Гаранционни срокове в строителството на фотоволтаични централи

Защо проблематиката е акутална

Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. диференцира минималните гаранционни срокове за ангажиране отговорността на строителя при недостатъци в зависимост от вида на изпълнените строителни работи. Така съгласно чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за новоизпълнени строителни конструкции на сгради и съоръжения е предвиден 10-годишен минимален гаранционен срок, а за завършен монтаж на отделни компоненти - машини, съоръжения, инсталации от всякакъв вид, гаранционният срок е 5-годишен. Същевременно наредбата не дефинира понятията "съоръжения" и "инсталации", което позволява легитимно да се спекулира с гаранционните срокове в отношенията строител – възложител в случай на скрити дефекти при новоизградени фотоволтаични централи. На практика (за целите на гаранционните срокове) соларните паркове у нас не се разглеждат като цялостни строителни конструкции, дори напротив: акцентът се поставя върху отделните модули като самостоятелни компоненти, което пък от своя страна оправдава строителя да прилага (и се прилага) по-краткия 5-годишен минимален гаранционен срок съгласно чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2.

5- или 10-годишен минимален гаранционен срок при недостатъци?

Кой от тези два гаранционни срока следва действително да се прилага от момента на въвеждане на фотоволтаичната централа в експлоатация, респективно в рамките на какъв период възложителят може успешно да реализира претенцията си за недостатъци спрямо строителя на даден соларен парк, зависи всъщност до голяма степен от оценката на въпроса дали е по-правилно фотоволтаичните съоръжения да се разглеждат като един цялостен соларен парк, при който отделните компоненти си взаимодействат самостоятелно и образуват една цялост, отколкото като отделни инсталации.

Ако разгледаме практиката на германския Федерален върховен съд (Bundesgerichtshof), изводите за цялостта на фотоволаичната централа са значително по-обосновани в сравнение с концепцията за отделните фотоволтаични компоненти. Така например Федералният върховен съд на Германия приема, че не отделният, предназначен за изграждането на соларен парк фотоволтаичен модул трябва да се разглежда като самостоятелна инсталация, а единствено съвкупността от модули с принадлежащите съоръжения образуват инсталацията "соларен парк" (Решение VIII ZR 244/14 от 4.11.2015 г.). Понятието "инсталация", приема по-нататък съдът, включва не само необходимите за производство на енергия от възобновяеми източници компоненти, но и всички свързани в процеса на производство, необходими от техническа и строителна гледна точка инсталации и съоръжения, в това число монтираните съоръжения, върху които се поставят модулите, като част от функционалната цялост на всички необходими за електропроизводството технически и строителни инсталации. Това е така, продължава съдът, тъй като, съобразно експлоатационно-техническата концепция, при един състоящ се от множество модули соларен парк всички елементи трябва да си взаимодействат, за да се осъществи производството на електроенергия.  

В България, напротив, липсата на адекватна нормативна уредба е наложила в практиката един по-предпазлив подход на третиране на фотоволтаичните системи като самостоятелни компоненти, водейки по този начин, в ущърб на възложителите на соларни паркове, до прилагането на 5-годишния минимален гаранционен срок за монтажни дейности. Все пак, това практическо решение не може да бъде оправдано, тъй като с него не се отчита сериозността на строителния процес на дадена фотоволтаична централа, нито се осигурява по-ефикасна защита и допълнителна възможност за енергийния възложител при реализиране на гаранционните права (така или иначе всеки възложител разполага с общия 5-годишен срок съгласно чл. 265 от Закона за задълженията и договорите за предявяване на недостатъци по договора за изработка, чиято разновидност е договорът за строителство1). Поради това, застъпеното в константната германска съдебна практика становище би могло в бъдеще да се приветства с аналогичен компромис в българското законодателство. Едно нормативно възприемане в България на фотоволтаичните съоръжения като цялостна конструкция в духа на европейските практики ще създаде възможност за по-добра защита на възложителя посредством прилагането на един по-дълъг (10-годишен) срок за отстраняване на недостатъци. Дотогава, обаче, залаганият към момента в отношенията между строителя и възложителя на соларни паркове 5-годишен гаранционен срок не е лишен от легитимност и поради това не може да бъде разумно и категорично опроверган.

Съдържанието на настоящата статия изразява личното мнение на автора и не представлява правен съвет. Авторът на статията и АД "Павлов и партньори" няма да носят отговорност за предприемането на специфични действия, основаващи се на съдържанието на настоящата статия.

Фотограф : Капитал