Какво да очакваме?

В България мобилните оператори направиха през последните две години тестове на LTE мрежи, като БТК и "Мобилтел" изпробваха технологията на честота 1800 MHz. Те изчакват с пускането им на масовия пазар по две причини. Първо - честотите, на които е най-изгодно да се изгради мобилна мрежа от 800 MHz, са заети от военните. И второ - телекомите вече инвестираха значителни суми в модернизирането на 3G мрежите си и засега не са склонни да вложат още толкова за преминаване към LTE. За момента липсва стимул, защото потреблението на мобилен интернет в България е сравнително ниско. Проникването на смартфони в България е близо 40% според БТК и 17% според "Мобилтел". В същото време обаче близо половината от новите продадени телефони са "умни".

2. Голямото пакетиране

Пакетирането на няколко вида услуги е сред основните "оръжия" на операторите да запазят сегашните и да привлекат нови клиенти. Именно за да са в състояние да предложат по-пълни пакети, телекомите инвестират толкова усилия и средства в диверсифициране на дейността си и включване в нея на телевизионна доставка и фиксиран интернет. Според доклада на КРС за 2012 г. приходите от пакетни услуги в сектора бележат ръстове, каквито иначе са забравени от години - в пъти. Увеличението на приходите от пакети, включващи фиксирана телефония, мобилна телефония и телевизия, за миналата година е 11.2 пъти. Приходите от пакет фиксирана телефония, мобилна такава, интернет и телевизия е 9.5 пъти, а само комбинацията итернет плюс телевизия е донесла 3.4 пъти ръст на постъпленията. Според прогнозите на КРС тази тенденция ще продължи, а и действията на операторите показват, че те ще я стимулират. Така те, от една страна, имат по-голям шанс за лоялност на абонатите, а от друга - за увеличаване на средния месечен приход от клиент, който иначе стабилно намалява през последните години.

Тенденцията към пакетиране обаче не е само в посока предлагане на няколко типа доставка. Напоследък и трите големи телекома залагат в търговската си политика не на определяне на цена на минута, а на оферти, включващи голям брой минути за разговор.

Третият тип пакети, които очевидно все повече ще навлизат заради намаляването на тарифите за роуминг в ЕС и премахването им, е този с включени разговори от чужбина.

И четвъртият, най-важен, е пакетът, стимулиращ използването на мобилен интернет и трафик на данни. За бъдещия ръст на бизнеса си операторите разчитат именно на този сегмент. И за да го насърчат, неизбежна стъпка е да предложат все по-масово включена такава услуга към офертите си.

В "голямото пакетиране" активно се включва "Мобилтел", който инвестира в доставка на телевизия, фиксиран интернет и фиксирана телефония освен традиционния си мобилен пренос. БТК също е активна и на четирите "фронта". "Глобул" засега по-скоро е фокусиран върху основния си бизнес и остава извън тенденцията. "Булсатком" неизбежно ще заложи на пакета телевизия, интернет, мобилен пренос на глас и данни. "Макс телеком" засега остава извън надпреварата в телевизионната доставка.

Ако пазарът се разгледа по сегменти, то при "частните" абонати се залага на пакетите с включена телевизия, мобилна телефония, фиксирана такава (за някои оператори) и фиксиран интернет. В корпоративната ниша пък очаквано добрата комбинация е мобилна телефония, мобилен пренос на данни, фиксирана телефония и интернет.

