Мантра за живот

Биляна е диагностицирана през 2008 г. Първите й симптоми са обща отпадналост, изтръпване на долните крайници, крампи и загуба на зрение на лявото око. След първия ядрено-магнитен резонанс за изследване на хипофизата тя получава лист, на който е написано: "Изпълнени са повече от половината макроморфологични критерии за наличие на МС", a след още 40 дни изследвания лекарите й съобщават, че заболяването прогресира и до две години ще е в инвалидна количка. Преживяването е травмиращо, особено за активна натура като Биляна, която не е свикнала да се спира и за момент. "Движението е много важно за мен. Обичам да пътувам. Сама. Защото това, което ти се случва, когато си сам и много далече, ти помага да погледнеш на нещата от друга гледна точка, да видиш себе си. Когато пътувам, мълча. Защото трябва доста да помълчиш, за да чуеш себе си. Много силно чух гласа си в Хималаите. На 5500 метра височина, когато цялото ти същество крещи за повече кислород, разбрах, че мога да разчитам само на себе си - на знанията, на преценките и решенията, които взимам. Тук и сега. Но най-екстремното ми пътуване всъщност беше едно стоене - 10 дни, по 10 часа в медитация, в пълно мълчание през всичките дни и без никакъв контакт с външния свят. Тогава усетих най-важното - движението вътре в мен. Тогава видях неща, до които стигаш само когато мълчиш. Нарича се випасана* (будистка техника за медитация) и е най-великото нещо, което ми се е случвало.

"Тръгвам си от ашрама – важно място за мен, но твърде тясно за свободата, към която всъщност се стремя. Не искам да принадлежа към никакви общества и религии. Дълбоко вярващ човек съм - вярвам във законите на природата и петте елемента, в добротата, в любовта, в силата, която ни движи, но най-силно искам да вярвам на себе си" Фотограф : Личен архив

Такъв е животът

За множествената склероза тя говори като за "диагноза". Уточнява още в началото на разговора ни, че има две думи, които не обича - едната е "болест", другата - "страда", а обикновено двете се употребяват в едно изречение: "Казват, че в България над 5000 човека страдат от болестта множествена склероза, дава пример тя. В това няма нищо вярно. Първо, хората може и да са над тази цифра, може и да са по-малко - никой не знае, защото например аз съм от онези, които никой никъде не е преброил, не съм се регистрирала, не съм опряла до здравната каса и ТЕЛК - страшния съд, който поставя процента на инвалидността и тотално скапва хората. Смятам, че диагнозата е само някаква случка, факт, че имаш този проблем, но това не е болест в смисъл на заболяване. Това е състояние на тялото. Думата страдание е още по-странна - всеки сам избира дали да страда или не, няма значение дали говорим за болест, любов или каквото искате. Или страдаш, или не страдаш."

Няколко дни след като й съобщили новината, и се "разшокирала", Биляна, разказва ми подробно, започнала да чете и да се запознава с наличната информация. Много добър неин приятел, успокоявайки я в първите часове след поставената диагноза, й казал: "Не давай храна на болестта и тя ще умре от глад." Това изречение й е като мантра и до днес. Водена от нея и от предисториите и опита, свързани с цялостното й здравословно състояние до този момент, за тази имала подготвена реакция и алтернативен подход. Още на 35 години, след появата на второто й дете, "нещо станало" с нея. По време на бременността пие хапчета за високо кръвно налягане, ражда в края на осмия месец, след няма и месец кърмата й спира - все знаци, които сега си дава сметка, че не е отчитала, а е трябвало да разпознае. Оказва се, че щитовидната й жлеза е спряла напълно да работи. Силни хипертонични кризи и всекидневни спасявания от тях. Когато отстраняването на жлезата останало единственото предложение от страна на медиците и след 5 месеца била пристрастена към хапчетата за сърце и кръвно, Биляна се сепнала и влязла в клиниката на д-р Емилова, за чиито методи тогава била само чувала и не споделяла напълно, но сега казва: "Д-р Емилова спаси живота ми тогава." Въпреки че за две години успяла да спре лекарствата и да възобнови функционирането на жлезата, "някакви неща стояха" - така се появили тумор на надбъбречната жлеза, автоимунна анемия, за да се стигне накрая до "черешката на тортата" - множествената склероза. "Трябва нещо рязко да те удари по главата, за да разбереш какво се случва с теб. Защото тялото ни непрекъснато дава знаци, но ние си казваме - много важно, давай, давай да продължаваме напред!"

