Българите очакват да харчат повече следващата година

Повишаването на заплатите би увеличило най-много увереността на потребителите в бъдещето, сочи проучване

Мария Иванова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Над две трети от българите (69%) очакват да харчат повече следващата година, макар близо половината (44%) да преценяват, че през изминалите 12 месеца покупателната им способност е намаляла. Една трета пък посочват, че очакват в следващите две години личното им състояние да се подобри, но едва 26% смятат да спестяват повече в следващата година. Данните са от годишното проучване Observatoire ("Обсерватория") на потребителските нагласи в Европа на френската финансова група BNP Paribas, което се изготвя от 1985 г., а в тазгодишното му издание за първи път са включени България и Австрия.

Резултатите показват още, че подобно на останалите европейци българите се доверяват в огромна степен на семействата и приятелите си, но за разлика от тях вярват в много по-голяма степен и на институциите на ЕС, интернет и социалните медии. При покупки над половината от българите се доверяват на съветите на други потребители в интернет (74%) и в сравнителни сайтове и блогове (64%).

Растящ оптимизъм

В проучването са включени потребители от 15 държави, като общите нагласи показват, че в повечето от тях хората смятат, че и ситуацията в собствената им страна, и личното им положение днес са по-добри спрямо отчетените преди година усещания. Общо за Европа почти равен дял потребители очакват в следващата година да потребяват повече (46%) и да спестяват повече (41%). Според анализаторите от българското дружество за потребителско кредитиране във френската група "БНП Париба Лични финанси" отчетените в страната по-високи очаквания за бъдещи разходи и по-умерените прогнози за спестяване са резултат от растящата увереност във възстановяването на местната икономика и постепенно повишаващия се стандарт на живот. Това кореспондира с макроданните от последните месеци, които показват, че именно потреблението вече е основният двигател на българската икономика, измествайки износа от тази роля.

Същевременно 69% от българите посочват като водеща причина да не правят покупки факта, че не могат да си позволят да харчат пари. Сравнително висок е и делът на хората, за които фактори за по-ограниченото потребление са недостатъчната увереност в бъдещето (44%) и спестяването за черни дни (40%). Тези три причини са водещи и общо за Европа, макар и в малко по-различна степен (виж графиката). Гледайки напред в бъдещето, над половината европейци (54%) се чувстват уверени за здравето си, докато сред потребителите в България делът е 43%. Още по-осезаема е ножицата по отношение на очакванията на хората за бъдещето на фирмите им - в Европа в него са уверени 45% от анкетираните спрямо едва 26% от българите.

Как да се повиши доверието

И в България, и като цяло сред изследваните държави от водещо значение за повишаването на доверието на хората в бъдещето би било увеличаването на заплатите - то е посочено от съответно 59 и 40% от потребителите, като отчетеният за България дял е най-висок сред всички 15 страни, което може да се обясни с различния жизнен стандарт в сравнение с по-развитите западноевропейски страни. Спадът на безработицата и ръстът на икономиката са другите водещи фактори, които дават и на българските, и на европейските потребители увереност в бъдещето.

Проучването Observatoire очертава българите и като едни от потребителите с най-високо доверие в марки - такова декларират 51% от потребителите в страната при средно за Европа 46%. По отношение на лоялността резултатите са още по-красноречиви - 80% от хората в България посочват, че все по-често избират едни и същи брандове, за да избегнат разочарование (при средно за Европа 71%), като 80% са склонни да платят повече за продукти на марка, на която се доверяват (спрямо 67% от европейците).