3. Споделяне на мрежите

Голямата тенденция, която вече е факт в Европа, е споделянето на инфраструктурата. Вместо всички оператори да инвестират практически в едно и също стотици милиони евро - първо за изграждане, а после за поддръжка, надграждане и подмяна, по-печелившият ход е тези разходи да са общи. Пазарният дял на операторите в Европа, които споделят мрежите си, е 30% през 2012 г., а според последния доклад на ETNO (Еuropean Telecommunications Network Operators' Association) споделянето на мрежите има потенциала да достигне до 70% през следващите няколко години. Примерите за такива договорености са много. В края на юни в такова споразумение влязоха операторите с втора и трета позиция на гръцкия мобилен пазар Vodafone Greece и Wind Hellas. В края на март в Канада Rogers и Videotron подписаха договор за споделяне на мрежа за доставка на LTE услуги в страната. В Ирландия преговори за т.нар. network sharing се водят между Vodafone и 3. Договорите за споделяне на инфраструктура непрекъснато се увеличават, варирайки между обща пасивна или активна инфраструктура, дори до съвместно използване на честотен спектър.

Именно този тип споразумения все повече ще се насърчават и от Европейската комисия, като това е залегнало и в пакета предложения за реформи в сектора на комирас Нели Крус. КРС в лицето на председателя си Веселин Божков също неколкократно прави изявления в подкрепа на тази тенденция, стига тя да не се отрази и в обща търговска политика на операторите. Регулаторът, чиято позиция обаче ще е решаваща за евентуално влизане в сила на такъв тип договор между компаниите в България, е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Именно тя ще трябва да прецени къде е фината разлика между споделяне на инфраструктура и споделяне на оферти.

В България разговори по тази тема има от доста време - първо между "Глобул" и "Мобилтел", а после - между БТК и "Мобилтел". Те обаче се водеха преди промяната в собствеността на "Глобул" и до конкретна договорка до момента не се е стигнало.

Според главния технически директор на "Мобилтел" Хорст Пертъл компанията е отворена за разговори за споделяне на инфраструктура и вариантът стои на дневен ред. Активност по него обаче няма, тъй като мениджмънтът на "Глобул" не е обявил идеите си.

"Обсъждат се различни варианти за споделяне на мрежите в България, което ще отнеме известно време", казва Ясен Гуев, директор "Копропативна политика" в "Глобул". 

"Споделянето на мрежа е добър вариант за спестяване на разходи, което пък е необходимост, за да може да се предложат по-добри услуги на по-конкурентни цени на потребителите", казва главният технически директор на БТК Ивайло Бачийски. "Рано или късно network sharing в България ще има. Готови сме да преговаряме с всеки по тази опция", подчертава Бачийски.

Когато и да се случи споделянето на мрежите в България обаче, отсега са ясни три неща.

Първо - то означава първоначално да се направят сериозни инвестиции, преди след години да се отчетат спестявания. Второ - единият оператор винаги е водещ в такова споразумение и той поема съществената част от ангажимента. И трето - едва ли може се говори за договор между трима. Но принципно регулаторът би могъл да наложи и цена, по която другите оператори да получат достъп до споделената мрежа.

4. Всичко за потребителя

Освен на ниво Европейски съюз операторите търпят сериозен натиск в посока все по-голяма откритост към абонатите и от местния регулатор. Вече са забранени договорите с клиенти, сключвани дистанционно. Съкратен е и срокът за преносимост на мобилните номера. Новости в тази посока се готвят по още две линии.

Първо - предстои приемането на нови изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които се очаква да бъдат внесени за обсъждане в правителството от ресорното Министерство на транспорта и съобщенията, и като цяло - дават още власт на секторния регулатор. Ако предложенията бъдат приети, те ще означават незабавно влизане в сила на решенията на КРС и увеличени санкции за операторите (стигащи до 1 млн. лв.) ако не спазят волята на регулатора. Максималният праг на санкциите ще важи, когато става въпрос за специфично задължение, наложено на един или повече телеком оператори. В случаите на временни определения глобата за неспазването им ще е до 200 хил. лв. В момента най-високата санкция, предвидена в ЗЕС, е 300 хил. лв. Единственото изключение, когато тя може да достигне 1 млн. лв., е при незаконно извършване на защитени услуги с нанасянето на големи материални вреди (това означава например да се предложи мобилна телефонна услуга от фирма без лиценз). С една дума - промените ще отнемат възможността на операторите да отлагат с месеци влизането в сила на неизгодни за тях условия, като ги оспорват по съдебен ред.

