🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

В долината на лихвите

Спадът на цената на кредитите е към края си. Време ли е за рефинансиране?

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Тема на броя

Справянето с отломките от най-дълбоката икономическа криза от Голямата депресия насам изисква нестандартни и дори брутални мерки - като безпрецедентно ниски и дори отрицателни лихви. Често централните банки, които поеха по този път, са обвинявани, че развалят логическата структура на пазарите и незаслужено наказват спестителите, за да не позволят претоварената с дългове система да рухне.

В този дебат обаче има и чисто практически моменти. Основният е, че в момента за длъжниците е златна епоха. Те имат възможност да договорят най-добрите условия при рекордно ниски лихви. България не е в еврозоната, но като малка и отворена икономика с вързана за еврото валута политиките на ЕЦБ се процеждат и тук. Тенденцията на съживяване на пазара на рефинансиране вече се вижда в данните и офертите на банките показват, че някой, който е теглил кредит в годините на кредитния бум до 2008 г., би могъл сега да намали лихвата си наполовина. Въпрос на стратегия, познаване на детайлите и добър усет е да се извлече максимумът от уникалната пазарна ситуация.

Рекордно ниски лихви в световен и местен план. Банки, пълни с паричен ресурс и желание да го пласират. Все още слабо разбуждащ се апетит за инвестиции и потребление. Регулации, премахващи бариерите за рефинансиране. Всички фактори в момента перфектно се съчетават, за да облагодетелстват един клас банкови клиенти - настоящите кредитополучатели.

Независимо дали става въпрос за ипотечния или потребителския ви заем, или за фирмените ви финанси, в момента силата е на ваша страна. Особено ако досега въпреки ударите от кризата сте били изрядни платци. От една страна, обслужващата ви банка е по-склонна от всякога на отстъпки, за да ви задържи. От друга, конкурентите й са по-амбицирани от всякога да ви привлекат. Резултатът е, че в момента можете да откриете оферти за ипотечен заем дори на ниво 4%, и то не лихва, а годишен процент на разходите (ГПР), който включва и всички банкови такси без разноските по самото прехвърляне на ипотеката.

В тази среда на пазар на длъжника имате възможност да договорите по-добри условия - да намалите месечната вноска или пък да съкратите срока на кредита. При всичко това обаче дори и в най-добрите времена сключването на най-добрата сделка не е гарантирано за никого. "Добри продукти и качествено обслужване са основните причини и фактори за избор на клиента на една или друга банка. Разбира се, рефинансирането на кредити в една или друга институция е факт, но тази тенденция не е породена единствено от цената на услугите и продуктите, а по скоро е породена от редица фактори", смята Станислав Атанасов от Сосиете Женерал Експресбанк.

Ясно е, че перфектните условия няма да продължат вечно и всеки, тръгнал на преговори, трябва да избира удачния момент - всяко ново предоговаряне или рефинансиране носи допълнителни разходи. Но по-трудната задача е да се претеглят бъдещите очаквания. По-дългосрочните жилищни и инвестиционни кредити неминуемо са с плаващ лихвен процент и при сегашните нулеви и отрицателни нива на пазарните индекси имат потенциал единствено да растат. "Предизвикателствата на местния пазар и икономика, глобалната нестабилност и повишените регулативни изисквания оказват своето влияние и върху цената на финансиране, като очакваме темпът на намаление на лихвените проценти да се забави през следващите месеци и да се достигне предела на корекция", обяснява Цветанка Минчева, която ръководи банкирането на дребно в Уникредит Булбанк.

Така апетитно звучащите сега оферти за ипотечен заем могат неусетно след няколко години да се окажат с няколко пункта нагоре, а с тях и вноската отново да се превърне в тежест. Вариантът да се фиксира лихвата поне за следващите няколко години носи относително по-неизгодни условия спрямо рекламираните нива сега, но може да се окаже мъдър ход, ако лудата епоха на печатане на пари от централните банки приключи скоро.

