Гриша Ганчев: За да оцелее компанията, трябва да се отписват дългове

Какво заварихме: със затварянето на КТБ всички кредитори са активизираха и заваляха искания за плащане, предсрочно и незабавно. Единственият бързоликвиден актив, който имаше, бяха горива за над 40 млн. лв., върху които първи по ред особен залог имаше швейцарската компания. Когато трябваше да избираме на кого да плащаме, сондирах мнение с БНБ и те казаха да платим на швейцарците, "за да не се излагаме пред чужденците". Истината е, че швейцарците бяха доставяли повече от 5 години и достатъчно добре се бяха обезпечили. Освен това с предявяването на банковата гаранция срещу КТБ те имаха възможност да извадят изпълнителен лист в Швейцария и да изпълнят срещу авоарите на КТБ по кореспондентските сметки. По-късно чух, че тези пари били върнати в КТБ от квесторите, но можеха да са с 35 милиона по-малко. Започнахме да плащаме първо на тези, които бяха предявили банковите си гаранции, защото, предявявайки гаранцията, целият им дълг става изискуем, т.е. превръща се в краткосрочно задължение, което веднага щеше да влоши структурата на баланса. С всички тези кредитори много трудно се стигна до споразумение... Имаме и емитирани облигации за 18 млн. евро, които обслужваме пак по същата причина. При затварянето на банката възникна проблем с другите доставчици, на които бяхме дали като обезпечения банкови гаранции, а така също и с държавата относно издадените банкови гаранции за данъчните складове. Това беше причината първо да платим по тези задължения и на фирмите на "Лукойл" - за да си освободим фронт за новия договор с тях, по който сега работи "Петрол". Върнахме на КТБ гаранциите за данъчните складове – за 50 млн. лева, а така също върнахме и издадената банкова гаранция за "Лукойл" на стойност също 50 млн. лв. За да продължи обаче "Петрол" да работи, трябваше да намерим начин да предоставим нова банкова гаранция на "Лукойл" за 50 млн. лв. Трябваха и нови банкови гаранции и за още 50 млн. лв. в полза на  митниците, иначе акцизът за вложеното гориво в данъчните складове ставаше незабавно изискуем. Положихме огромни усилия, като за целта и фирми от групата "Литекс" заложиха имущество.

Как се е управлявал дългът? Щом се е натрупал такъв дълг през годините, явно той е бил "управляван", но това е ставало с непрекъснато рефинансиране и трупане на нов и нов дълг.

Как оценявате последните действия на синдиците на КТБ срещу "Арвен", които засягат и дружества от групата "Петрол"? Какви са взаимоотношенията на "Петрол" с "Арвен" и кога са се случвали те?

За тази фирма научихме преди няколко месеца. Тя нито е собственост на "Петрол", нито по някакъв начин е свързана. На нея са й отпуснати 62 млн. долара от КТБ наведнъж и тя ги е предоставила на "Нафтекс петрол" да плати акцизи и ДДС, ако правилно си спомням, някъде февруари 2013 г. Всичко това се случва в рамките на един ден, като за мен не е ясно как са подписвани тези договори.

Защо се е минавало през такъв посредник за получаване на финансиране от банката?

Явно се е разширила експозицията, по която групата "Петрол" е можела да ползва финансиране от КТБ, и предполагам, че е заради това. Нямам обяснение и нямам кого да питам, защото старото ръководство на фирмата е сключвало тези договори.

През седмицата обявихте, че е поискана несъстоятелност на "Нафтекс Петрол" - кои са основните кредитори и как се стига до неплатежоспособността на дружеството? Кои активи са негова собственост и как би се отразила процедурата на "Петрол"?

Моето виждане е, че "Нафтекс" изначално не е била необходима за бизнеса на "Петрол". Да, има собственост върху петролни бази, но концепцията да бъдеш "играч" на пазара на едро на горива, като внасяш горива, е дълбоко погрешна по начина, по който се е осъществила. То и затова точно заради "Нафтекс" се е натрупал този огромен дълг към банките и доставчиците. "Петрол" е и би трябвало да е само ритейл дистрибутор. Още с влизането си казахме, че ще спираме външнотърговската дейност. Няма смисъл да се съревноваваме с рафинерията в Бургас и с тези в съседните страни. Преди ние да влезем в дружеството, схемата е била обърната и то е внасяло, независимо дали губи пари, за да може да натиска пазарът и да се работи на обем. В "Нафтекс" е натрупан основната част от историческия дълг на "Петрол". Загубите могат лесно да се проследят през годините - включително чрез неизгодни заради лихвения елемент доставки от швейцарския доставчик, който иначе един от най-големите в Европа самостоятелни трейдъри. Затова и закономерно със затварянето и отпадането на КТБ всички кредитори си предявиха вземанията пред "Нафтекс" и тя е изплатила над 100 млн. лв. от затварянето на банката до януари 2015 г.

