Стандартите на Пеевски

Раздвоени стандарти

Новият кодекс е написан от БМС и официално ще бъде приет на специална церемония на 18 декември в резиденция "Лозенец". Това е единственото, което се знае за него. Съдържанието му продължава да е тайна за журналистите от различните медии, дори и за тези, чиито вестници са членове на БМС. Макар че никой не пожела да бъде цитиран с името си, колеги от "Монитор", "Преса" и "Тема" бяха категорични, че не са виждали текста на новия Етичен кодекс. Председателят на медийния съюз Валери Запрянов също не пожела да коментира темата и ни препрати към изпълнителния директор на БМС Гриша Камбуров. Той от своя страна защити съществуването на втори етичен кодекс със следния аргумент: "Категорично е мнението, че към момента системата за саморегулация у нас в тази област не работи. Фондацията за журналистическа етика не постигна нужната обществена разпознаваемост, нито събра необходимата легитимация от сектора. Въпреки наличието на документ, който е наречен Етичен кодекс, той няма ефективно приложение." По думите му в последните години освен че липсва активност от страна на комисиите, които прилагат кодекса, самият текст има одобрението на малка част от медиите в България. Камбуров твърди, че БМС е национално представен и в него членуват 67 издания, няколко информационни агенции и асоциации. На сайта на съюза обаче те не са посочени.

Що се отнася до съдържанието на кодекса, Камбуров обясни, че в него се "набляга на допълнителната регламентация и развитие на част от нормите, като съответно има добавени текстове и механизми за действие по отношение и на свързаните с медиите бизнеси, например разпространение на съдържанието и разпространение на печатните издания". По думите му също така появата на втори документ за стандартите в професията е стратегическа инициатива, която може да доведе до обединение. "Работим интензивно по много задачи – през различните варианти за одит на тиражите, справедливото разпределение на публичния ресурс от информационните мерки на оперативните програми и работещата саморегулация. Предстои в началото на следващата година да започне работа новият сайт на БМС, който ще съдържа подробен регистър за собствеността. В него също ще поканим да участват всички медии, както и да подпишат кодекса", каза за  "Капитал" Камбуров.

Директорът на Националния съвет по журналистическа етика Димитрана Александрова обаче не е съгласна с тезата за нефункциониращата в момента медийна саморегулация. Тя обясни, че двете комисии към Националния съвет по журналистическа етика работят и разглеждат жалби, изпратени от граждани и институции, приемат принципни препоръки към медиите, често уреждат спорове чрез медиация. "Фактът, че непрестанно получаваме жалби, означава, че обществото ни разпознава. Много често и СЕМ ни препраща сигнали, които са отвъд правомощията на медийния регулатор, свързани са със спазване на етичните стандарти и попадат в полето на саморегулацията", коментира Александрова.

По думите й Етичният кодекс не се налага насила и не е това задачата на комисиите към Националния съвет по журналистическа етика. Факт е, че Кодексът съдържа базови за журналистиката правила и всеки работещ в бранша би трябвало сам да ги приема и спазва. "Ролята на комисиите е да бъдат посредник и арбитър, да се намесват в спорните моменти и да обсъждат какъв е нормалният начин медиата да реагира, когато някой смята, че има нарушение на етичните правила", обясни Александрова.

Според директора на Националния съвет по журналистическа етика може да има и 20 медийни съюза, но етичният кодекс в професията трябва да е един. По цял свят правилата на качествената журналистика са едни и същи и те са записани в действащия Етичен кодекс на българските медии. Според Димитрана Александрова е позор за гилдията да има два етични кодекса и тя да не може да се разбере. "Разцеплението ще обърка обществото и ще намали доверието към медиите. Ние не продаваме букви, звуци или картинки, а именно доверие към информацията и коментарите, които пишем, говорим или показваме. Сами си нанасяме удар, от който ще пострада и журналистическата гилдия, и обществото, което има интерес от силни и свободни медии, спазващи професионалните правила", категорична е Александрова.

Към Националния съвет по журналистическа етика вече работи група от авторитетни журналисти, юристи, преподаватели, която заедно с членовете на двете етични комисии (за печата и електронните медии) прави преглед на досегашния 8-годишен опит и дава идеи как саморегулацията да работи по-ефективно. Другата цел на съвета е да обсъди как да включи интернет медиите в етичните правила. Когато пред девет години бе приет кодексът, те не бяха толкова развити. В момента обаче има проект на документ, който скоро ще бъде предложен на медиите за дискусия.

Въпреки че е заместник главен редактор на "Преса" (вестник, който членува в БМС), Валерия Велева продължава да изпълнява функциите си и на  зам.-председател на етичната комисия за печатни медии в Националния съвет за журналистическа етика. Нейната позиция е, че трябва да има един общ Етичен кодекс, защото правилата в професията са общи, нормите в журналистиката - известни и спазването им трябва да е задължително за всички. "Само така можем да създадем една нормална медийна среда, която да почива на принципи, спазвани от всички. Това би било и стъпка към създаване на някаква стабилна професионална общност, която да си върне уважението в обществото", е мнението на Велева. По думите й в тази общност може да функционират няколко журналистически и медийни съюза, но "конституцията им" трябва да е една. "За съжаление в момента медийната саморегулация не функционира именно по тази причина - липсата на единни правила", категорична е Велева.