Всяко спускане някога свършва

За спадащите лихви има множество и глобални, и местни причини (виж текста на стр. ). По-трудното обаче е да се прогнозира докога това ще продължи и колко дълго би се задържала пазарната аномалия.

Със сигурност процесът на понижение в България не се е изчерпал, което личи и по надпреварата за по-изгодни оферти от банките. В последния си "Икономичеки преглед", публикуван през юли, БНБ прогнозира, че тенденцията ще се запази поне до края на годината. "Високата ликвидност в банковата система и достъпът на банките до финансов ресурс при ниски цени в условията на липса на инвестиционни алтернативи ще продължат да определят тенденция към намаление на лихвените проценти по кредитите през следващите две тримесечия", смятат анализаторите на централната банка. Изданието на БНБ обичайно включва и анкета сред самите банки, които също оценяват, че кредитните им стандарти (образно казано, вътрешните насоки и условията за одобрение на клиенти) се разхлабват чувствително за ритейл пазара и особено за потребителските кредити и се затягат леко при фирмените. Очакванията на банкерите в допитването са за ново облекчаване на стандартите, така че по-всичко личи, че процесът не е изчерпан.

Същевременно обаче лихвените нива по кредитите постепенно достигат естествени дъна за страната. Причината е, че лихвите по депозитите спаднаха до практически минимум, като вече единични институции предлагат над 1% доход върху спестяванията. Над тази цена на ресурса си банките трябва да добавят в цената на кредита разходи за собствената си издръжка, за вноски за гаранционни фондове, за покриване на лоши кредити и на загуби от свръхликвидността си, както и да си калкулират печалба. Колко точно е надбавката няма някаква твърда граница и естествено е различно банка по банка съобразно собственото й състояние и ефективност.

В началото на годината председателят на асоциацията на банките Петър Андронов оцени нивата около 4% като естетвено дъно за ипотечните заеми за България - оферти, каквито вече практически има на пазара. Дори и това ниво да се пробие обаче, потенциалът за по-съществени спадове изглежда изчерпан. При корпоративните кредити няма единно дъно, като лихвите варират много според размера, финансовото състояние, сектор и конкретния проект на клиента. Но и при тях трудно може да се намерят основания за чувствително понижение, освен ако няма съществено подобрение в бизнес средата. Така че е трудно да се изтъкнат логически причини да се чакат много по-добри условия за сядане на масата на преговорите.

Прозорецът за предоговаряне

Другият важен въпрос е колко дълго ще продължи тази пазарна ситуация и тук уравнението е с прекалено много неизвестни за сигурен отговор. Икономическите анализатори калкулират голяма вероятност Федералният резерв на САЩ да вдигне своята основна лихва еднократно до края на годината. В това някои виждат сигнал, че и ЕЦБ може да започне да затяга агресивната си политика на отрицателни лихви, комбинирана с печатане на пари, обещана да продължи поне до март 2017 г. Същевременно обаче инфлацията в еврозоната през септември се оценява на 0.4% - далеч под целевите нива на ЕЦБ от малко под 2%, така че централната банка ще е доста предпазлива и дори да започне някакви действия по оттеглянето на стимулите, те ще са плавни. Анализаторите на UniCredit виждат перспективи за отлагане с шест-девет месеца отвъд март 2017 г. А и дори при евентуално затягане ефектите от него в България са вторични и се процеждат частично и със закъснение.

На местна почва също като че ли няма фактори, които изведнъж да доведат до покачване на лихвите в краткосрочен план. Рискови събития и трусове на макро ниво не се очертават и публичните финанси изглеждат достатъчно стабилни, за да удържат и непредвидени разходи. Както всеки пазар и кредитният се влияе от търсен и предлагане и ако ръстът в икономиката се ускори, може да предизвика търсене на заемен ресурс. Лекото раздвижване на имотния пазар също започва да провокира търсене и на нови жилищни заеми. Ниските лихви по депозити от своя страна може да отслабят стимулите за спестяване и да намалят притока към банките. Това обаче са плавни процеси.