А самият "Петрол" също ли е кредитор и няма ли да понесе загуби?

Тя вече е отчетена, в годишния отчет има обезценка на инвестициите за 228 млн. лв. Това е дяловото участие на "Петрол" в "Нафтекс", което са основно вземания. КТБ също е кредитор в производството по несъстоятелност и всички ипотеки са в нейна полза и през тази процедура банката ще си събере парите.

Колко и какви задължения на "Петрол" и негови дъщерни дружества към КТБ са изплатени и по какъв начин?

Една част е чрез цесии, една с пари. Но цесиите също са пари. Купени са вземания срещу пари, които всеки месец групата плаща. Някои са с малка отстъпка, но повечето са по номинал. 43 млн. долара са само цесиите на "Елит Петрол", над 12 млн. лв. са цесиите на "Нафтекс". Това са напълно законови средства. Ако трябва да го обобщя, групата "Петрол" е платила веднъж 100 млн. лв., после 12 млн. лв., после 35 млн. долара и още към 60 млн. долара към КТБ и имаме да даваме пари на цеденти. Ако държавата сега е решила да разваля сделките по прехващания, ще видим в какъв филм влизаме, защото хем ще дължим пари на КТБ, хем ще имаме пари в нея и ще ги чакаме от масата на несъстоятелността. Което е абсурд.

Има ли атакувани от синдиците цесии и прехващания на дружества от групата?

Нямаме, но те вече казаха, че ще ги атакуват. Съдът каквото прецени, това ще стане. Но сега след толкова усилия "Петрол" работи много добре и мисля, че ако имат търпение кредиторите, ние ще се издължаваме. Искаме да се срещнем със синдиците, за да представим план за оздравяване, защото в крайна сметка те са ни кредитори и трябва да се мисли начин как да се върнат парите. Вече погасихме задълженията към най-активните кредитори с предявени банкови гаранции, защото иначе просто трябваше да спрем да работим. Сега въпросът е какво ще се реши за останалите задължения. Ако искат да разпарчетосат "Петрол" - могат, но ако искат да го оздравим финансово и да работи, и да си получават парите, трябва да се споразумеем. Били сме коректни към бюджета и през цялото време си внасяме ДДС и акцизи - над 120 млн. лв., плащаме и заплати и осигуровки на над 3500 български граждани, плащали сме и лихвите по кредитите към КТБ, но в един момент трябват и оборотни пари. Затова се търси диалог със синдиците. Знаем, че са много заети, но чакаме да им представим план за оздравяване - те трябва да кажат дали той ще бъде одобрен, дали ще им го съгласува Министерството на финансите. Защото другият вариант е да се върви към безразборни разпродажби. А при стагнацията на пазара не ми се струва, че ще може да се получат повече средства. Едно дружество се продава, когато е в кондиция.

Събитията около банката отприщиха вълна и от други кредитори да предявяват вземания, което постави под риск самото съществуване на цялата група. Действията на синдиците по налагане на запори и т.н. може и да изглеждат оправдани, но с целия шум около тях по вестниците отново възбуди всички кредитори и затруднява финансирането на "Петрол". Което отново изисква мои други дружества да помагат.

Какво налага обособяването на активи в нови дружества като "Елит Петрол Ловеч", "Петрол запад", "Петрол север" и др.? Каква е стратегията за преструктуриране на групата?

Целите са няколко. Първата и основната е, че това е изискване на всяка банка, при която сме отишли за финансиране. Дали за банковите гаранции, дали за оборотни средства, всички те искат активи, които да служат като обезпечения, но така, че да може банката да ги проучи и следи по-лесно. Наред с това заради събитията около КТБ никоя банка не иска да рискува да ни дава големи кредити. Затова сме обособили активите в малки части и можем да ползваме оборотно финансиране. Втората цел беше оптимизация на вътрешногруповата структура и разчетите между отделните дружества, включително и оптимизация на данъчните резултати, т.е. това са действия по преструктурирането. Всички те обаче са законни и минават през съответните процедури, а и през Агенцията по вписванията. Стратегията е да се съсредоточим върху ритейла, да се подобри качеството на услугите, да се оптимизират финансовите разходи.