🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Съдът в Страсбург: Ограничаването на адвокатската защита не винаги означава несправедлив процес

Решение на Голямата Камара на ЕСПЧ по делото "Симеонови срещу България"

Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Правото на задържания да получи адвокат безусловно е част от правото на справедлив процес, но при определени условия забавеното предоставяне на достъп до защитник може да не бъде оценено като нарушение. Ограничаването на правото на защитник не е приемливо, но не води автоматично до нарушаване на правото на справедлив процес.

Това става ясно от решение на Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по делото "Симеонови срещу България". С него се потвърждава решението на седемчленния състав и се отхвърля жалбата на Любен Симеонов и неговата майка за нарушено право на справедлив процес поради липсата на адвокат през първите три дни от задържането му в предварителен арест през 1999г.

Симеонов е задържан от полицията на 3 октомври 1999 г. в София по подозрения за извършване на грабеж в Бургас, придружен с убийство. На 5 октомври 1999 г. е конвоиран в Бургас, където се извършва разследването, а на 6 октомври са му повдигнати обвинения и той е разпитан вече в присъствието на адвокат. Осъден е на доживотен затвор без замяна, като присъдата му е окончателно потвърдена от Върховния касационен съд (ВКС) през декември 2003 г.

Жалбата му до ЕСПЧ е от 2004 г. Пред Съда в Страсбург той претендира, че отказаният му достъп до адвокат през първите три дни от задържането му (3-6 октомври 1999г.) нарушава правото му на справедлив процес по чл. 6 § 3 (с) във връзка с чл. 6 § 1 от конвенцията за правата на човека.

С решението, обявено днес, Голямата камара потвърждава, че в случая няма нарушение на чл. 6.

По делото няма спор, че правото на Симеонов на адвокат от момента на задържането е било ограничено, но това не нарушава справодливостта на наказателния процес като цяло. По време на този тридневен период не са били събирани доказателства, които да са били приложени към наказателното дело; Симеонов не е бил разпитван през този период, чак по-късно, на 21 октомври, след като е бил информиран за правото си да мълчи, и в присъствието на адвокат, избран от него, той е направил самопризнание; той е участвал активно във всички етапи на наказателния процес, включително с възможността да представя доказателства и да оспорва уличаващите го доказателства, а присъдата е основана не само на неговите самопризнания, но и на други доказателства по делото. Процесът е минал през три съдебни инстанции, които са обосновали както фактически, така и правно, своите решения.

Решението на Голямата камара всъщност потвърждава вече установен стандарт на ЕСПЧ за правото на защита от момента на задържането, анализиран по делото "Ибрахим и други срещу Великобритания". Основният принцип, от който ЕСПЧ не отстъпва, е, че, независимо от националните правни стандарти в различните страни, човек се счита за заподозрян от момента на задържането и преди първия разпит трябва да има адвокат и възможност за конфиденциална консултация с него. Възможно е за съвсем кратко време и в изключителни случаи да се ограничи достъпът до адвокат на лица, заподозряни в тероризъм, ако това се налага, за да се предприемат спешни действия за предотвратяване на пряка заплаха за живота и здравето на гражданите, включително и на бъдещи самоубийствени атентати – това заяви ЕСПЧ по делото "Ибрахим и други". Същевременно, тези признания, направени по време на тези разпити без адвокат, не могат да бъдат единственото доказателство, върху които се основава присъдата в един бъдещ съдебен процес.

Този стандарт се прилага и в други подобни случаи, като преценката дали е нарушено правото на справедлив процес се извършва конкретно на база на няколко критерия – дали са събирани доказателства с участието на заподозрения в ситуация, в която той не е имал адвокат, дали тези доказателства впоследствие са били използвани в съдебното производство и дали единствено върху тях е стъпила осъдителната присъда. Независимо каква е причината за отказан достъп до адвокат, в тези случаи се прави много по-стриктна проверка дали процесът е бил справедлив, дали са събирани доказателства през въпросния период, дали допускането им е било балансирано с други гаранции и т.н.

По делото "Симеонови" обаче този въпрос не се поставя изобщо, защото, независимо от ограничаването на адвокат на задържан за тежко престъпление, където защитата е задължителна, ключов факт за преценката е, че в периода на ограничението изобщо няма събрани доказателства, още повече пък те да са повлияли върху развитието на процедурата и върху присъдата.

Делото пред голямата камара на ЕСПЧ е от особен обществен интерес и решението от днес без съмнение е успех за дирекцията в Министерство на правосъдието, която представлява България пред съда в Страсбург.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал