждане на събития, който допринесе към успеха ми на финансовите пазари. И спечелих много пари. Става дума за сложната връзка между мисленето и реалността, като ползвах пазарите за експериментално поле за теорията си. Мога да я обобщя с две заключения. Едното е, че в ситуации, в които имаме мислещи участници, техните виждания за света винаги са непълни и изкривени. Това е погрешимост. Другото е, че тези изкривени виждания могат да повлияят ситуацията, към която се отнасят, защото изкривените виждания водят до неподходящи действия. Това е рефлексивност. Тази теория ме постави една крачка напред, но сега, когато книгата ми "Алхимия на финансите" е на практика задължително четиво за участниците в пазарите, загубих предимството си. И вече не съм участник в тях."

Той наистина печели много пари. След като дава 32 млрд. долара за филантропия, Сорос все още притежава лично състояние от около 8 млрд. долара. Финансовата му кариера започва през 1954 г. в търговската банка Singer and Friedlander в Лондон. През 1956 отива да работи в Ню Йорк, а през 1969 създава малък фонд, наречен Double Eagle, с инвестиция от 4 млн. долара - един от първите хедж фондове. Останалото е история.

Double Eagle се превръща във Soros Fund през 1973, а по-късно в Quantum Fund. На 16 септември 1992 г. фондът предизвиква т.нар. черна сряда във Великобритания, когато след финансова спекулация с 10 млрд. долара британският паунд се срива, а Сорос печели 1 млрд. долара. "Беше асиметричен залог в моя полза. Бях склонен да рискувам целия си капитал, като заложих на това. И не бях единственият. Вероятно го направих в по-голям мащаб, отколкото другите."

За да обясни виждането си за поемане на рискове, Сорос се връща обратно към 1987 г., когато прави друг важен залог, който не сработва. По това време той е в Оксфордския университет и представя книгата си "Алхимията на финансите" - "вместо да продавам позициите си". Бил е под огромно напрежение. "Чувствах се сякаш получавам сърдечен удар. Беше фалшива тревога. Но ме накара да се замисля, че ако бях умрял, щях да съм загубеняк, защото щях да загубя живота си, опитвайки се да спечеля пари." Поетият риск на финансовия пазар му носи провал.

По това време Сорос решава да основе фондацията си и да се фокусира върху процесите в Европа, която все още е на преден план сред грижите му, както става ясно от въпросите и отговорите по-долу. Мисията на фондацията е да развие идеята на ментора му за отвореното общество чрез укрепване на стълбовете на демокрацията, гражданските права и образованието. За успеха й говорят атаките от страна на силите на национализма. Сега, като е на 90, е тъжно да бъде свидетел на това как 76 години след като избягва депортиране от родната си Будапеща, същите тези сили на национализма, предразсъдъците и расизма се завръщат.

Текстът на Марио Платеро, колумнист за Америка на италианския вестник La Repubblica, е предоставен специално на "Капитал". Фотограф : Капитал

ЕВРОПА Е ПО-УЯЗВИМА ОТ САЩ

Новият коронавирус разстрои живота на всеки човек на Земята. Как виждате ситуацията?

В криза сме, най-лошата криза в живота ми от Втората световна война насам. Бих го описал като революционен момент, в който възможностите са много по-големи, отколкото биха били през нормални времена. Това, което е немислимо в хода на нормалния живот, става не само възможно, но в действителност се случва. Хората са дезориентирани. Те правят неща, които са лоши както за самите тях, така и за света.

Смятате ли, че се намираме в балон, подхранван от огромната ликвидност благодарение на Федералния резерв?

Федералният резерв се справи много по-добре от президента Тръмп, който го критикува. Фед наводни пазара с ликвидност. В момента той се поддържа от две съображения. Едното е, че в близкото бъдеще се очаква по-голяма инжекция от $1.8 трилиона долара фискален стимул, а другото е, че Тръмп ще обяви ваксина преди изборите.

Как виждате Европа и Съединените щати в тази криза?