И второ - КРС е подготвила изменения в изискванията си към общите условия в договорите на мобилните оператори към абонатите им. Ограниченията там са няколко, но сред основните е това, че отпада едноминутното таксуване в началото на всяко обаждане и то става 30-секундно. В момента при повикване, дори то да продължи само няколко секунди, абонатът плаща една минута. Замисълът на КРС е този период да бъде съкратен на 30 секунди, а след това тарифирането да е на секунда. Друга промяна е, че образно казано, отпада "дребният шрифт". Всички условия за сроковете на договорите с абонатите, датата на изтичането им, редът за едностранна промяна и т.нар. възможни клопки ще трябва да са изписани в болд и с едър шрифт. И не на последно място - въвежда се регулация върху тарифирането на мобилен интернет трафик. При пренос на данни операторите ще са длъжни да определят месечен лимит на потребление в левове (ако не е договорено друго - 50 лв.) и ако той бъде доближен до 80%, компанията ще е длъжна да уведоми клиента си за това. Тоест - отпада шансът човек да получи неочаквано голяма месечна сметка, без операторът да го е уведомил, че доближава кредитния си лимит, и то само защото например смартфонът му е правил "ъпдейти".

Дали тези нови условия ще влязат в сила - все още не е решено. Срокът за общественото им обсъждане, даден от регулатора, е краят на този месец и отзивите на участниците на пазара със сигурност няма да са ласкави.

5. Консолидация

Всички регулаторни мерки са конструирани така, че предполагат консолидация на европейския пазар, който иначе е изключително фрагментиран спрямо останалата част от света със своите над 120 мобилни оператора. По данни на GSMA, в момента само един от мегаоператорите в САЩ е по-голям от трите най-масивни европейски играчи, взети заедно (а средният приход от абонат в ЕС е почти двойно по-нисък от този в САЩ). За момента обаче обединяването в световен мащаб се движи с по-бързи темпове от това на Стария контитент. По данни на Bloomberg, през 2012 г. са сключени телеком сделки за над 200 млрд. долара, от които 38 млрд. долара се падат на Европа. От началото на настоящата година са обявени сделки за над 80 млрд. долара, без да се брои мегаспоразумението между Vodafone и Verizon на стойност 130 млрд. долара за мобилното звено Verizon Wireless. От своя страна Vodafone ще купи най-големият кабелен оператор в Германия – Kabel Deutschland срещу 7.7 млрд. евро. Японската SoftBank планира да финализира придобиването на американския оператор Sprint Nextel. Мексиканския телеком магнат Карлос Слим и неговият телеком America Movil се опита да придобие пълния контрол над холандския KPN, но сделката беше временно блокирана от фондация на местни бизнесмени, които купиха 50% от акциите на компанията. Освен Слим американският гигант AT&T също проучва възможността да навлезе в Европа, придобивайки голям местен играч. 

Един от проблемите, с който ще се сблъскат телекомите при опитите да окрупнят пазара е дали регулаторите ще позволят подобно нещо.

В България консолидацията ще обхване най-вече кабелните и интернет доставчици. През 2008-2010 г. беше първата вълна в която големите телекоми изкупиха много на брой локални оператори, за да могат да предоставят комбинирани услуги. Кулминацията беше достигната, когато през 2010 г. "Мобилтел" купи "Спектър нет" и "Мегалан".

Сега се очаква втора вълна на придобивания, като акцентът ще падне освен върху интернет доставчиците, така и върху кабелните телевизионни оператори. Най-големият играч, който си търси купувач, е "Близу", чиито собственици доскоро чакаха необвързващи оферти. По информация на "Капитал" предложенията не са удовлетворили мениджмънта на компанията и за момента споразумение за продажба няма. Това не означава, че кабелният оператор няма да пробва в бъдеще отново да се продаде.