Евтиният ток не стимулира пестенето на енергия

Безвъзмездната финансова помощ беше изплащана на кредитополучателите, а и на банките, само след успешно изпълнение на проектите, което означава, че заложените минимални стандарти са постигнати. Концепцията за изплащане на заем от реализираните енергийни спестявания може да се окаже трудна – банките се интересуват от разполагаемия доход на клиентите си и се вглеждат в нивата на приходите, които клиентите им генерират. Енергийните спестявания се явяват вторичен източник за изплащане на кредитите. Отварянето на кредитната линия за осем банки партньори допринесе за създаване на конкуренция на пазара. Оставихме пазара да определи цената на кредитите.

Д.Б.: Осигурихме 155 млн. евро финансиране и безвъзмездна помощ от международния фонд "Козлодуй" в размер на 35.2 млн. евро. Освен по тази линия ЕБВР е имала и други програми за финансиране на устойчива енергия като "Енергийна ефективност в дома", подпомогната със средства от международен фонд "Козлодуй", "Енергийна ефективност в индустрията" със съдействието на ЕК. Общият размер на финансирането, осигурено от ЕБВР по тези програми, е около 260 млн. евро, а безвъзмездната помощ е 65 млн. евро. Докато при физическите лица финансирането по кредитните линии покрива размера на инвестициите 100%, то при линиите за бизнеса това не е така.

Т.М.: Що се отнася до недостатъците, отне по-дълго програмата да заработи, отколкото бихме искали. Една от големите пречки беше неосведомеността – не само от гледна точка на това какви технологии могат да се монтират, но също и по отношение на анализа ползи - разходи в рамките на жизнения цикъл на проектите за устойчива енергия. Също така очаквахме пазарът на въглеродни емисии да улесни предприемането на инвестиции за устойчива енергия. В България, а и на други места това не се случи, защото този пазар е силно регулиран и транзакционните разходи са много високи за малки по размер зелени проекти.

ЕБВР също така насърчава т.нар. ЕСКО договори (заеми за енергийна ефективност, които се изплащат от спестените разходи за енергия - бел. авт.). Развива ли се пазар за такива договори в България?

Т.М.: Пазарът още не е сериозно развит, но потенциалът е тук. Директивата на ЕС за енергийната ефективност изисква обществените сгради да отговарят на определени показатели. Използването на ЕСКО договори е важен метод за подобряване на енергийната ефективност в обществени сгради и за привличане на частния сектор да сподели риска с публичния сектор. В България досега сме финансирали една ЕСКО компания. В края на 2013 г. стартирахме проект за техническа помощ в областта на ЕСКО договорите. Целта е да се подпомогне законодателят за отстраняване на съществуващите бариери за развитието на този тип бизнес, както и да се подготвят проекти за изпълнение. В момента се проучва потенциалът за тази услуга в 4 града – Русе, Варна, Пловдив, Стара Загора, които имат много стари обществени сгради. Работи се и по стандартизиран договор за енергийни характеристики, в които ще са ясни паричните потоци и как се разпределя рискът.

Д.Б.: Финасовата и юридическата страна на ЕСКО договорите са по-трудни. Работим с ЕСКО фонда на "Енемона", те са инвестирали в общински сгради в цялата страна. В повечето случаи спестяванията от енергийните сметки са от порядъка на 40 - 50%, което е достатъчно за изплащане на задълженията. Цените на енергията, и по-специално на електроенергията, силно влияят върху успеха на кредитната линия и ЕСКО договорите. Колкото по-евтина е енергията, толкова по-бавно ще се реализират финансовите спестявания и възстановяването на инвестицията ще отнема по-дълго време. Стимулът за инвестиции в енергийна ефективност е толкова по-малък, колкото по-ниски са енергийните цени.

Става ли българската индустрия по-зелена? Какви са впечатленията ви?

Д.Б.: ЕБВР прави между 3 и 5 важни преки инвестиции всяка година. Те често включват насърчаване на устойчивостта и ресурсната ефективност. Миналата година в КЦМ например бяха подобрени преработката на цинк и олово, за да се намали енергийното потребление. В златната мина на "Дънди прешъс металс Челопеч" замениха камионите с електрически конвейер. В "София мед" модернизираха част от производствените си линии и пещи. Освен това скоро ще влязат в сила евродирективи, които ще задължат химическата индустрия и други големи източници на емисии да ги намалят значително. Все още не сме открили ефективния подход към големите жилищни блокове, за да помогнем да се намали разхищението на енергия в тези сгради, което е голям проблем.

Т.М.: На макроравнище енергийната интензивност на българската икономика спадна. Има подобрения спрямо средното ниво в ЕС, което през годините също се подобрява. В някои от проектите, които сме финансирали по кредитната линия през годините, вътрешната норма на възвращаемост е 15 - 20%, което е доста добре. Но има и такива с над 100% норма на възвращаемост, така че от финансова гледна точка тези проекти се изплащат бързо.

Индустриалните компании купуват енергия по цени на свободния пазар. Това има ли отношение към енергийната ефективност?

Д.Б.: В индустрията кроссубсидирането е по-малко, но самата енергия заема много по-голям дял в разходите на тези предприятия. Ако говорите с хора, които идват в България, за да инвестират, те коментират, че разумните данъчни нива, макроикономическата стабилност и членството в ЕС са основните фактори, които обуславят тяхното решение. Но всъщност ниските цени на енергията и евтиният труд също не са за пренебрегване. Инвеститорите идват в България заради причините, които я правят конкурентна.

Правителството въведе 20% такса върху приходите на слънчевите и вятърните централи. Как това се отразява на инвестициите и в частност тези на ЕБВР?

Д.Б.: Важно е за всяко правителство да приеме стратегия за енергийната политика, която е дългосрочна и не се променя често. Най-важното за инвеститорите е да знаят какво предстои и да не оперират в условията на постоянно променяща се регулаторна среда. Да, може да се наложат известни корекции в регулаторния или данъчния режим в сектора, но това трябва да се случва след открит диалог и по прозрачен начин. България преживя бързо спадане на енергийното потребление, което води до сегашните сътресения в сектора. Ако в дългосрочен план трябва да произвеждаме енергия по устойчив начин, нека имаме и дългосрочна стратегия, която освен всичко друго осигурява предвидимост както за потребителите, така и за производителите на енергия.

Таксата би ли ви накарала да се въздържите от нови инвестиции в сектора?

Д.Б.: Един бързопроменящ се регулаторен режим затруднява силно взимането на финансови решения. Нито в енергетиката, нито в който и да било друг сектор може да се взимат такива решения, ако режимът ще се променя всяко тримесечие. От друга страна, ние ще продължим да работим с представители както на частния, така и на публичния сектор в страната, финансирайки смислени проекти с дългосрочна насоченост, така както сме правили в последните повече от 20 години.