Бумът на соята

В отговор на дефицита и консервативната позиция на европейските граждани да консумират продукти, в които има (или в отглеждането на които са се използвали) ГМО, през 2012 г. се създава асоциация "Дунавска соя". Тя е със седалище във Виена и популяризира отглеждането на културата в дунавските държави, тъй като те имат благоприятни климатични условия и почви. Асоциацията действа и като посредник между земеделците и купувачите и поставя логото си на продуктите като гаранция, че те са произведени/отгледани с европейска и свободна от ГМО соя. В асоциацията все още не членуват компании и производители от България, но страната е сред държавите, чиито земеделски министри са подписали декларация по проекта "Дунавска соя", с която поставят на дневен ред нуждата от нова протеинова политика за земеделието и местното фуражно производство. За да постигне независимост обаче, Европа също трябва да засили и преработката. В България например няма нито едно предприятие, което да е специализирано в тази дейност.

Соев старт

Въпреки местната липса на мощности интерес за преработката на българска соя вече е заявен от Румъния. Това разказа Милена Горанова, агроном и управител ЕТ "Прис-Борислав Горанов", която има 700 дка насаждения със соя, а тази година ще е дебютна и за продажбите й. Компанията е получила оферта за продукцията си от румънска фабрика. До седмица предстои и активната кампания по прибиране на реколтата и може би тази година ще е първата, в която част от произведените в България количества ще бъдат изнесени за преработка в Европа. Засега соята се отглеждаше основно като допълваща зърнопроизводството култура, а добивите от нея се ползваха за вътрешна консумация на самите ферми. Все повече големи производители обаче започват поглеждат към нишата. Фермер от Велико Търново например е заявил около 2-3 хил. дка соя за подпомагане със субсидии, а публичната компания "БГ Агро" също е увеличила насажденията си.

"Пазарът на соята в България тепърва ще се създава. Освен това големите компании се интересуват от качеството и съдържанието на протеин. То трябва да е минимум 34%", казва Горанова. От "Опитната станция по соята" обясняват, че българските сортове и климатичните условия показват, че протеиновото съдържание тук е дори по-високо и е около 37-40%. Проблем обаче са ниските добиви от декар, а основна причина за тях са лошите поливни условия в страната.

Ако България успее да добива и преработва не чак огромни, но прилични количества, търсене вероятно ще има и от българските компании за производство на фуражи. "Това би намалило транспортните разходи при вноса и зависимостта на доставките от различни фактори. При нас те преминават изключително през Констанца и се е случвало да се бавят, например заради метеорологични условия, което обърква много плановете", казва Корнелия Харитонова, изпълнителен директор в групата "Вианд", която има пет фуражни предприятия.

Не всичко е субсидии

Дори и с обещания за добър европейски или локален пазар, производителите трябва да направят добре математиката на стопанствата си, защото има и години, в които разходите по рентата и отглеждането на културите не могат да бъдат покрити, дори със субсидията и прихода от продажбата на реколтата. Ето защо субсидиите трябва да са малко допълнение, а не причина за развиване на каквато и да било земеделска дейност. "В България соя се е отглеждала по-активно в два периода - малко преди Втората световна война и в края на социализма. И в двата случая основната причина за това е била гарантираното изкупуване, а не пазарна конюнктура. Макар да са налице добри агроклиматични условия за отглеждане на културата, добивите са ниски и изостават от тези при другите основни маслодайни растения като слънчогледа и рапица. Като се има предвид и по-ниската цена, на която се продава соята (в момента 640 лв./тон при условия FOB в Черноморския регион), то приходите от декар ги изчисляваме на под 130 лв. Това не звучи като рентабилно производство, особено ако се плаща рента", обяснява Николай Вълканов, управител на консултантската "Интелиагро".

Трендът в цените на соята, която е борсова стока, сега е низходящ. През есента на 2014 г. един тон се е търгувал на Чикагската стокова борса за около 380 долара, към момента цената е 325 долара за тон. Прогнозата за тази година е за поредно увеличение на световния запас. Той ще надмине рекордните нива от 2014 г. и ще достигне до 44 млн. тона. Очаква се обаче цената на соята да се балансира от по-високото търсене в Китай. Най-големият вносител на соя в света е декларирал необходимост от 75.9 млн. тона.

По данни на Георги Георгиев соята, която не е ГМО, е с традиционно по-висока цена. Разликата е около 40 - 50 долара на тон, което заедно с гарантираните пазари в Германия, Австрия и Швейцария, би дало и ценово предимство на българските производители. Сега топката е в тяхното поле. И те трябва да проверят дали ентусиазмът е рентабилен, т.е. дали пазарът ще победи субсидията.

Преглед на оригинала