Възможно ли е обаче издателите да седнат отново на една маса, за да обсъдят как по-ефективно да работи медийната саморегулация? "Това е крайно необходимо. А дали е възможно, зависи от нивото на личностното, политическо, икономическо и корпоративно противопоставяне между издателите. На този етап съм скептична в успеха на тази "мисия", макар че бих работила за преодоляване на всички пречки", каза Велева.

По думите на председателя на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов пък разделението и войните между собствениците не трябва да имат отношение към журналистическата солидарност. "Противопоставяне на собственици срещу собственици може да има, но не трябва да има противопоставяне на журналисти срещу журналисти. По-скоро те трябва да се обединят срещу собствениците, защото само така могат да гарантират личната си свобода. А и по принцип самурегулацията трябва да се осъществява от самите журналисти. Мога да кажа, че в момента по отношение на съдържанието етичната саморегулация работи твърде слабо", смята Георги Лозанов.

Необходим е рестарт

Според медийните експерти българските медии безспорно се нуждаят от национален етичен кодекс. "Някои базови ценности не могат да бъдат разделяни на "ваши" и "наши". Дублирането ще е още един знак за незрялост на медийната ни система", коментира за "Капитал" изпълнителният директор на Фондация медийна демокрация доц. Орлин Спасов. Той е убеден, че в демократичните страни трябва да е налице култура на диалога и на признаване на различията. На тази база във всяка сфера се очаква постигане на определено ниво на консенсус.

"Точно това разбирам под рестарт на медийната саморегулация. До момента виждахме само разделение и взаимно непризнаване. Новата инициатива за съжаление е продължение на тази логика. Досегашният кодекс въпреки всичките му недостатъци поне беше изработен в рамките на публичен проект и с участието на реномирани журналисти и експерти, част от тях от чужбина. Това е силно предимство", коментира Спасов. От друга страна, всичко около новия етичен кодекс е направено на тъмно, неизвестно от кого и държано в тайна до последния момент. "Тези факти неизбежно ще окажат влияние върху бъдещата репутация на алтернативния кодекс. В най-добрия случай той може да бъде разглеждан като специфично българска междинна стъпка по трудния път към обединяване под общ етичен знаменател", отбелязва Орлин Спасов. Той допълва, че за него рестарт означава повече откритост, повече диалог.

"Нормално е да има сблъсък на интереси, на политики. Дори словесни войни между медиите – вижте "Гардиън" и "Дейли мейл" например. Но тъкмо съгласието около придържането към определен минимум общовалидни професионални стандарти е това, което може да гарантира културата на медиите", коментира Спасов. И ако българската медийна индустрия десйтвително желае да заяви, че е заинтересована от позитивна промяна, обединяването й около общ етичен кодекс е наложително. Естествено никой не може да я принуди да направи това, ако тя самата не го поиска.

Според Орлин Спасов рестартът би означавал и широка публична дискусия с участие на всички заинтересовани страни, подкрепа за осъвременен етичен кодекс, както и нови принципи на представителство и на работа в комисиите (или в една обща комисия). "Рестартът на саморегулацията обаче не би могъл да е достатъчен сам по себе си. В идеалния вариант той би трябвало да се случи паралелно с обновяването на медийното законодателство. Двете системи взаимно се допълват. Затова са нужни инициативи за едновременното им усъвършенстване. Затова и разделянето на саморегулацията на "наша" и "ваша" не може да бъде функционално в дългосрочен план", каза Спасов.

В първоначалните заявки за втори етичен кодекс има и нещо друго притеснително - думите на изпълнителния директор на БМС Гриша Камбуров, че в това се включват и действия за "справедливото разпределение на публичния ресурс от информационните мерки на оперативните програми". Традиционно властта разпределя голяма част от парите за комуникация на еврофондовете към приятелски медии или ги използва като инструмент за оказване на влияние върху тяхното съдържание. Този механизъм категорично има нужда от поправяне, но дали това ще е посоката, в която ще иска да върви БМС? Той беше основан основно от медиите около Цветан Василев и Делян Пеевски - "Нова българска медийна група", "Уикенд", TV7, както и издания, които не са официално в тяхната орбита, но имат сходна редакционна политика. Например подкрепят правителството. Което и да е то. Тези медии никога не са имали проблем с достъпа до еврофондове и притесненията сред част от конкурентите им са, че те искат всъщност да изолират медиите извън съюза от еврофинансиране. Инициатива, за която вероятно биха получили подкрепата на властта.   

Дори и тази цел да не бъде постигната, наличието на втори етичен кодекс ще е достатъчно деструктивно - пореден сигнал за деградацията на масовия медиен пазар.