Мисля, че Европа е много по-уязвима. САЩ са една от най-дълготрайните демокрации в историята, макар че и тук може да бъде избран манипулатор на доверието като Тръмп и да подкопае демокрацията отвътре. Съединените щати обаче имат силна традиция на разделение на властите и установени правила. И преди всичко силата на конституцията.

Затова съм уверен, че Тръмп е преходно явление, което, да се надяваме, ще приключи през ноември. Но той остава много опасен и ще направи всичко, за да остане на власт, защото е нарушил конституцията по много начини и ако загуби, може да бъде подведен под отговорност.

Европейският съюз обаче е много по-уязвим, защото е незавършен съюз. И има много врагове - вътрешни и външни.

Кои са вътрешните му врагове?

Има много лидери и движения, които са против ценностите, на които е основан ЕС. В две държави те всъщност превзеха управлението - Виктор Орбан в Унгария и Ярослав Качински в Полша. В същото време Полша и Унгария са сред най-големите получатели на средства от европейските фондове.

Но по-голямата ми тревога е за Италия. След като Матео Салвини надцени популярността си, сега е заменен от Джорджия Мелони от още по-екстремистката "Братя на Италия" (Fratelli d'Italia). Сегашната управляваща коалиция е изключително слаба. Тя се държи само за да се избегнат избори, които антиевропейските сили биха спечелили. И това е страна, която беше най-ентусиазираният поддръжник на Европа - защото хората се доверяват на ЕС повече, отколкото на собствените си правителства. Но сега изследванията на общественото мнение показват, че привържениците на ЕС намаляват заедно с подкрепата за оставане в еврозоната. Но Италия е твърде важна за Европа. Не мога да си представя ЕС без нея. Големият въпрос е дали съюзът ще й предостави достатъчно подкрепа.

ЕС одобри фонд от 750 млрд. евро за възстановяване...

Това е много важна положителна стъпка напред, като се ангажира да заеме пари от пазара в много по-голям мащаб от всякога. Но заради Холандия, Австрия, Швеция и Дания и Финландия, които са проевропейски, но много пестеливи, споразумението ще е по-малко ефективно. Промяната на плановете за климатичната и отбранителната политика е особено разочароваща. А това, че страните от "пестеливата петица" искат да се уверят, че парите са добре изразходвани, създава проблеми на южните държави, които са най-силно засегнати от пандемията.

Кои са външните врагове на Европа?

Много са, но всички имат обща черта: те са против идеята за отворено общество. Станах ентусиазиран привърженик на ЕС, защото го смятах за въплъщение на отвореното общество в европейски мащаб. Русия му беше най-големият враг, но напоследък Китай я изпревари. Русия доминираше над Китай, докато президентът Никсън не разбра, че отварянето на Китай ще отслаби комунизма и в Съветския съюз. Външнополитическите ходове на Никсън и Кисинджър доведоха до големите реформи на Дън Сяопин.

Днес нещата са много по-различни. Китай е лидер в изкуствения интелект и инструментите за контрол, които са в услуга на затвореното общество. Днешният Китай представлява много по-голяма опасност от Русия. А в САЩ има консенсус, който обяви Китай за стратегически конкурент.

Неотдавна дарихте 220 млн. долара за каузата на расовото равенство. Как оценявате движението Black Lives Matter?

Наистина има значение, защото това е първият път, когато голяма част от населението признава, че съществува системна дискриминация на чернокожите, която може да бъде проследена до робството.

При тази революция се събарят статуи, а политическата коректностпридобивапървостепенно значение.

Някои го наричат "култура на отмяната". Мисля, че това е временно явление. Мисля също, че е прекалено. Както и че политическата коректност в университетите е преувеличена. Като застъпник на отвореното общество считам политическата коректност за политически некоректна. Никога не трябва да забравяме, че множеството възгледи са от съществено значение за демокрацията.

Мнозина казват, че след COVID-19 и опита сработаот дистанциябъдещето наголемите градски центрове еобречено.

Много неща ще се променят, но е рано да се предвиди как. Спомням си, че след разрушаването на кулите близнаци през 2001 г. хората си мислеха, че никога няма да искат да живеят в Ню Йорк, и след няколко години го забравиха.

©️ of La Repubblica / Mario Platero