Георги Гергинов: Софтуерният бизнес тук има нужда от поне още 20-30 000 специалисти

Друг тренд е събирането, боравенето и анализирането на огромно количество данни. Днес заради всички дигитални устройства около нас, количеството информация, която всеки бизнес събира е огромно. Може да си представите какво е пропорцията в най-големите компании. Съответно възниква нуждата да се работи с тази информация. В тази връзка говорим за развитието на Big Data, в която се инвестира много. Това не е толкова видимо за крайните потребители, като изключим системи като Google Search, където всеки от нас е свикнал да търси и намира бързо информация. Практически зад това търсене стои огромен обем информация. И намирането на частичката информация в тоя огромен обем, която ни трябва, не е никак тривиална инженерна задача. Ако си представим бизнес нуждите да има работещи модели и анализи, ако е възможно ежесекундно, за да могат да се взимат бързи решения, тогава започват предизвикателствата за бизнеса. Тенденцията е в тази посока технологично да се ускорява в пъти обработката на данни, най-вече заради тъй наречените "in-memory" технологии. Което означава цялата информация да е непрекъснато жива, да не е записана някъде и да е лесно достъпна. Все едно нашата свежа памет да е постоянно активна. Когато става въпрос за информация от порядъка на петабайти, съответно говорим за огромни системи и нужди и много големи разходи. Но вече е възможно и има компании, които го правят.

Така преминаваме към другата тенденция, която много потребители усещат, и това са облачните технологии. Много от системите и ресурсите, които ползваме вече не са при нас, а някъде в облака. Трендът там е абсолютно ясен - усвояване на все повече от тези технологии в бизнеса. И тук този тренд при крайните потребители изпреварва много драматично навлизането му в бизнеса. Има огромни информационни инфраструктури, които съществуват някъде физически за големите компании и мигрирането към клауд е много сложен процес и е въпрос на узряване на облачните технологии. В момента няма големи бизнеси в света, които изцяло да са преминали към тези технологии. Сега по-скоро става въпрос за хибридни облаци, комбинирането между частни облаци вътре в компанията за по-голяма сигурност с публични такива.

Четвъртата тенденция е всички устройства около нас да се свързват и да комуникират помежду си и да обменят информация. Става въпрос за Интернет на нещата и както е по-популярно вече - Интернет на всичко, защото има потенциал да подобри живота на всеки един от нас. Няма област от индустрията, която да не е засегната от това нещо. Така че това са основните тенденции, които ще са актуални през следващите години със сигурност. Като цяло всеки една от тях ще доведе до много по-голяма степен на дигитализация на всичко около нас.

Какъв ще е ефектът от развитието на тези технологии за всеки един от нас?

Ще се случи така, че много от процесите около нас ще стават много по-бързо. Не ми се иска да го казвам, но и животът ни много ще се забърза. И в момента виждаме как все повече от процесите около нас, включително и в България, се автоматизират. Това е глобална тенденция и технологиите упражняват все по-голям влияние върху развитието на цялостния световен бизнес. Статистиките в момента сочат, че около 90% от изпълнителните директори на водещите компании в света очакват дигитализацията да е определяща за бизнеса им.

Хубавото за България, че едно от нещата, с които сме популярни е IT-секторът ни, и особено софтуерната ни индустрия. В момента има около 10 000 компании във високотехнологичната ни индустрия, а приходите за тази година са около 5.5 млрд. евро, което е растеж от 5%. Софтуерният сегмент работи с още по-бързи темпове - за последните пет-десет години сме утроили индустрията. Няма точни данни колко са заетите, но по наши оценки са около 50 000 души и бизнесът има нужда от поне още 20-30 000 души. Това показва, че потенциалът е налице - има пазар и възможност за развитие. Необходимо е като помощ от държавата осигуряване на една среда, в която ние да намираме необходимите кадри - вече се виждат някакви промени в тази насока. Но е важно държавата да реагира със скоростта на бизнеса. Ако това не се случи, дори и най-добрите намерения са обречени, защото ще дойдат като решение в момент, когато от тях вече няма да има нужда. Което ще е жалко, защото имаме голям потенциал. Друго нещо, в което може държавата да помогне сега, е да намерим начин сравнително лесно да привличаме кадри от съседните ни държави. Ако процедурата за сини карти бъде ускорена, можем да осигурим нужните специалисти с привличането на колеги от региона.

Друг фактор е развиването на органична индустрия в страната. В момента една значителна част от софтуерните разработки са за износ. Което не е лошо – в страната идва ноу хау, следенето на глобалните технологични трендове е възможно, защото знанията влизат в индустрията и ние трупаме потенциал. Сега е моментът да се стимулира създаването на ноу хау и продукти, които да са собственост на български компании, и с които те да излизат на световния пазар. И за разлика от всички други индустрии, тук нямат значение граници и разстояния . Въпросът е да има насърчаване на израстването на такива компании и държавата да има фокуса да го направи - да има съответната помощ като климат и данъчни процедури, естествено според европейските норми и правила. IT-аутсорсингът е нещо, което има временен характер, но в България остават знанията и хората. И за да ги използваме смислено, трябва да има условия те да създават компании със собствени продукти и решения, които да продават навън. Вече има примери за успешни такива компании, но има нужда от повече.

А какво прави индустрията в тази насока?

Естествено, за да успяваме ние като индустрия, секторът трябва да се грижи сама за себе си. Липсата на достатъчно квалифицирани кадри няма как да не е основен ангажимент на самия сектор. От тази гледна точка е много важно и ние да инвестираме целенасочено в изграждането на специалистите, които ни трябват. Една част е работата с образователната система и това трябва да продължава. Другото нещо, което е важно и помага е форуми, на които ние като индустрия да се събираме и обменяме знания и информация. Обмяната на знания не е свързано с конкуренция, а с обогатяването на всички ни в тази индустрия. За да се случи това, помагат и форуми като конференцията за иновации в софтуерните технологии ISTA през тази година. На нея се събират софтуерни инженери, за да обменят знания и впечатления, за да чуят колеги извън нашия пазар. Форумът се разраства все повече - индустрията ни има нужда от средища, където колегите да се събират.

Колко гости очаквате?

През тази година тя ще се състои в два дни - 15-16 ноември в Sofia Event Center, и очакваме около 1000 души. ISTA ще расте и има потенциал да стане още по-голяма. Тя е добър пример и за обединяване на компании, които са конкуренти, ако не на друг, поне на пазара на труда. Но се обединяват с идеална цел, за да създадат средище, на което колегиумът да повиши нивото си. Става думи за компании като SAР, VMWare, Experian, "Мусала Софт", Infragistics и още много други.