ИТ секторът създава професионални стандарти
Нов съвет ще формулира изискванията на индустрията към образователната система
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Нов консултативен съвет на ИТ сектора ще изготви препоръчителни професионални стандарти и конкретни изисквания на индустрията към образователната система. Съветът беше учреден в петък от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). В него влизат 20 компании от бранша на софтуерните разработчици, неправителствени организации като БАИТ, синдикатите КТ "Подкрепа" и КНСБ, представители на Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Националната агенция за професионално образование и обучение, както и на висшите учебни заведения. За председател на съвета е избран вицепредседателят на БАСКОМ Явор Джонев.
Вътрешна и външна оценка
Новият орган ще се стреми да наложи външна сертификация на компетенциите в софтуерния бранш, защото не е тайна, че дипломите, издавани от университетите в страната, са силно девалвирали от гледна точка на качеството, необходимо в сектора, коментира Явор Джонев. Следващата стъпка е да бъдат избрани 20 оценители, които ще изготвят модел на необходимите компетенции за специалистите в софтуерния сектор. Идеята е той да важи не само за компаниите при техния подбор и обучение на кадри, но и да послужи и на образователната система при подготовката на ИТ професионалисти. Вече са изградени първоначални версии на модела.
"Ако вземем всички мерки сега, ние ще имаме индустрия, която след десет години ще е сравнима с туристическия сектор в момента, но ще прибавя много по-голяма добавена стойност към реализирания продукт или услуга", коментира Джонев. Той допълни, че софтуерния бранш може да стане структуроопределящ в българската икономика, и то в рамките на едно десетилетие.
Идеята е да се изготви дългосрочна стратегия за развитието на кадрите, а не да се покрият моментните нужди на софтуерните компании. Това е едно от предизвикателствата на новообразуваната структура – да успее да разграничи временните кадрови нужди от професионални компетенции, които ще играят ключова роля и след десет години. Сами по себе си тези действия обаче няма да са достатъчни за скоростното развитие на софтуерната индустрия, допълни Джонев. Според него са необходими инвестиции в развитието на системи за иновации и наука, познания в маркетинга и връзки с чужди пазари, защото ИТ продуктите намират приложение в целия свят.
Дефицит на кадри
Създаването на съвета е част от проекта на Българската стопанска камара "Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони", която се финансира по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Той има за цел да се изготвят секторни анализи и оценки на възможностите за професионалното обучение и развитие в различни браншове. С добавянето на ИТ индустрията броят на секторите, включени в проекта на БСК, става 18. За цялото задание са заделени 8.9 млн. лв., от които 7.56 млн. лв. финансиране по еврофондовете и 1.33 млн. лв. от националния бюджет. Проектът трябва да бъде приключен до края на 2013 г., но има възможност оценителската работа да бъде удължена до 2020 г.
Софтуерната индустрия в България отчита растеж през последните две години. Приходите от софтуерни продукти и услуги са нараснали с 6% през 2011 г. спрямо предходната, показва годишното изследване "Барометър на българската ИТ индустрия" на БАСКОМ, направено в партньорство с консултантската компания GOPA Consultants и представено през октомври. За сметка на това от бранша нееднократно посочват, че липсата на квалифицирани кадри действа като спирачка на растежа. Броят на заетите в сектора се увеличава с около 10% на година, а подобна е тенденцията и при средната работна заплата – за 2011 г. тя достига 2388 лв. на месец, или с 9% повече спрямо предходната година.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.