Кино | "Аромат на липа", игралният дебют на Сиси Денкова
Драматична комедия за емигрантството отвътре с Иван Бърнев
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Режисьор, продуцент и автор на идеята: Цветана (Сиси) Денкова
С: Иван Бърнев, Тончо Токмакчиев, Албена Колева, Йоана Буковска, Иван Петрушинов, Мария Бобева, Жанет Иванова, Георги Златарев, Албена Михова.
Времетраене: 112 мин.
+ + + от 5
Още от същото: "Стъпки в пясъка"
Между Приселци, Варненско и Мемфис, Тенеси. С буцата на носталгията в сърцето и амбицията да пренаредиш живота си. Това е багажът, с който Стефан (Иван Бърнев) каца в Америка в сегашно време. Човек с много специалности и без ясна професия. Малка българска общност там, колоритна, но затворена, помага (или пречи) българската му мечта да стане "американска".Зад филма са амбицията и носталгията на Цветана Денкова (1986), с артистично име Sissy Denkova. Историята е автобиографична, през 1997 г. баща й Румен Денков, тромбонист от варненските курорти, печели "зелена карта" и отвежда семейството си в Мемфис от джаза и блусовете на младостта си. От нулата стига до собствен бизнес с товарни камиони. Сиси учи театър и кино в Ню Йорк, след няколко кратки филма вече е член на Women in Film LA и Film Independent.
За бюджета от половин милион долара е подпомогната от фондацията за независимо кино Film Collaborative и финансовите улеснения на щата Тенеси за работни визи за кинаджии с "уникален културен продукт". Което осигурява работните визи за осемте известни актьорски лица с комедийно амплоа, а "Аромат на липа" става първият изцяло произведен в САЩ български игрален филм. Сценаристката Jordan Trippeer, с практика в Ел Ей, е помогнала за реалистичната американска среда във филма. Името й е в Top 25 Screenwriter to Watch in 2021 by the International Screenwriters' Association.
Комедията е ансамблова, с реални малки драми отвъд външния комизъм на ситуациите. Стефан получава смешни и не толкова примери за емигрантско напасване. Вижда емигранта - остров, вкопан в българското (Токмакчиев), неприемащ нищо от новата среда. Както и затваряния в егоизма и завистта. Минава през самотата, среща и една недоизказана любов (Буковска). Филмът е искрен в неравностите си, с топлота към героите и зрителя. Отваря прозорец към тема, на която българското кино е длъжник.
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.