Така прозорецът за предоговаряне може и да не е толкова кратък. Но тъй като повечето кредити са с плаващи лихви (пазарен индекс + надбавка), при обръщане на цикъла вноските за клиентите ще нарастват и затова е изгодно да се хване максимално дълъг период, в който Euribor и Sofibor са на рекордно ниски нива.

Войната на офертите

Може би най-ясният индикатор за раздвижването на пазара на рефинансиране на кредити са опитите на банки да създават специални продукти за целта. "Сибанк" на сайта си предлага кредит за рефинансиране, продуктът на Общинска банка се казва "Презареждане", а на Инвестбанк - "Улеснение". При потребителските заеми пък се предлагат специални продукти за обединяване на задължения. Не може да се каже, че има особено активни рекламни кампании, но самото позициониране с конкретен продукт показва апетит за хапка от пазара.

Кредитни консултанти и анализатори обясняват, че в тези оферти няма нещо особено специфично или преференциални лихвени условия, като обичайно се опростяват или намаляват някои такси. Или пък банки, част от група със застраховател, покриват задължителната при ипотеки имуществена застраховка. Често обаче подобни отстъпки могат да се постигнат и с преговори в настоящата банка, отпуснала кредита.

Затова основният фокус е към стандартните оферти, които често изрично посочват, че могат да се ползват за рефинансиране. Там донякъде изненадващо най-привлекателната оферта в момента идва от банка с почти нулеви традиции в жилищното кредитиране - Прокредитбанк. Тя има едва около 26 млн. лв. портфейл в ипотечния сектор, което й отрежда около 0.3% пазарен дял, но банката, която иначе е със силен фокус в малките и средните предприятия, оферира 3.5% лихва. Това позволява реално вземане на заем при 4% ГПР - най-ниската стойност, която може да се намери на пазара. Донякъде обяснение за по-ниските нива са и обявените намерения от Прокредитбанк през германската си централа да ползва безлихвеното финансиране от ЕЦБ за кредитиране в България.

Другата подобна оферта е от "Пиреос" - 3.88% лихва, като при тези условия банката също успява да предложи ГПР малко над 4%. Офертите и на двете банки необхващат най-дългите срокове при ипотеките, като при "Прокредит" те са до 25, а при "Пиреос" - до 20-годишни договори (за по-дълги периоди лихвата се покачва до 4.33%). Третата банка с оферта на ръба е ЦКБ - 4% лихва.

По данни на БНБ към май 2016 г. при повечето банки новодоговорените кредити са в диапазона 5-6%, но към момента вече почти няма оферти над 6%. Средните нива по левови заеми за нов бизнес падат до 4.85% през август, а дори и общо по целите ипотечни портфейли вече нивата са 5.75% - още един ясен знак, че тече активно предоговаряне на условия по стари кредити.

Да плавам или да се закотвя

Банките обаче чувствително се различават по друг ключов елемент - за какъв период могат да се договорят фиксирани лихви. Дори и в близко време да не се виждат рискове за покачване на лихвите, в по-дългосрочен план прогнозите граничат с гадаенето. Със сигурност обаче в някакъв момент централните банки ще започнат да излизат от територията на нулевите и отрицателните лихви. Тогава един кредит, сключен при сегашните условия, изведнъж може да поскъпне. Например договор, предвиждащ "6-месечен EURIBOR + надбавка 3.50%, общо не по-малко от 4.00%", сега означава 4%, но при покачване на индекса до 3% ще се равнява на 6.5%. Преди кризата показателят, следящ междубанковата търговия, достигаше и до 5%.

