Технологии

ЕК представи новата си стратегия за данните и изкуствения интелект

Европа ще вкара нови стандарти в модерните технологии, но отново рискува свръхрегулация

Предложението е първо за мандата на Урсула фон дер Лайен

Йоан Запрянов

Предложението е първо за мандата на Урсула фон дер Лайен © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Европейската комисия (ЕК) официално представи първия си "дигитален пакет" от поредица подобни инициативи под ръководството на Урсула фон дер Лайен. С новата си стратегия Европа ще се опита да вкара повече правила в сферата на данните, изкуствения интелект и дигиталните услуги, като те трябва да надградят върху вече съществуващи инициативи като влезлия преди две години в сила регламент за защита на данните GDPR.

В повечето представени предложения ЕС продължава политиката си на регулация и на моменти свръхрегулация, но има и части от стратегията, които променят подхода. Най-големият завой е този със споделянето на данни. Докато досега Европа се страхуваше от споделянето на данни между компании, за да се избегне създаването на "дигитални картели", сега ЕС се насочва към "единен европейски пазар на данни" и "басейни от данни", но с много неясноти, които трябва да бъдат изчистени в следващите месеци, когато ще текат публични обсъждания.

Неясната посока на данните

През 2018 г. в ЕС влезе в сила прословутият регламент GDPR, който определя правилата за защита и съхранение на личните данни на европейските потребители. Брюксел смята GDPR за най-големия успех на Европа в дигиталното поле. Досега ЕС третираше споделянето на данни по-скоро като заплаха. Сега подходът явно ще се промени - макар фокусът върху съхранението на личните данни да остава, новата посока ще е към по-голямо споделяне на данни между институции и компании.

Накратко, ЕК предлага дигитален еквивалент на единния европейски пазар и данните да се третират на ниво Европа, а не на ниво държави. Предложението ще доведе до по-силна европейска и по-слаба национална юрисдикция върху данните, които се създават от потребителите на страните членки.

Тези данни ще бъдат събирани в "басейни за данни" според различните сектори и ще могат да бъдат използвани от други играчи в съответната индустрия. Потребителите ще продължат да имат контрол над това дали техните лични данни да бъдат използвани или не от външни лица, институции и компании (например дали даден пациент иска данните му да бъдат използвани от болници или при изследвания). Приоритетните сектори са здравеопазване, зелена индустрия, производство и други, където ще бъдат въведени нови стандарти за използване на данни.

Предложението обаче едва ли ще доведе до революция в световен мащаб. Това, което най-вероятно ще се случи, е по-голяма консолидация на данни в рамките на Европа, но понеже споделянето им ще бъде на доброволна основа, най-големите играчи в света - американските и китайските технологични гиганти, ще продължат да бъдат доминиращи. Данните са основен актив за компании като Facebook, Google и Amazon, които през последните години имат проблеми с ЕК. Според ЕС американските гиганти задушават конкурентоспособността сред компаниите, които нямат достъп до подобни масиви от данни.

Все пак, новата стратегия може да се сметне като крачка напред в опитите на Европа да създаде собствен дигитален гигант. В коментар на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен се споменава, че "европейските компании трябва да имат същите възможности, каквито и тези в Силициевата долина", където обаче финансовите възможности сред фирми и инвеститори са в пъти по-големи.

Изкуствен интелект, истинска регулация

Вторият стълб на стратегията е Бял документ за изкуствения интелект (AI) - друга област, в която Европа изостава спрямо САЩ и Китай. Целта на новата стратегия е да бъдат създадени повече публично-частни партньорства в сферата на AI и роботиката, както и съществуването на "поне един хъб за дигитални иновации във всяка страна-членка". Друго притеснение на ЕС е дали сетовете данни, с които се захранва изкуственият интелект, няма да покриват всички слоеве на обществото, заради което ще има регулация и върху това какви точно данни се използват, с цел избягване на дискриминация. Лицевото разпознаване също ще остане забранена технология.

Изкуственият интелект в Европа е една от дигиталните сфери, в които Европа най-осезаемо изостава. През последните 3 години Европа е инвестирала 1.5 млрд. евро в разработки в AI, докато само за 2018 г. сумата в САЩ е 9.7 млрд. долара, като тази в Китай е сходна. Целта на ЕС е през 2025 г. инвестициите да скочат до 20 млрд. долара, но дори и така изоставането ще остане, защото тази сума ще бъде надмината от САЩ още през тази или следващата година.

По-големият фокус на ЕС в сферата на AI е нож с две остриета. От една страна, Европа опитва да създаде ясни правила, по които да работят фирмите и публичните институции в дългосрочен план, но от друга - стои постоянният риск от свръхрегулация, който личи най-ясно при опита за контрол на сетовете данни. Подобни рестрикции не съществуват в Китай или Силициевата долина, от където идват почти всички иновативни AI продукти и алгоритми.

Правилата за AI ще бъдат на принципа "колкото повече риск, толкова повече правила". До края на годината трябва да бъдат публикувани и допълнителни стратегии за технологии като квантови изчисления и блокчейн.

Инвестициите, които стратегията изисква, ще преминат през програмите Digital Europe и Horizon Europe. През Horizon, която ще управлява и парите към AI разработки, ще преминат 15 млрд. евро, а в Digital Europe ще бъдат инвестирани 2.5 млрд. евро. Парите ще дойдат от общия европейски бюджет. Публичният дебат по отношение на изкуствения интелект е отворен до 19 май, като Брюксел очаква обратна връзка и за предложенията за данните.