Ханове и Понци схеми: Финансовите магии на "Исторически парк"

Дружеството "Исторически парк" не е единствената компания - около Михайлов има цяло съзвездие от дружества, но дори и сумарно те трудно биха достигнали и 5% от цитираните суми. Какво пише в отчетите на "Исторически парк", изглежда, няма значение, защото записаното в документите не отговаря на реалността и това е видимо с просто око. Причините са няколко:

Първата е, че финансовите отчети и на парка, и на свързаните дружества са фалшифицирани, разказват пред "Капитал" двама вътрешни източници, пожелали анонимност.

Втората е, че почти всичко в парка се случва чрез физически лица и плащане на ръка, по начина, по който се продаваха и акциите на парка в началото. Според четирима отделни източници на "Капитал" двигателите на парка се възползват не само от изградената структура, а и от бавното отразяване на нови длъжници в Централния кредитен регистър, като така теглят потребителски кредити от множество банки в размер на стотици хиляди левове за всеки човек, когото убедят да "инвестира". Парите се дават на ръководството на парка, което ги използва, за да плаща и за разширението на парка, и за да покрива задължения по стари заеми. По този начин, както и чрез фалшифицирането на финансови отчети, се избягва и плащането на милиони данъци към НАП.

Каквото и име да се даде на първоначалната схема на финансиране на "Исторически парк", за настоящата отдавна има измислен термин - Понци схема. При нея парите от новопостъпващи членове се използват за плащане на стари задължения, което обикновено е неустойчиво и колабира, когато притокът пресъхне. В случая на парка има и пирамидален елемент, който поне временно заздравява фундамента на структурата - ако някой от изтеглилите кредит иска да излезе, трябва да намери други хора, които да влязат вместо него.

Българската иновация е, че понеже кредитите се теглят от физически лица, ако Понци схемата се срине или просто хората отгоре решат да спрат да плащат вноски по задължения, студената вода ще бъде за формалните длъжници на банките, както и за самите банки. Тази структура спира жертвите на схемата да говорят за нея, защото така ръководството на парка би спряло да помага с изплащането на кредитите.

Финансовата част на групата около "Исторически парк", която наподобява структурата на култ, е христоматиен пример за две неща: докъде може да стигне една схема, когато местните институции удобно мълчат, както и колко незаинтересовани се оказват държавните институции от финансови измами и компрометиране на капиталовите пазари. Консервативните оценки за налетите в схемата пари възлизат на десетки милиони.

"Капитал" не получи отговори на въпроси към "Исторически парк" за този материал.

Източник: Капитал

Един кредит, два кредита, десет кредита

"Аз изтеглих над 180 хил. лв., за да си купя акции. В моя случай ги дадох на посредник, който ги даде на Ивелин, но в други случаи няма посредници", казва Димитър* (името е сменено). "Всичко беше кеш, на ръка, а обяснението беше - за да не се плащат данъци."

Димитър е един от четиримата източници на "Капитал", които говорят открито за схемата за набавяне на пари в Понци схемата. Първата стъпка е бъдещият кредитополучател да бъде намерен и да бъде убеден, че това е правилният начин да стане богат. Понякога това става чрез канали в интернет, в други случаи - чрез семинарите на "Тогедър", консултантската компания на Михайлов, които най-често са в хотел "Дипломат" в Луковит.

Втората стъпка е убеденият да стане "инвеститор" да бъде нает в една от десетките фирми на Михайлов и в продължение на няколко месеца да се осигурява на максимални доходи. Третата стъпка е да се фиксира дата за теглене на първия потребителски кредит. След това кредитополучателят има още две седмици, за да обиколи всички останали банки, преди да бъде обновено кредитното му досие в Централния кредитен регистър и съответно банките да видят, че той има други кредити.

• Частно село "Исторически парк"
• Партия "Величие": политическото лице на "Исторически парк"

Въпреки че плащането става на ръка, към него все пак обичайно има подписване на документ, за спокойствие на "инвеститора". Понякога това е договор за личен заем (какъвто случай "Капитал" вече е описвал през 2023 г.), понякога е по-екзотичен избор, например договор, който предвижда услуга по намиране на жилищен имот, без сумата по него да включва придобиването му.

Димитър казва, че след като е започнал да поставя под съмнение и финансовата част на парка, и прикрепената към него секта, е започнал да се съмнява и доколко документите, които се дават на инвеститорите, имат юридическа стойност. Договорите за продажба на акции например са свободно написан текст, в който продавачът и купувачът се подписват, което може лесно да бъде оспорено в съд. Юридическата стойност на самите акции също не е гарантирана, ако новият инвеститор не бъде вписан в книгата на акционерите, достъпът до която е силно ограничен.

"Както Ивелин реши"

"Най-вероятно през парка се перат пари", казва Петър* (името е сменено), който излиза от бизнес структурите на парка малко след откриването му през 2019 г. "Счетоводството е фалшиво, всичко се нагажда. Това е тотална финансова измама. Всичко трябва да се държи на загуба. Пет пъти правиха данъчни ревизии - нищо. Имахме проблем, че станаха няколко поредни години на загуба, но въпреки това всичко си продължи по същия начин."

Предположението, че паркът е средство за пране на пари, идва по няколко линии: фалшивото счетоводство; използването на огромни средства за физически материали; както и тезата, че целта на парка въобще не е да прави пари, защото туристи почти няма и такива не се търсят. По-стари лица от парка казват, че бизнесът е можел да бъде продаден на печалба още в зародиш, но Михайлов е отказал оферта от китайски инвеститори.

Според източниците на "Капитал" в парка има пари и на известни обществени лица като Тодор Попов, бившия кмет на Пазарджик. За връзка между Попов и парка се говори отдавна, основно защото съпругата му, Силвия Попова, е един от малкото публични акционери, служител в "Тогедър", консултантската фирма на Михайлов, както и собственик на някои от сградите в село Неофит Рилски. Самият Попов в интервю за "Капитал" през 2023 г. отрича да има роля или пари в парка.

Чии, какви и колко пари има е въпрос, на който никой, дори високопоставени бивши и настоящи членове на парка, няма отговор. Всички източници, запознати с финансирането, казват, че ред няма - общите пари се събират при Михайлов и той ги харчи според собствената си преценка. "Трябваше да се прави конна база. Ясно беше, че няма как да стане, но той събра пари, както и за парка - с продажба на акции на черно. Конна база няма, парите ги прибра и ги даде за каквото той си реши. Винаги е така - събират се пари за конкретни неща, но накрая се разпределят както Ивелин реши", казва Петър.

Голяма част от работата в парка и селото въобще не е платена - привилегията за хората в сектата е да могат да живеят безплатно в нея, с осигурени легло и храна. При наемните работници плащането става винаги кеш и без договори.

КФН: Измама е. Прокуратурата: Няма проблем.

Развиването на Понци схема чрез кредити може да се нарече втора фаза в развитието на парка. Първоначалният казус с финансирането бе около продажбата на акции на черно. Дружеството "Исторически парк" и тогава, и сега има емитирани 1 млн. акции по 1 лв., като те се продаваха на инвеститори на произволно избрана цена - преди откриването на парка през 2019 г. тя бе 250 лв. за акция и при минимален пакет от 200 акции, т.е. 50 хил. лв. След това се продаваха акции и за 300 лв., но без да се вдига толкова шум.

Ръководството на парка предлага на инвеститорите да си купят вече емитирани акции. По този начин парите не влизат в дружеството, а отиват директно по сметките на продавачите. По документи мажоритарен собственик на "Исторически парк" е адвокатът на парка Анатоли Савов.

