Защо решението за спасяване на ТЕЦ "Марица-изток 2" е скъпо и опасно (допълнена)

Държавната въглищна електроцентрала има общо натрупаната загуба от над 800 млн. лв., а дълговете й превишават 1.54 млрд. лева. В същото време няма никакви признаци за оптимизация - в централата работят около 2400 души, въпреки че натовареността на мощностите й през последните две години е само 30-40%.

Срещу ЕК

"Правителството стои зад въглищните централи и зад българските миньори", заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова в пленарната зала. Така тя отговори на питане от БСП, свързано с бъдещето на въглищните централи. По думите й без тях енергийната система не може да работи нормално.

В същото време представеният от нея в края на 2019 г. проект на Национален план за енергетиката и климата предвижда след 2025 г. страната да започне да затваря въглищните централи. В същото време Министерството на енергетиката се отказа да търси подкрепа за централите и след 2025 г.

Такава възможност имаше до края на миналата година, но правителството не подаде за одобрение от ЕК на механизъм за капацитети (чрез него централите можеха да се финансират да стоят в готовност). Голяма част от ТЕЦ-овете трябва да излязат от експлоатация след 2027 г., тъй като няма да изпълняват екологичните изисквания на ЕС.

"Ние сме заявили пред Европейската комисия, че до 2030 година те са основна базова мощност на страната", коментира още Петкова и допълни: "ТЕЦ "Марица-изток 2" е единствената в страната, която има връзка с трите нива на напрежение в страната. Тези въглищни централи дават 40 процента от енергията в страната и 60 процента през зимата." Последното обаче е спорно, тъй като по данни на Електроенергийния системен оператор тази зима делът на ТЕЦ-овете е между 30 и 40 на сто, тъй като има спад на общото потребление на ток с 5%, а България от износител се превърна във вносител на електроенергия. Поради това дейността на базовите централи е спаднала с над 15%.

Опасни ефекти

Дори сега да бъде капитализирана, ТЕЦ "Марица-изток 2" няма как да бъде оздравена, тъй като ще продължи да генерира загуба заради високата цена на въглеродните емисии - за тази година прогнозите са, че квотите CO2 ще струват близо 500 млн. лв., при малко над 600 млн. лв. общи приходи за дружеството. Казано иначе, наливане на милиони и свързаната с това наказателна процедура от ЕК само ще удължат агонията на ТЕЦ-а.

Опасенията в случая са, че с това решение управляващите не се опитват да намерят работещо решение, а си "купуват" година спокойствие до предстоящите парламентарни избори.

Друг проблем е, че по информация на "Капитал" министър Петкова е издала извънредна заповед, с която задължава НЕК да изкупи от ТЕЦ "Марица-изток 2" близо 2 млн. МВтч електроенергия за регулирания пазар до 30 юни 2020 г. Идеята е по този начин да се осигури работа за централата, като всички разходи за дейността й по тази заповед ще бъдат признати от КЕВР и възстановени. Цената на произвежданата от централата енергия е 135.3 лв./мВт, НЕК ще я изкупува по 98.08 лв./мВтч, а разликата, която кумулативно е над 70 млн. лв., ще се поеме фонда "Сигурност на енергийната система".

По принцип министърът на енергетиката има право да налага на енергийните предприятия допълнителни задължения за обслужване на обществото, свързани с непрекъснатост на доставките на енергия. В конкретния случай обаче няма никакви мотиви за решението, а така или иначе енергийната система въобще не е натоварена. Самата ТЕЦ "Марица-изток 2" работи само с около 500-700 мегавата от наличните си 1600 мегавата.

Подобна намеса също обаче може да се разглежда като неразрешена държавна помощ, тъй като за нея няма никаква обосновка, посочва се само, че в предишни години е имало проблеми с доставките. Тази година обаче няма такива.

Извънредното включване на държавната централа с квота за регулирания пазар ще е за сметка на т.нар. американски ТЕЦ-ове. Това допълнително ще натовари финансово енергийната система, тъй като на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" се плаща за разполагаемост, когато не работят.