Децентрализираното производство е пътят, по който трябва да вървим
Карел Крал - главен изпълнителен директор на "Електрохолд България"
Съдържание от "Електрохолд България"
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Визитка
Карел Крал е главен изпълнителен директор на "Електрохолд България". Роден е в Чехия, завършил е икономически науки в университета в Пилзен. Близо 25 години работи в сферата на финансовите консултации, телекомуникациите, информационните технологии и енергетиката. От 2009 г. е част от управленския екип на "ЧЕЗ Груп", като от януари 2013 г. е главен финансов директор на "ЧЕЗ Груп" в Румъния. От 2015 г. е регионален мениджър на ЧЕЗ за България. След като през юли 2021 г. "Еврохолд" закупи активите на ЧЕЗ в страната, Крал е назначен за главен изпълнителен директор на "ЧЕЗ България", по-късно преименувано на "Електрохолд България".Той ще бъде един от участниците в събитието Energy and Power Conference, организирано от "Капитал". Повече информация за конференцията, която ще се проведе на 28 февруари, можете да намерите тук.
Колко заявки за присъединяване на нови ВЕИ към разпределителната мрежа като капацитет са направени на територията на "Електрохолд" през последната година и колко реално успяхте да присъедините?
- През 2022 г. в "ЕРМ Запад" са получени 4170 нови искания за свързване на ВЕИ централи с обща мощност 1890 MW. Важно е да се отбележи, че "ЕРМ Запад" предоставя на клиентите си и допълнителната услуга "Предпроектно проучване". В посочения брой получени нови искания за присъединяване са включени 798 предпроектни проучвания за общо 956 MW. През същия период са свързани 3011 централи с обща мощност 524.2 MW.
Какъв е капацитетът на мрежата за свързване на нови възобновяеми източници и кога очаквате да бъде напълно изчерпан?
- На първо място трябва да отбележим, че през годините мрежата не е изграждана с цел да поема нови ВЕИ. Освен това като правило мрежата не се гради с голям резерв - в това няма икономически смисъл. Такава е и практиката навсякъде по света. Мрежата се гради на база визия за бъдещото потребление, а когато сегашните мрежи са били създавани преди много години, ВЕИ не са били част от стратегията за дългосрочно развитие.
Всяко заявление за присъединяване минава през редица фази - проучване, планиране и т.н. При изграждане на нови ВЕИ съоръжения операторите на мрежите са длъжни да изградят и финансират необходимото разширение на мрежата, т.е. разходите се поемат от всички потребители, а не от този, който ще има икономическа изгода от инвестицията. Инвеститорите поемат само преките разходи, които биха били необходими за присъединяването на централите им. В момента изграждането на нови инсталации и снабдяването с енергия от ВЕИ не е изрично регламентирано в българското законодателството като услуга от обществен интерес, което би ускорило внедряването на тези технологии.
Моето мнение е, че това е дейност от обществен интерес, което е потвърдено от всички инициативи на ЕС до момента. Тук е и мястото на държавата и нейните органи - да актуализират регламентите спрямо сегашните реалности и визията за бъдещото развитие на енергетиката.
Трябва да отбележа, че наличният в момента капацитет е крайно недостатъчен, за да отговори на постоянно нарастващия брой заявки от клиентите. На места е почти изчерпан, а на места няма такъв.
За да се осъществят проекти за възобновяема енергия, е необходима не само поддръжка, но и развитие на електрическата мрежа, което изисква огромни инвестиции. Как се справяте с този проблем?
- Според мен тук въпросът е по-широк от само ВЕИ. Тук големият въпрос е за енергийната трансформация, където ВЕИ са важен, но не и единствен елемент.
Тук трябва да говорим за стратегия за разпределение на потреблението, децентрализираното производство, енергийна ефективност, транспорт и др. Една такава стратегия и визия трябва да дадат цялостната пътна карта за развитие на мрежата и как това развитие да се финансира.
При всички случаи потребителите трябва да платят за това развитие - през цената на електроенергията или през европейските държавни фондове. Разбира се, по-добрият вариант е да се ползват европейските фондове.
За момента в Плана за възстановяване не са предвидени проекти за инвестиции в разпределителните мрежи. Друг вариант за финансиране е чрез Модернизациионния фонд, по който вече сме кандидатствали.
Как според вас трябва да се промени нормативната среда в България, за да се случват по-бързо инвестициите във възобновяема енергия?
- Присъединяването на нови възобновяеми мощности трябва да бъде облекчено. Процес, който, за съжаление, доста се забави в България. Тези облекчения обаче не трябва да бъдат правени едностранно и на парче. Важно е целият процес да бъде добре планиран. Освен чисто административните облекчения за инвеститорите новите присъединявания трябва да бъдат съобразени и с капацитета на мрежата и логиката на нейното развитие. В момента ние се изправяме пред абсурда напълно обезлюдени райони да се превръщат в концентрирани производители. Очевидно е, че в случая не става въпрос за задоволяване на собствени нужди, което би трябвало да е в основата на насърчаването на покривните инсталации.
Трябва ли потребителите да бъдат и производители на електроенергия?
- Отговорът ми на този въпрос е защо не? Но за мен по-скоро въпросът е трябва ли потребителите да бъдат просюмъри.
Децентрализираното производство е пътят, по който трябва да вървим. Вярвам, че потребителите трябва да произвеждат енергия за собствени нужди и да помагат на балансирането на мрежата, а не да я дисбалансират. Това е бъдещето.