Така паркът успя да заобиколи няколко институции с една маневра. Първо, понеже официално публично предлагане нямаше, нямаше и нужда да бъде одобрен финансов проспект, който трудно щеше да мине дори широката цедка на Комисията за финансов надзор (КФН). Второ, дори при впечатляващата печалба от 24 900% при всяка продадена акция продавачът не плаща данък печалба.

Голямото обещание при продажбата на акции беше, че всеки пакет акции ще носи годишен дивидент 5 хил. лв. За да се случи това, паркът трябваше да бъде посещаван годишно от над 500 хил. души. Реалният годишен брой на посетителите на парка не е ясен, но през 2023 г. бившият шеф на охраната на парка Стефан Калчев коментира пред "Капитал", че през седмицата посетителите са единици, а през уикенда - по няколкостотин, ако е хубаво времето. Тези наблюдения се споделят от всички източници, с които "Капитал" говори през последните две години. Те са категорични, че целта на парка не е да прави пари като чист бизнес и да бъде туристическа дестинация, а да бъде център на финансовата схема и култа към Михайлов.

През 2019 г. КФН зае позиция, че въпреки масовата рекламна кампания в интернет, понеже реално публично предлагане няма, тя няма какво да направи. Този прецедент на практика означава, че всяко дружество може да набира нерегулирано капитал, като напълно заобиколи държавните институции. Впоследствие КФН даде "Исторически парк" на прокуратурата под предлог, че инвеститорите биват заблуждавани, че парите им отиват в дружеството, докато всъщност отиват в лични сметки.

Оттогава насам прокуратурата не е давала никаква информация за случая с парка, като систематично отказва мълчаливо отговори на въпроси, пратени от "Капитал", включително и за този материал.

Скорошни отговори на медийни въпроси от страна на КФН повдигат завесата какво се е случило след 2019 г. Финансовият регулатор, изглежда, все пак е приел, че откритата кампания за продажба на акции чрез интернет канали покрива законовото определение за публично предлагане на широка публика (над 1000 души) и че подобна продажба на налични акции е незаконна практика. Това е значително втвърдяване на позицията на КФН пред варненската прокуратура, но тя все пак отказва да предприеме действия под предлог, че няма извършено престъпление. КФН обжалва решението, но получава нов отказ и през 2022 г. прокуратурата окончателно потулва случая.

Пари от въздуха...

"Исторически парк" има десетки свързани дружества, повечето от които са кухи фирми с минимални приходи. Една от причините за това са постоянните запори на сметки, които контрактори налагат на парка, но при други се наблюдават съмнителни финансови феномени, които приличат на правене на пари от въздуха.

Такова дружество е "Асендинг", собственост на Пламен Кънчев, съдружник на Ивелин Михайлов. За 2022 г. "Асендинг" има 143 хил. лв. приходи и, подобно на останалите дружества в орбитата на парка, работи на загуба и е с отрицателен капитал през цялото си съществуване. От 2021 г. насам "Асендинг" активно издава облигации, които не отговарят на размера на компанията. В общо 16 сделки по този начин са издадени петгодишни облигации за 3.05 млн. лв. при 20% лихва, което предполага годишни разходи 600 хил. лв. само по лихвите, четири пъти над годишните приходи на фирмата.

Една част от набраните пари са отишли, за да бъдат закупени други кухи дружества около парка - 470 хил. лв. например отиват за закупуването на дялове в "Изцяло", "Обоз" и "Наедно", които или нямат дейност, или са с отрицателен капитал. Парите се завъртат допълнително, защото "Асендинг" дължи 600 хил. лв. на самия Пламен Кънчев като физическо лице, докато има вземания за 520 хил. лв. от Вася Михайлова, съпруга на Ивелин Михайлов. Двамата са във фиктивен развод. Вземания има и от "Експерт консултинг груп", фирма на Михайлов, която към момента е прехвърлена към счетоводителя на парка Николай Хитов.