Почти при всички банки има опция за фиксирана лихва за период от две-три години, при някои и по пет. Има и единични оферти, даващи възможност за десет години, което вече е реално хеджиране на риска от покачване на лихвите. Това неминуемо е съпътствано с оскъпяване спрямо в момента оферираните условия, което се увеличава с продължителността. Например Сосиете Женерал Експресбанк, която е сред рекламиращите се с възможност за 10 години фиксирана лихва, предлага този продукт при 5.45%, докато стандартният й жилищен заем е с 4.85%, или 60 базисни пункта разлика. При "Прокредит" възможността за фиксиране за 10 години носи 50 пункта надбавка до 4%. При по-кратките твърди периоди надбавката е по-малка - например 3-годишната оферта на ОББ е за 4.9%, което е с 22 базисни пункта над текущите й условия при плаващи лихви. При ДСК надбавката за три години е 30, а за пет - 50 пункта спрямо оферираните 4.90% плаваща лихва.

Дали това е приемлива цена е индивидуален въпрос. Например при аналогични условия за кредит от 80 000 лева за 30 години офертите в ДСК за плаващ и 5 години фиксиран процент показват разлика от 25 лв. в месечната вноска и 8873 лв. оскъпяване за целия срок. Срещу тази сума можете да прехвърлите на банката лихвения риск за пет години.

Разбира се, има и оферти, предлагащи по същество обратното - гратисни периоди или преференциални условия за първите две години с по-ниска надбавка и покачването й в следващите периоди. Това може да докара приемлив размер на месечната вноска сега, но предвид че в момента наблюдаваме вероятно най-ниските лихви за много години напред, може и да е хазартен ход.

Защо са ниски

Комбинация от международни и местни фактори произведе безпрецедентен пазар на длъжника

Със сигурност спадащите лихви не са нова тенденция в България. Данните на БНБ показват, че тя започва още от началото на кризата през 2009 г., когато бяха достигнати рекордни нива вследствие на огромното търсене на заеми около кредитния бум и депозитната война между банките, която покачи цената на заемния ресурс. Оттогава лихвите плавно и относително равномерно падат (виж графиките).

Сега пейзажът е променен заради няколко фактора с натрупващо се действие. На първо място в ранните етапи на кризата българските банки имаха да връщат ресурс към европейските си централи. В годините на бума масовото явление беше чуждите централи със сравнително евтиния си ресурс да финансират експанзията тук и така съотношението кредити към депозити в системата достигна равнища от порядъка на 120%, а за някои институции и до над 200%. От началото на кризата поделенията бяха оставени да се финансират само от местни депозити и техният ръст помагаше постепенно да се изплащат задълженията, докато коефициентът не падна чувствително под 100%. От август 2013 г. нетните чуждестранни активи на българските банки станаха положително число, или казано иначе, българските банки от длъжници се превърнаха през централите си в кредитори на останалия свят.

Същевременно тази свръхликвидност на банките в последните години стана все по трудна за управление. При свалените от ЕЦБ лихви до нулата, а след това и под нея, от 2014 г. насам е предизвикателство да се намери в какво да се инвестира свободният ресурс, така че да носи някаква доходност и да компенсира лихвите от порядъка на 3-5%, които банките тук плащаха по депозитите (особено преди затварянето на КТБ, която с нейните непазарно високи нива до над 8% възпираше по-бързото понижаване). От началото на 2016 г. и БНБ въведе отрицателни лихви по свръхрезервите на банките, което беше допълнителен стимул за активизация на кредитирането.

Фалитът на КТБ и трусовете около ПИБ също пренасочиха ресурс, създавайки свръхликвидност в други банки. В края на 2014 г. и изплащането на 3.6 млрд. лв. гарантирани влогове в КТБ вля допълнително средства в банките, които да търсят пласиране. Отделно и банковата криза в Гърция през 2015 г. имаше подобен ефект.

Като стимул за предоговарянията и рефинансиранията не може да не се отчетат и регулаторните промени. Отпадането на такси за предсрочно погасяване за кредитите до 147 хил. лв., а в последствие и за всички ипотечни заеми, даде сериозен лост в преговорите на клиенти с банките им, а подтикна и самите банки на лов за чужди клиенти, като конкуренцията помежду им допълнително сваля лихвите.

