Ръжда в "Надин"

Според източник, близък до "Надин", кризата е заварила компанията със задължения към бюджета и доставчици за над 10 млн. лв. и банкови кредити и лизингови договори за общо около 160 млн. лв. През 2008 г. компанията е имала затруднения да ги обслужва, а през пролетта те са били предоговорени. Дали има продажба или не обаче не е ясно. Според близък до компанията експерт в момента групата работи с около 30% от капацитета си. Конкурентите се оплакват, че за да си върне клиентите, напоследък фирмата работи на загуба - изкупува скрап на цени над пазарните и продава на основните клиенти - "Стомана" и "Кремиковци", на по-ниски цени.

Разцветът на "Надин"

"Надин" е един от ветераните в сектора - създадена е през 1991 г., изкупува всички видове отпадъци и години наред беше най-голямата група в сектора с огромни площадки в София, Пловдив, Девня и Мездра, които отговарят на всички съвременни екоизисквания. Базите, обрудването, строежът и разкомплектоващата техника за стари автомобили и скрап обаче е била купена на кредит или лизинг, твърдят работещи в "Надин".

Допреди година компанията притежаваше единствената лицензирана организация за оползотворяване на стари автомобили и излязла от употреба черна и бяла техника. На практика това задължаваше всички вносители да й плащат продуктова такса, а тогавашният екоминистър Джевдет Чакъров отказваше да издаде подобен лиценз на която и да било друга фирма. В крайна сметка след натиск от тогавашното правителство той допусна още една фирма до бизнеса, а новият министър Нона Караджова обяви, че ще разгледа всички забавени преписки за разрешения за оползотворяване на отпадъци. Междувременно последните две години "Надин" инвестира в огромен завод за преработка на стара бяла техника край София сума от порядъка на 40 млн. лв. Съоръжението обаче все още не е заработило.

Не само не работим, направо не мислим

Така коментира ефектът от икономическата криза върху сектора един от директорите на фирма за изкупуване на метали. По думите му спадът в производството, спрелите мощности в автомобилостроенето, сривът на пазара на метали и в минната индустрия логично се е отразил и върху компаниите, които събират използвани желязо, пластмаса и хартия. През миналата година цената на един тон от най-продавания скрап от желязо е паднала от 800 на 300 лв. Бизнесът, който през миналата година е бил за около 700 млн. евро, се е свил наполовина. Покупките в сектора се раздвижиха едва напоследък.

"В сектора работят около 20 хил. души. Само площадките за метален скрап са 2800 и 900 фирми се занимават само с тази дейност", сочи докладът на Борислав Малинов, основен акционер в "Норд холдинг" и председател на Българската асоциация по рециклиране, която обединява компаниите в сектора. Според него през миналата година "Стомана" е купила 750 хил. т, а "Кремиковци" около 110 хил. тона отпадъци за производствата си. Малки леярни за стомана и чугун са изкупили около 20 хил. т. Получен в страната скрап с тегло около 740 хил. т пък е бил изнасян основно към Турция, Македония и Гърция. Заради световната икономическа криза и срива на пазара на метали "Стомана" намали производството си, а "Кремиковци" е в процедура по несъстоятелност и работи с минимален капацитет, което допълнително затруднява доставчиците на скрап. В същото време клиентите на цветен скрап намаляват, търсене на отпадъци има само в Далечния изток, но цените за транспорт изяждат печалбата на фирмите. Фирмите от сектора са на мнение, че кризата ще продължи поне до следващата година, а дотогава те ще са по-малко.