Имотният бизнес в България започва да се дигитализира

Софтуерът за домоуправители vhodami.bg например има потенциал да прекрати конфликти на етажната собственост, защото дава възможност за прозрачно управлението на средствата и разпределението на отговорностите в сградата.

Добър пример е и софтуерът за управление на споделени (coworking) пространства OfficeRnD. Той помага не само да наемеш например, конферентната зала за определен час, но и да платиш за нея. Вече е на пазара в над 40 държави.

Два стартъпа са в по-напреднал етап и в момента набират финансиране, коментира Павлов. Gaida.eu, което използва изкуствен интелект, за да улесни избора на имот, иска да излезе на британския пазар. Flatmanager.bg, което управлява Airbnb имоти в София, и планира експанзия в 25 града.

Други идеи са приложения за резервиране на място за паркиране, за гласуване в офиса дали да се увеличи, или намали климатикът. На по-напредналите пазари работят софтуери за автоматична оценка на цели бизнес сгради и за дистанционно изповядване на сделки пред нотариус.

По наблюдение на Павлов все още стартъпите в България са фокусирани предимно върху жилищния пазар, доколкото IT специалистите се сблъскват с проблемите на него от личен опит, когато купуват жилище. Той вижда по-голям потенциал и в бизнес имотите, веднъж, защото собствениците са бизнес хора с по-рационално мислене и, втори път, защото при изграждането и управлението на бизнес сградите и търговските центрове в страната по негова оценка се работи професионално по международни стандарти.

Технологиите изсветляват пазара

Бизнесът с имоти е силно регулиран и реализирането на част от проектите зависи и от волята на държавата. "Големите данни са налични на сървърите на Агенцията по вписванията, държавата вече ги е отворила, но те трябва да се отворят и за хората, които могат да ги обработват", каза Павлов. Според него технологиите биха подпомогнали тази информация да се унифицира и пазарът в страната да бъде по-прозрачен.

"Да вземем примера с данъчните оценки – в България те се актуализират рядко и обичайно са много далеч от пазарната стойност на имотите. В София последните оценки са правени през 2009 г. Това ги прави нереални и създава предпоставки за злоупотреби", коментира Павлов. Според него частната инициатива може да поеме функциите, за които публичните структури нямат механизми.

В рамките на следващите две до пет години може ще видим проекти, "които не просто ще улеснят процеса по придобиване или продажба на имот. Те ще ни гарантират прозрачност, ценна информация за собствените ни домове, яснота за отговорностите на институциите и предприемачите, справедливо оценяване на имотите. Това ще ни помогне да поддържаме по-успешно имотите си и така да запазим стойността на богатството си", добавя той.

Създаване на проптех общността

"Имотният пазар се преобръща. Този път не бива да следваме вълната, а да я създаваме", каза още Георги Павлов. Амбицията му е до няколко години България да бъде източник на най-успешните и приложими проекти в проптех сферата.

В момента е създадена групата BG Proptech Community във Фейсбук. Месечно се организират събития, правят се срещи и се подготвя първата българска проптех конференция, насрочена за 7 ноември. Павлов казва, че от есента ще започне да работи по-активно с хората от имотния бранш, за да разкажат за своите потребности. Друга линия на активност са връзките с инвеститори - български и международни, за целите на стартъпите.

Тази година Павлов не очаква бизнес от proptech.bg. Но се оглежда за подходящи инвестиции. "Когато видя, че някои се развива много добре, бих могъл да инвестирам на две - три места", добавя той.