Лозарите ще получават субсидии по нови критерии

Работна група подготвя промени в наредбата, с които да се въведе класиране на кандидатите

Целогодишен прием на заявления от ИАЛВ е другата промяна, която се обмисля. Така държавните експерти ще правят през цялата година, а не само кампанийно проверките на лозята и земите, за които се иска финансиране

Весела Николаева

Целогодишен прием на заявления от ИАЛВ е другата промяна, която се обмисля. Така държавните експерти ще правят през цялата година, а не само кампанийно проверките на лозята и земите, за които се иска финансиране © ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

При сегашните правила първият по време на подаване е първи по право да получи пари.

Промени в начина на избор за проекти по лозарската програма трябва да направят разпределението на парите от нея по-справедливо и да намалят вероятността от загуба на европейски средства. Това стана ясно от думите на Красимир Коев, директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ). Пред "Капитал Daily" Коев съобщи, че в момента се обмисля какви точно да бъдат промените, като предстои те да бъдат обсъждани от редовната работна група, заета с програмата за подпомагане на винаро-лозарския сектор. Конкретни текстове все още няма, тепърва ще се дискутират различни предложения. Досегашната практика

В момента начинът на прием и избор на кандидатите води до много изкривявания. Редът за прием и подпомагане е определен по Наредбата за предоставяне на финансова помощ по Националната програма за лозаро-винарския сектор. За да се промени той, трябва да се направят промени в наредбата, което може да стане бързо, тъй като се приема само от Министерството на земеделието и храните, без да минава през парламента. Сега приемът на проекти става по няколко пъти в годината, след нареждане от Държавен фонд "Земеделие", който преценява, че има финансов ресурс за разпределяне. Фондът изпраща писмо до ИАЛВ да отвори прозорец за прием на документи – преди няколко месеца лозари се оплакаха от краткото време между обявяването и отварянето, но последния път съобщението беше пуснато достатъчно рано. ИАЛВ издава удостоверение на кандидатите, с което казва, че те действително имат лозя или използват земи, на които могат да се засадят лозя. С това удостоверение се подава проект до ДФ "Земеделие". Издаването на удостоверение понякога се забавя и кандидатите не могат да се възползват от текущия прием за субсидии. Удостоверенията важат за следващите приеми, така че те могат да почакат, докато се отвори прозорец.

Идеите за промени са приемът на заявки за удостоверения през ИАЛВ да продължава целогодишно – така който иска да кандидатства, може да подаде искане за издаване на удостоверение по всяко време. Класиране по точки

Друга промяна, която се обсъжда, е въвеждането на критерии за класиране. В момента по правилата първият по подаване на документи е първи по избор за субсидия. По думите на Коев се обмисля да се приеме форма на класиране, която да дава определени точки на кандидатите. Все още се обсъжда каква точно да е системата за оценяване и класиране, като работната група ще дискутира различни варианти. По думите на Коев те са отворени и за външни мнения от всички, засегнати от програмата.

Единият вариант, който от ИАЛВ обмислят, е даването на повече точки на кандидатите, които ще отглеждат традиционни местни сортове. В момента по данни на ИАЛВ най-голяма част от лозовите насаждения в България са заети от сортовете каберне совиньон и мерло и много по-малко са местните сортове. В последните години много специалисти препоръчват България да се представя на винения бранш именно с местни сортове, а не с широко разпространени, които се отглеждат по целия свят.

Друг вариант за даване на допълнителни точки е подкрепата за райони, в които икономически е по-лошо от средното ниво и лозарството е слабо застъпено, но има дадености да се развива.

Такъв например е Северозападна България, както и големи райони от Северна България. Най-вероятно допълнителни точки ще се дават на Северозападна България, разказаха участници в работната група. Допреди 25 години това е един от най-силно развитите лозаро-винарски региони, но постепенно емиграцията и неуспешната приватизация на местните изби унищожиха много от насажденията. В последните години лозарство и винопроизводство се развива основно в Южна България, която се възприема като по-благоприятна за червени вина. Там са концентрирани големи лозови масиви и големи производители. В северната част на страната остават по-бутикови производства и сравнително малко на брой изби, които предлагат големи количества. За големи и за малки

Засега няма предложение да се налага горна граница на проектите, нито да се ограничават до един проект на един прием за субсидия. На теория е възможно един или двама кандидати да изчерпят целия бюджет за един прием. На практика – в последните няколко приема имаше малко на брой лозари, които биваха одобрени за проекти, заемащи голяма част от финансирането. Ограничения за брой проекти няма да се правят, тъй като едно лозе или парцел земя означава един проект, а ако не е комасиран парцел, за всеки трябва да се подават отделно документи. Един от недостатъците е, че първият по подаване на документи е първи по право за получаване на пари. Критериите за класиране трябва да намалят тази зависимост.

Освен това сериозен недостатък е текстът в наредбата, който изисква подаването на банкова гаранция, но за нея фонд "Земеделие" може да чака до няколко месеца, разказаха кандидат-лозари. Ако някой подаде проект, той тепърва може да си търси гаранция и не е задължително в документите му да има гаранция от финансова институция. Такава се подава по-късно, но след като е внесъл проекта за определена сума, тя се смята за "заета" и ДФ "Земеделие" спира да приема заявления, когато се подадат достатъчно проекти, изчерпващи бюджета за приеме. Възможно е някои от кандидатите да не осигурят банкова гаранция, тогава с голяма вероятност парите ще бъдат изгубени за България. Това може да се избегне, ако се приемат повече проекти, отколкото е стойността на бюджета, и по-късно те са класират по различни критерии. По последния прием финансирането беше 3.2 млн. лв., а преди това бяха разписани договори за общо 37.5 млн. лв., подписани след приемите през ноември-декември и март-април.