Сметната палата: Биопроизводителите гонят плащания, а не добиви
Заложените цели в областта на биологичното производство са без количествени измерители, отчита одитът
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Биопроизводителите гонят плащания, а не биопроизводство. Изискванията по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 позволяват на стопаните да получават компенсаторно плащане, без да се стремят към добиви. Това е основният извод на Сметната палата, която одитира изпълнението на мярка 11, насочена към насърчаване на биопроизводството в три направления - растениевъдство, животновъдство, пчеларство.
При проверки на място
При извършена проверка на място 82% от получателите на средства за биопроизводство в одитната извадка декларират доходи от реализирана продукция спрямо подпомагането в съотношение по-малко или равно на 1 към 1, отчита докладът.
Земеделски стопанин, обработващ 10 ха лешници, със сертификат за биологична продукция за 500 кг лешници за 2017 г., декларира, че няма приходи от реализирана продукция. Друг получател на средства по мярката - производител на биологични домати, притежаващ сертификат за 7 тона биопродукция за 2017 г., също декларира, че няма приходи от биологично земеделие, дава примери докладът.
При извършените проверки на място на 14 производители е установено, че в повечето случаи отглежданите според изискванията за биологично производство култури са обрасли с плевели. От това може да се направи извод, че "не са положени необходимите грижи и земеделски практики за получаване на добив", отчита Сметната палата.
Без стратегия
Повече от две години след началото на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. няма приети стратегически документи в областта на биологичното земеделие с ясно формулирани и измерими национални цели, което не го утвърждава като национален приоритет. Заложените цели в областта на биологичното производство са без количествени измерители, което затруднява наблюдението на очакваните резултати, констатира докладът.
Има недостиг на средства по мярката за поемане на нови ангажименти или разширяване на вече поетите от земеделските стопани петгодишни ангажименти и прогнозен дефицит на финансови средства към края на програмния период, отчита Сметната палата. Общият бюджет на мярка 11 "Биологично земеделие" е около 151.6 млн. евро, като финансовите средства, предоставени от ЕС, са с 10% по-малко от средствата в предишния програмен период 2007-2013 г. Поради това за кампания 2017 г. са въведени ограничения в приема на заявления за подпомагане по мярката.
Контролът
Сметната палата отчита, че няма единна информационна система между Министерството на земеделието, храните и горите и Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. Липсва възможност за автоматично извличане на информация. Това създава риск от забавяне на плащанията по мярката.
Друг извод на палатата е, че "съществените слабости в системата на контрол на биологичното земеделие не предоставят увереност за спазване на правилата за биологично земеделие". Това налага въвеждане на допълнителни контролни механизми от фонд "Земеделие", което увеличава административната тежест за бенефициентите.
Голямо е текучеството на ръководен и експертен персонал в компетентното звено в Министерството на земеделието, храните и горите по прилагането на правилата на биологично производство – числеността на персонала е променяна шест пъти, посочва одитът.
Препоръки
Сметната палата препоръчва да се предвидят допълнителни критерии, които стимулират полагане на необходимите грижи и земеделски практики. Освен това е необходимо да бъде изградена единна система с информация за всички биопроизводители и производствени единици, която гарантира автоматично извличане на информация, необходима за калкулация на плащанията. Това ще улесни извършването на проверките, ще намали административната тежест и ще подобри контрола по цялата верига, обобщава докладът.
"Ние като асоциация отдавна алармираме, че субсидиите отидоха при псевдобиопроизводители. Парите за биоземеделие свършиха и сега реалните биопроизводителите на практика сме без субсидии. Затова за следващия програмен период трябва много внимателно да се мисли за правила и критерии за отпускане на субсидии за биоземеделие", коментира за "Капитал" Веселина Ралчева, член на управителния съвет на Българска асоциация "Биопродукти".
Интересът към биологичното земеделие расте
- За кампания 2016 г. нарастват над два пъти спрямо кампания 2015 общо декларираните по мярка 11 "Биологично земеделие" площи (до 91 491 ха), пчелните семейства (до 127 270 броя), животните (20 412 броя).- При пчелните семейства, отглеждани по биологичен начин, увеличението е от 64 445 броя през 2015 г. на 145 221 през 2016 г.
- От одобрените по мярката площи за земеделски култури за кампания 2016 най-голям е относителният дял при полските култури, включително фуражни - 41 на сто, а най-малък при зеленчуковите култури – 2 на сто.
- За периода 2015-2016 г. от трите направления, насърчени по мярката, най-голям е относителният дял на биологичните животни спрямо животните в преход към екологично отглеждане.
- Нарастват и бенефициентите по мярката – от 2011 през 2015 г. до 4235 през 2016 г.
Източник: Одитен доклад на Сметната палата
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.