Банкери търсят печалба

В неформални разговори представители на сектора посочват, че редица банки използват различни методи, за да не заделят провизии в пълен размер, като по този начин показват по-добър резултат от реалния. Именно финансовите институции, които отчитат значително по-малко провизии от средното за сектора, са сред малкото, които показват ръстове на печалбата. До голяма степен какви провизии и обезценки на активите ще направи една банка зависи от вътрешните й правила за оценка на риска. Все пак според банкери не е редно различията да са толкова големи. Те обясняват че има начини по просрочени заеми да не бъде отчитана загуба - например ползват се раздути оценки на обезпеченията по кредитите (обикновено недвижими имоти). Ако стойността на обезпечението е по-висока от размера на вземането, няма нужда от провизиране. За целта е нужно единствено да се прибегне до услугите на оптимистичен оценител.

От началото на кризата банките с български собственици традиционно правят по-ниски обезценки и съответно резултатите им остават почти непокътнати. Контролираната от Цветан Василев Корпоративна банка отчита 21 млн. лв. печалба за първото тримесечие, което е 20% ръст спрямо предходното. В същото време това е най-агресивната институция по отношение на търговския кредит, който е нараснал с близо 22% за последната година (докато при повечето големи банки има свиване или ръст от 1-2% - вижте таблицата). Това става при скромните 1.8 млн. лв. обезценки. За сравнение съпоставимата по размер СИБанк отчита обезценки за 6.7 млн. лв. За същото тримесечие ЦКБ (собственост на "Химимпорт") е с нулеви обезценки, а Инвестбанк (собственост на Петя Славова) за пръв път ревизира по-сериозно активите си и закономерно излиза на загуба от близо 4 млн. лв.

По изчисления на банкери, към края на март недопровизирането в системата е за около 50 млн. лв., но това е по-скоро оптимистична оценка. Междувременно официалната статистика сочи, че влошаването на портфейлите продължава, като в края на първото тримесечие експозициите с просрочие в обслужването над 90 дни вече са 7.3% от обема на брутните кредити в системата (без тези за кредитни институции) спрямо 3.2% година по-рано. Според редица международни и местни анализатори пикът в просрочията предстои и се очаква именно през тази година. Икономистите от италианската Unicredit Group например прогнозират, че до 2011 г. загубите на българските банки от отписване на активи ще достигнат 3.7 млрд. лв. Това ще подбие капиталовата база в системата и допълнително ще ограничи финансовите институции във възможностите им да отпускат кредити, освен ако не си набавят капитал. В същото време при депозитната война през миналата година обаче банките привлякоха доста скъпо ресурс и единственият начин да ограничат загубите си е да кредитират.

Влошаването на портфейлите съвсем не е единственото предизвикателство пред финансовите резултати. "За свиване на печалбите допринасят и намалените нетни лихвени приходи в резултат на ограничената кредитна активност и стопанска активност в страната, от една страна, а от друга наблюдаваното увеличение на спестяванията от домакинствата", обяснява Емил Ангелов, заместник главен изпълнителен директор на Банка Пиреос България. По думите му, заради намалената в резултат на кризата стопанска активност са се свили и нелихвените приходи в сектора – например постъпленията от такси и комисиони, както и печалбите от валутни операции.

Странен оптимизъм

На този фон оптимистичните настроения на част от представителите на сектора, включително и на БНБ, макар и да са доста умерени, изненадват. Повод за тях според банкерите дават подобряващите се през последните месеци макроданни. От МКБ Юнионбанк например прогнозират до края на годината бавно възстановяване и леко подобрение на икономическата ситуация, което би довело до намаляване на лошите заеми, по-добри резултати за банките и известно облекчаване на условията за кредитиране.

"Напоследък се появяват някои положителни сигнали в икономиката - например повишаване на износа за пети пореден месец, на вноса за втори пореден месец, както и спад на безработицата за втори пореден месец", коментира и Стефан Иванов, управляващ директор на Citibank за България. В допълнение той напомня, че според анализаторите на Citi се очаква голяма част от основните търговски партньори на страната – Германия, Италия, Русия, както и Европейският съюз като цяло – да реализират положителен ръст през годината, а това да даде тласък и на България. "Въпреки че финансовата зима не е отминала, бих се осмелил да кажа, че най-суровият период е зад гърба ни", посочва Иванов.

Банкерите подчертават, че тези прогнози са в сферата на хипотетичното. Пестеливи са в очакванията си за развитието на сектора. Според Стефан Иванов и през тази година печалбите на кредитните институции ще намалеят драстично, въпреки че финансовият резултат на сектора като цяло ще остане с положителен знак.

Умерени са прогнозите и по отношение на дългоочакваното размразяване на кредитирането. Според представителите на сектора ръстът в обемите на предоставяното на бизнеса и населението финансиране ще е от порядъка на няколко процента, като нарастването ще е в зависимост от увеличаването на депозитната база. Остава и уговорката, че основен фактор за по-сериозното активизиране на кредитната дейност ще е стабилизирането на икономиката.

"Ако, както сме склонни да вярваме, перспективите за подобряване на икономиката се осъществят до края на годината, а нивата на безработицата започнат да намаляват значително, търсенето на потребителски кредити може да се ускори и да доведе до повишаване на банковите кредити", обяснява и търговският директор и зам.-председател на Управителния съвет на "Сосиете Женерал Експресбанк" Бертран Козароло.

От своя страна Емил Ангелов очаква да продължи съживяването и в сегмента на бизнес заемите. "Най-търсените продукти ще са кредитите за оборотни средства – те ще помогнат на компаниите по бърз и ефективен начин, особено след като експортно ориентираните предприятия започнаха да увеличават своята продукция", посочва той. По думите му банките са склонни да финансират и инвестициите в недвижими имоти, тъй като те са по-сигурни в дългосрочен план. "Друга тенденция може да се окаже финансирането по европейските проекти, когато бенефициентът се очаква да има собствени ресурси", допълва Ангелов.

Фотограф : Shutterstock

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Автор : Капитал Преглед на оригинала