"Овергаз": По-страшно от глобата на ЕК е никой да не понесе отговорност

Кои бяха основните аргументи на "Овергаз" в сигнала до ЕК?

- Основният проблем е, че държавата е в сериозен конфликт на интереси. Тя в лицето на министъра на енергетиката, от една страна, е собственик и инвеститор в предприятието, което управлява три четвърти от активите в енергетиката - БЕХ. А от друга - трябва да отговаря за прилагането на най-изгодната за пазара стратегия за развитие на енергетиката. Освен това част от държавата е и Комисията за енергийно и водно регулиране (KЕВР). Това е все едно да играят "Манчестър Юнайтед" и "Ливърпул", а съдията да е облечен в екипа на "Ливърпул".

Крайният резултат от всичко това е осигуряването на комфорт за "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и всички други предприятия в рамките на БЕХ. Държавата си е позволила възможността например да казва на потребителите колко електрическа енергия да ползват, защото активите й и тези с гарантирани договори за изкупуване произвеждат ток. По същия начин тя казва на българите, че няма да им даде достъп до газовата мрежа и в момента такъв имат едва 18% от общините. Как искаме да има икономика във Видин, след като там няма газ. Всеки инвеститор търси първо това.

Накратко - държавата няма мотив да промени статуквото, т.е. "Булгартрансгаз" да даде достъп на независими търговци до мрежата, след като това ще доведе до пряка конкуренция на "Булгаргаз". Само че България е член на ЕС и е длъжна да спазва принципите му. Точно затова се оплакахме в Брюксел срещу конфликта на интереси и наложените ограничения.

В резултат на това България беше принудена да отвори достъпа до газовата мрежа през 2015-а. Действат ли обаче все още някакви ограничения?

- В момента наистина се осъществяват сделки с природен газ. Но сме свидетели по-скоро на имитация на свободен пазар, защото "Булгаргаз" продължава да е хегемон - с повече от 90% от търгуваните обеми.

Тук обаче искам да обърна внимание и на нещо друго, за което предстои да информираме Европейската комисия, след като сме опитали всичко на местно ниво. Регламент 715 казва, че тарифите за достъп трябва да бъдат образувани за всяка точка поотделно. Идеята е, когато има места, където търсенето превишава предлагането, да няма бариери за цената. Този модел обаче е за пазари, които са много развити, свободни и ликвидни. В отговор на изискванията на регламента у нас бе измислен входно-изходният принцип. Той замени единната тарифа с модел, според който, без значение от коя точка внасяте и до коя транспортирате, плащате за три услуги - достъп до вход, достъп до изход и пренос. В същото време мрежата е разделена на две части - за транзит и за вътрешни нужди, въпреки че въпросният регламент налага всеки елемент от мрежата да се третира по еднакъв начин.

В случая при нас над 90% от капацитета на транзитните тръби е запазен за "Газпром експорт", докато преносната мрежа е натоварена около 40 процента. Тоест има много свободен капацитет, което е предпоставка да не се внедрява въпросният входно-изходен модел. И вместо цената да падне, когато предлагането надвишава търсенето, заради него тя се повишава. Много по-логично би било входно-изходни такси да има по транзитната мрежа, която е значително по-натоварена. Само че КЕВР даде един вид индулгенция на "Газпром експорт".

Получава се така, че новият модел е валиден само за една малка част от пазара, независимо от разпоредбите на Регламент 715, че правилата не трябва да са дискриминационни. Така че очакваме да има дело и по този казус.

Вече има интерпретации, че целта ви е финансова изгода от решението на ЕК.

- Трябва да е пределно ясно, че каквито и санкции и глоби да налагат ЕК и съдът на ЕС, ние не получаваме и една стотинка от тях. Няма да бъдем компенсирани дори за разходите по самото дело. Глобата не е за България, а за юридическото лице БЕХ - този, който е нарушил правилата. И сумата, която ще плати, отива директно в бюджета на ЕК.

Как ще коментирате решението на Народното събрание да не се признава вина по казуса?

- Преди всичко ми е интересно как така опозицията, която обикновено дебне дори за най-малката грешка на управляващите, изведнъж се яви като вносител на тази идея. Но това е друга тема на размисъл. От чисто правна гледна точка няма никакво значение какво мисли българският парламент или правителството. В момента, в който излезе решението по делото, то има предварително изпълнение. България или по-скоро БЕХ има право да обжалва, но ще трябва да изпълни предписанията и да си плати глобата. Ако спечели на по-горната инстанция, парите ще бъдат върнати, но практиката е показала, че шансът да се постигне обрат при подобни дела е крайно минимален.

Важното в случая е, че от ноември 2015 г. министърът на енергетиката е имал възможност да проведе преговори с ЕК, за да постигне някакво споразумение по аналогия с "Газпром експорт". Сега Теменужка Петкова обяснява, че не сме се съгласили на това, тъй като условията на комисията били неизгодни за българската държава. Само че всичко това се държи в дълбока тайна и нямаше публични дискусии по темата. Защо само един министър или дори правителството да решава тайно кое е изгодно и кое не?

Всъщност се появи информация за исканията на ЕК - да се предприемат структурни промени в газовите дружества и БЕХ.

- От Брюксел не могат да предложат друго освен прекратяване на порочните практики за ограничаване на достъпа и елиминиране на конфликта на интереси между държавата регулатор и държавата - собственик на енергийните дружества.

Когато излезе окончателното решение по делото, в него освен размера на глобата ще има ли и предписания за структурни промени в държавните дружества?

- Това са т.нар. забранителни решения на ЕК, които са част от присъдата. Какво точно ще пише аз не мога да кажа, но със сигурност ще има изискване за промени. Интересно ще е да видим дали някой ще понесе отговорност за осъдителната присъда. Защото по-страшното от това да бъдем глобени е виновните да не си научат урока.

А "Овергаз" ще търси ли някакви възможности за компенсация на претърпените щети през тези години?

- Да, ще се обърнем към съда във Вашингтон, който разглежда споровете по т.нар енергийна харта. Но ние няма да сме първите в това отношение. Там вече има представени искове за близо 1 млрд. евро от ЕВН, ЧЕЗ, израелски инвеститори, дори от Оманския фонд.

Интервюто взе Ивайло Станчев