Тези вземания са съответно за придобиване на 8% от "Тогедър" и 17 хил. акции от "Исторически парк". Акциите са придобити на цена 19 лв. за акция, т.е. над 10 пъти по-ниска от предлаганата на дребни инвеститори. Според източниците на "Капитал" издаването на облигации е най-лесният начин част от парите, придобити чрез физически лица, да влязат във фирмите около парка, като самите емисии вероятно също са изкупени от по-високите ешелони на парка.

"Капитал" изпрати въпроси на Пламен Кънчев относно дейността на "Асендинг", но той отказа отговор с аргумента, че отразяването на "Капитал" е недобронамерено.

...и пари в морето

През 2023 г. Михайлов и обкръжението му започват да рекламират последния му проект - изграждането на четири 25-етажни блока във Варна, на мястото на бившия радиозавод, който доскоро е бил собственост на приватизираното дружество "Черно море". Теренът под него е продаден през май 2023 г. на дружеството "Берия", в което Михайлов е управител, както и мажоритарен собственик. Материалният интерес, записан в сделката, е 6.5 млн. лв.

В края на март община Варна предприе действия по случая след сигнали, че сградите на терена на радиозавода се разрушават без необходимите разрешителни. Според отговори на общината към "Капитал", дни по-късно "Черно море" (а не "Берия") е поискало разрешително за събаряне на сградите и то е било одобрено за осем от общо 12 сгради.

От общината казват, че до момента няма внесено инвестиционно намерение, проект за съгласуване или искане за разрешение за строеж. Това не пречи на консултанти на Михайлов вече да предлагат закупуване на апартаменти на зелено в теоретичните бъдещи сгради. Проектът си има и Telegram канал, в който се пускат основно компютърни графики как би изглеждал.

Според двама бивши членове на парка проектът е начин да бъдат набрани свежи пари за Понци схемата, след като броят на потенциалните инвеститори в парка и село Неофит Рилски е намалял. Единият от източниците казва, че освен чрез кредити през последните години Михайлов е успял да направи пари и чрез продажбата на къщи в селото. Проблемът е, че те също се купуват с инвестиционна цел в очакване на милионите туристи, които всеки момент ще посетят парка. Колко и какви сделки се правят в община Ветрино е трудно да се проследи заради липсата на кадастрална карта.

Когато паднат първите карти

Проблемът на Понци схемите е, че бързо стават неустойчиви, защото много инвеститори могат изведнъж да си поискат парите и да сринат цялата структура. В случая на "Исторически парк" този риск е митигиран чрез българската иновация парите на инвеститорите да идват от кредити, които да се дават на хората отгоре.

При създадената структура на "Исторически парк" всички нови пари, придобити през кредити, веднага се превръщат и в нови задължения, които трябва да бъдат покривани. И понеже във и около парка наистина се строи, за да продължи дейността, за всеки стар кредит са нужни по два нови. Евентуално покачване на лихвите по кредитите също би затруднило захранването на Понци схемата.

Първите карти от кулата може и вече да са паднали. От оригиналния екип на парка при откриването през 2019 г. не е останал почти никой с изключение на хората на върха, които имат финансова изгода. Според източниците на "Капитал" някои от знаковите лица са си тръгнали с огромни финансови загуби, в някои случаи седемцифрени суми. Наличието на все повече хора, които желаят да говорят, също е знак в тази посока.

Димитър разказва, че за него е било трудно да разбере и признае пред себе си, че е станал жертва. "Ивелин е изключително убедителен. Гледам го в очите, знам, че лъже, и пак ме убеждава. Много книги за манипулации ми коства да изуча, докато успея да разваля магията."

Структурата на парка повдига логичния въпрос как Михайлов и хората около него смятат, че ще свърши всичко за бизнеса и култа около него, който бившите членове определят като секта. След няколко секунди мислене Димитър повдига рамене: "Не знам. Той мисли, че е бог. Сам си е промил мозъка."