Фед и ЕЦБ тръгват по противоположни пътища

Повишаването на лихвите в САЩ може да се окаже краткотрайно, ако икономиката не отговори на очакванията

И през 2016 г. думите и действията на Джанет Йелън и Марио Драги ще са внимателно следени от финансовите пазари

Филип Буров

И през 2016 г. думите и действията на Джанет Йелън и Марио Драги ще са внимателно следени от финансовите пазари © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В последния месец на миналата година Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано разхлаби допълнително паричната си политика, а Федералният резерв на САЩ (Фед) също отговори на очакванията и обяви първото повишаване на основния лихвен процент от 2006 г. насам. Разграничаването между политиката на най-важните централни банки в света става все по-значително и това поражда въпроси какви могат да са последствията в глобален мащаб.

Икономическо развитие

Пътищата на Фед и ЕЦБ водят в противоположни посоки най-вече заради различното състояние, в което се намират икономиките на САЩ и еврозоната. Председателят на Фед Джанет Йелън изтъква, че икономиката на САЩ се радва на устойчиво възстановяване след последната рецесия от 2009 г. Нивото на безработица е спаднало от кризисния пик от 10% до 5%. Базовата инфлация, която изключва нестабилните цени на храни и горива, също е близо до заложената цел от 2% на годишна база. Добрият темп на растеж на икономиката и близкото до пълна заетост ниво на безработицата изглеждат достатъчни аргументи да започне затягане на паричната политика.

От своя страна президентът на ЕЦБ Марио Драги е принуден да отчете, че еврозоната не успява да постигне значителен растеж след последната рецесия. Даже напротив – реалното вътрешно търсене в региона остава с 3.5% под предкризисните нива. Безработицата е спаднала от пика си от 12.1% от началото на 2013 г., но остава висока – 10.8%. ЕЦБ остава и твърде далеч от заложената цел за инфлация от "близо, но под 2%". Според официалната статистика през октомври инфлацията е била едва 0.1%. Базовата инфлация е била 1.1%, като този показател също остава под нивото от 2% от март 2013 г. насам.

Една от причините Фед и ЕЦБ да действат различно е и това, че зададените им мандати са различни. Следването на мандата обаче не означава задължително, че действията на централните банки ще са правилни, отбелязва Financial Times. Изданието посочва, че все още има силни аргументи срещу повишаването на лихвите в САЩ.

На първо място е това, че все още няма сигнали за сериозен инфлационен натиск, като освен това силният долар също ще ограничава инфлацията. Базовата инфлация в страната остава под 2% през по-голямата част от времето след края на 2008 г. Същевременно съществува риск затягането да има по-силен негативен ефект върху икономиката от очакваното. Това означава, че лихвите ще бъдат бързо върнати близо до нулевите нива при следващата – може би скорошна – рецесия. FT също така отбелязва, че макар безработицата да е ниска, същото се отнася и за нивото на участие в работната сила.

Възможно е задържането на ниски лихви да спомогне за привличане на повече хора в работната сила, както и за повишаване на инвестициите и продуктивността, което на свой ред ще ограничава инфлацията. В такъв случай рисковете от затягане на паричната политика биха били по-високи от изчакването. От друга страна, някои анализатори изтъкват, че евентуално забавяне на икономиката може да допринесе за по-нататъшно дестабилизиране на финансовата система. В такъв случай проблемът е по-скоро в самата финансова система, а не в паричната политика, която е предназначена за стабилизиране на търсенето и предлагането в реалната икономика, изтъква FT.

Пазарни очаквания

ЕЦБ от своя страна вече успя да разочарова пазарите. На последното си заседание ЕЦБ понижи лихвите по депозитите с още 10 базисни пункта и удължи програмата за количествено облекчаване с шест месеца до март 2017 г., като остави размера на покупките на ценни книжа непроменен. Макар задачата й не е да се грижи за настроението на пазарите, а да стабилизира икономиката на еврозоната, това трудно може да се приеме за решително действие. Драги се опита да успокои опасенията на пазарите, като заяви, че политиката на банката вече дава резултат, освен това изтъкна, че няма лимит на волята за използване на наличните инструменти, за да бъде реализиран мандатът на банката. Анализаторите обаче отбелязват, че слабостта на икономиката на еврозоната се задържа твърде дълго и ЕЦБ най-малкото е трябвало да обвърже продължителността на количественото облекчаване с целта за инфлацията, а не с точна дата.

Каквито и да са последствията от решенията на двете централни банки, общата картина е ясна – САЩ са с години напред в икономическото възстановяване, поради което се намират и в различен етап от цикъла на паричната си политика. Това разграничава Фед не само от ЕЦБ, но и от централната банка на Япония, която ще продължава да поддържа ултраразхлабената си политика. Китай също започва да разхлабва политиката си, макар и от много по-затегната начална точка.

Тази ситуация вероятно ще продължи да подсилва курса на долара, което на свой ред ще носи затруднения на хората и институциите с деноминирани в долари дългове. Ако се окаже, че икономиката на САЩ не е толкова силна, колкото смята Фед, затягането може да бъде слабо и краткотрайно. Ситуацията в Япония е явен пример за рисковете от прекалена увереност на централната банка. Bank of Japan поддържа лихви, близки до нулата, вече две десетилетия. Опити за повишаване на лихвите имаше през 2000, 2006 и 2007 г., но впоследствие банката трябваше да даде на заден. Това е прецедент, който трябва да действа отрезвяващо на Фед.

Опасност от глобална рецесия

Нова глобална рецесия е един от възможните сценарии според анализаторите от банка Citi. Според техните оценки вероятността от рецесия в САЩ през 2016 г. достига 65%. Един от сигналите за реализирането на такъв сценарий би била инверсия на кривата на доходността по облигациите. Нормално доходността по краткосрочните книжа е по-висока от тази по дългосрочните заради рисковата премия, искана от инвеститорите. Тази крива се е обръщала преди всяка от последните пет рецесии в САЩ от 70-те години насам. Citi виждат проблеми и във втората световна икономика Китай. Дефлационният натиск и забавеният растеж могат да принудят Пекин да разхлаби значително паричната си политика и да остави юана да се обезцени. Китай може би ще стане първата развиваща се държава, понижила основната лихва до нула. "Намираме се само на един голям шок от глобална рецесия. Тя би могла да дойде от Китай, където има натрупване на фактори, подкопаващи растежа", коментира пред Bloomberg Рушир Шарма, анализатор от Morgan Stanley Investment Management. Тези притеснения са донякъде подкрепени от Организацията за икономическо развитие и сътрудничество. Изготвяните от ОИСР водещи индикатори на икономическата активност сочат към забавяне в САЩ и други развити икономики като Великобритания. За нововъзникващи пазари като Китай и Бразилия обаче те виждат и известни сигнали за стабилизация.

Петролът остава основен риск

Перспективите през енергийния пазар изглеждат мрачни в началото на 2016 г., като някои експерти очакват цената да продължи да се срива до 20 долара за барел. Основният риск за потребители и производители обаче се крие в непредсказуемостта на цените на петрола дори в краткосрочен аспект. Фундаменталните пазарни фактори подкрепят прогнозите за ниски цени, тъй като свръхпредлагането се очаква само да се увеличава, докато ниският световен растеж не може да осигури сериозен ръст на търсенето. Същевременно за петролните пазари съществува огромен политически риск най-вече във връзка с многобройните кризи в Близкия изток. Последното рязко поскъпване на суровината – от 40 до140 долара между 2003 и 2008 г. - беше предизвикано от военната интервенция на САЩ в Ирак. Напрежението в региона може да доведе до изненадващо преобръщане на баланса между търсене и предлагане, което да предизвика ударни вълни от финансови турбуленции сред международните пазари. Рязко поскъпване на петрола би донесло също толкова щети за световната икономика, колкото и устойчиво ниски цени, които вече изтриха 1 трлн. долара от стойността на петролната индустрия.