Кино: "Диада" на Яна Титова

Без пощада и на предела на автентизма работи Яна Титова във втория си игрален филм след успеха с "Доза щастие" (2019). "Диада" стъписва и разтърсва. Както пистолетния финал на "Маргарит и Маргарита" с пръснатия мозък върху стената на Системата. Или сълзите на безнадеждие по лицето на Иван Иванов в края на "Всичко е любов", преди да го откара камионетката на отказаното бъдеще.

Тук бъдещето е отказано на Дида (откритието Маргарита Стойкова) в задушаващото и спряло време на провинциален български град (снимано е в Ямбол). В средата на проваления български преход - Дида датира изящната си рисунка, която довършва с молив на ръба на пресъхващия градски фонтан, с "май, 2011". Все още билетите до Ню Йорк са невъзможно скъпи, а връзката с отсъстващата от десет години там майка (Ингилизова) са по разпадащ се скайп. Мечтата на Дида е да учи изкуство в Америка, събира пари с всички средства - от несръчна проституция до изнудване и насилие над по-слабите съученички.

Фотограф : Светослав Стоянов

Заглавието е разкриващо. Дида е с прекъсната "пъпна връв" с майка си, с отчужден баща (Алексиев), битов пияница с куха гордост. В тандем до стряскаща физическа прилика с неразделна приятелка (взета от живота Петра Църноречка), дъщеря на новобогаташи. Едната има това, което другата няма - талант и характер, срещу глезена взезадоволеност. Скъсана е и диадата "ученик - учител". Преливане на ценности няма, има агресия (Яковлева), използвачество (Бърнев), безразличие (Чичикова).