Обречени обезпечения

Не и на финансовите пазари. Сега си представете, че искате да инвестирате на борсата, примерно в ипотечна облигация. Както и в предишния пример обаче нямате в момента пари и ги взимате назаем от банката, като ги давате за залог облигацията. Както и в предишния пример те стават собственост на банката, но с тази разлика, че вие не оставате да живеете в тях. Това оставя на банката свободата да ползва вашата облигация за обезпечение и срещу него да си осигури финансиране - от друга банка, от хедж фонд или друг инвеститор. Той на свой ред също може да я заложи и така първоначалният актив се мултиплицира и навързва в една верига всевъзможни играчи. На теория този процес, който финансистите наричат реипотекиране (rehypotecation), може да продължи до безкрай, макар на практика на повечето пазари да има лимити.

В добрите години това даваше на банките достъп до лесно и сигурно краткосрочно финансиране - нещо ключово за тях, тъй като привлечените от тях средства по идея са краткосрочни, а са вложени по-дългосрочно, което може да ги остави, образно казано, да седят върху милиарди и въпреки това да не могат да се разплатят. "Обезпечението е смазката на кредитната система", обяснява пред FT Ричард Комото от Международната асоциация на капиталовите пазари. "Ако маслото започне да замръзва или свършва, зъбчатите колела на заема няма да работят добре."

Как тя се къса

Ако доскоро можеше да има основателни подозрения, че всичко това се случва, сега вече то е факт. "Наясно сме с текущите трудности на банките заради натиска над държавни облигации, затягането на пазарите и недостига на качествени обезпечения. На паричните пазари виждаме [...] разширяване на цените по репо-сделките между различните типове обезпечения", казва в реч на 18 ноември новоизбраният президент на ЕЦБ Марио Драги.

Една причина за спада на използването на обезпечения е, че участниците по веригата са по-предпазливи както към качеството на активите, така и към платежоспособността на контрагентите им. Освен това всеки по веригата иска все по-голяма отстъпка в цената, по която приема актива, за да е гарантиран, че дори и при спад на пазара ще могат да си възстановят парите. А това намалява мултиплицирането на обезпеченията. Друга причина да се къса веригата е, че все повече банки прибягват до централните банки за финансиране, като паркират качествените си обезпечения в тях. А те за разлика от частните инвеститори нямат нужда да пускат обезпеченията си нататък.

И ако сега затягането се чувства, можем само да предполагаме какво ще се случи, ако S&P изпълни заканата си да понижи рейтингите на всички страни и големите банки в еврозоната.

И как се закърпва

Засега единственото решение, което имат централните банки, е да заместват липсващата пазарна ликвидност с такава, предоставяна от тях самите. В координирано действие глобалните централни банки се договориха да предоставят повече средства при по-ниска лихва (според най-конспиративните теории с цел да предотвратят надвиснал фалит на голяма европейска банка). На последното си заседание ЕЦБ намали изискванията към качеството на активите, които ще приема за обезпечение. Дори и след това обаче, ако се съди по данните на централната банка, зависимостта на банките от нейните програми за предоставяне на ликвидност не е намаляла. "Недостиг на обезпечения започва да се появява в някои сегменти на финансовата система, особено за малките и средните банки", обясни Марио Драги на 15 декември.

Според управляващия директор на Hayman Capital Management Кайл Бас, един от малкото на пазара, които открито твърдят, че е неизбежно да се мине през серия държавни фалити, тези мерки на ЕЦБ само "позволяват на банките да берат цветенца, докато оставят плевелите да растат". "Постоянното занижаване на изискванията към обезпеченията окуражава европейските банки да залагат активи с все по-ниско качество в ЕЦБ, която постепенно разду баланси така, че да предоставя заеми за половин трилион евро. Това поставя миниатюрния капитал на ЕЦБ от 5 млрд. евро пред още по-голям риск", пише Бас в съобщение до инвеститорите.

Но дори и апокалиптичните сценарии да не се сбъднат, недостигът на качествени обезпечения ще продължи да е спирачка за финансовите пазари още доста време, а може да се окаже и сериозна тежест на стоковите. Всички идеи за някакво по-цялостно решение изискват някой голям и трибуквен неразумно да склони да отпуска необезпечено финансиране. Както пише проф. Пери Мълинг от Institute for New Economic Thinking: "Ако няма да е ЕЦБ, и МВФ ще свърши работа." Сега само някой да ги убеди.