Точен измерител за обема на предоговорените кредити няма. В своята лихвена статистика под името "Нов бизнес" БНБ обединява първоначално договорени заеми с нови споразумения, включващи "всяко предоговаряне на лихвения процент, сроковете и/или други условия по вече съществуващ договор, когато възможността за такова предоговаряне не е заложена в него, както и предоговаряне на срок с активното участие на клиента". Така реално данните за нови и рефинансирани кредити са смесени и ръстът на "Нов бизнес" означава повече активност, без да е ясно каква. Същевременно при стагниращия ръст на кредитирането в практически всички сегменти повишените обеми по показателя са индикация за раздвижване при предоговарянията, макар и да не може да се изчисли точно в какъв мащаб. Ръстът на обемите ясно се вижда на графиките, особено на ритейл пазара, където нивата са най-високите от 2008 г.
5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    cuklio avatar :-|
    Цъкльо ВЪРНЕТЕ СТАРИЯ ДИЗАЙН.
    • - 3
    • + 12

    Не прочетох статията до края...извинявам се ама не ме увлече. Казват мъдрите автори че 4 % било дъното за лихва по кредита, щото видиш ли банките плащали 1% лихва по депозит...а имали и други разходи. Да бе ама те тия наш'те банки освен от лихва от друго не печелят ли...те много класически били направо да им се ненарадва човек. Щото се сещам за едни таксички ма хич ама хич не са малки.Плюс туй те май повечето са чужди и разчитат на почти безплатния ресурс от ЕЦБ.Ама аз съм простичко момче не ги разбирам тия работи щом така са писали тъй ще да е.

    Нередност?
  • 2
    bozhidar4o avatar :-|
    Чоко и Боко
    • - 3
    • + 10

    До коментар [#1] от "Цъкльо":

    Къде ги тези лихви от 1% по депозит? Отдавна клонят към нулата.
    Личен пример: Годишен депозит 5000лв. След година и 3-4 месеца тегля 5009лв. А иначе беше специален и много изгоден депозит, като си дадох парите на банката. И това от най-голямата банка.
    Нито слагам на депозит, нито им тегля кредити. Просто оперирам с разплащателни сметки само.

    Нередност?
  • 3
    kalliman avatar :-|
    Kalin Penchev
    • - 3
    • + 4

    И аз не можах да прочета статията до края. Всъщност това независима статия ли е или платена публикация? Излиза че горките банки едвам смогват да печелят... ДА не говориме, че за всяка операция ти взимат такса. Даже те таксуват за да имаш сметка. Т.е. за да си държиш парите при тях.

    Нередност?
  • 4
    klepoev avatar :-|
    Adam
    • + 1

    И аз не издържах докрая, въпреки че автора ми е симпатичен.. просто бръщолевенето на банкерите е малко обидно- "цената не била основна причина за рефинансиране" - верно ли бе, значи ще тръгна да се рефинансирам и да плащам сумати ти такси по нотариуси, ако не ми в пъти по-изгодна лихвата, просто така заради очите на служителката.. "лихмите щели да забавят темпа си на понижение" - т.е. не бързайте да се рефинансирате, щото ще тръгнат пак нагоре- да, ама в бг банките лихвите по кредити още въобще не са тръгнали надолу, само тези по депозити падат- т.е. има доста мегдан да падат.
    Така че не ги слушайте, а отивайте и искайте по-ниска лихва, ако не - рефинансирайте!

    Нередност?
  • 5
    velian avatar :-|
    volarok

    Не мога да разбера, защо при клонящи към 0 лихви по депозитите и при свръхпредлагане на паричен ресурс в местен и световен мащаб, лихвите по кредитите вече нямало накъде да спадат? Може би 1 милиард годишна печалба им е малко на банките в България? Аааа, имало лоши кредити - ами да ги провизират и да ги отпишат за сметка на печалбата, пък тогава да излязат на чист мегдан.

    Нередност?
Нов коментар