Фотограф : Светослав Караджов

Категорична е, че никога не си е задавала въпроса "защо се случва това на мен", но има обяснение, формулирано ясно в последните години: "Защото сама се докарах до това състояние, заради начина, по който съм възприемала света и по който съм изживявала нещата, които ме заобикалят. Исках да контролирам всичко. Мислех, че без мен Земята едва ли не няма да се завърти. Живеех, заобиколена от хора, за които всъщност усещах, че те не са моите, но тогава си казваш - явно така трябва да бъде, хайде, ще го изтърпя и това, и другото. Така се затрупваш - в килера. Един ден, когато го отвориш и всичко това падне върху теб, не можеш да си поемеш въздух." И допълва: "Всичко, което се случва на човек, е заслужено за живота, който е живял. Издевателствал си върху тялото и психиката си - да, може да не си го правил по начина на наркомана или алкохолика, но и като работохолик или нищохолик си постигнал същото." Според Биляна по-голяма част от съвременните хора живеят именно така. Тя споделя, че в последните години е срещала изключително малко истински здрави хора, които се усмихват, говорят и греят с очи.

"Хармонията поражда хармония, страхът - страх. Когато се страхуваш, вземаш много грешни решения и избори. Хората непрекъснато се притесняват за нещо, а няма за какво. Какво е най-лошото нещо, което може да ти се случи? Да умреш. Но не знаеш това лошо ли е или не", смее се тя. Казва ми, че всъщност най-големият й страх е свързан с две неща - мишки и вода. "С мишките все още имам проблем, но с водата вече съм почти победител. Така станах и сърфист - заради страха от водата. Пет години се борих с нея и накрая успях да вляза без спасителна жилетка, без да го мисля. Истината е, че ако успееш да преодолееш един подобен страх, започваш да се справяш с останалите по-лесно". Питам я дали все пак не са се реализирали най-големите страхове и опасения на повечето хора - да живее с МС. "То е същото. Смятам, че най-важното нещо е да си готов, да си подготвен отрано - как да реагирам, ако ми се случи нещо. Това са екстремни ситуации в живота на човека, той не се стреми към тях, но те се случват поради някакви причини." Споделя още една лична случка - преди две години поставят на майка й диагноза рак, след като баща й умира. "Тогава тя включи на самоубийствен режим и така се появи болестта. Когато й казаха, беше толкова шокирана, че не можеше да вземе никакво решение. Дори не можеше да изрече думата РАК на глас." Разказва подробно за всичко, през което са минали двете, преживявайки болестта, и че сега майка й е добре, защото е променила всичко - начина на живот, мястото, приоритетите, храната. Не се подложила на химиотерапия и вече разбрала, че това е било спасително за нея. "Но тогава си дадох сметка за шока, в който изпадат хората, когато чуят подобна новина. Добре, какво ще стане, питам пак - ще умреш... Всички ще умрем един ден. Това е първото и основно нещо, което всички трябва да разберат - още докато са малки, децата трябва да знаят, че раждането и смъртта са двете крайни точки на един живот и ние не може да им говорим, че хората само се раждат, и да крием от тях, че също и умират. В България дори не казваме умрели хора, а починали. Отношението към смъртта тук допълнително ни натоварва."

"Изправянето на камъни е моето най-любимо, медитативно занимание. Истината е, че това ми помогна много да се укротя, да се науча на търпение и на това, че няма невъзможни неща. Правя го навсякъде и по всяко време, дори и на бюрото вкъщи."

Самата Биляна не щади най-близките и децата си. "Дъщерите ми нямат проблем да се срещат с хора в инвалидни колички, да разговарят с тях. Водила съм ги къде ли не и те вече са подготвени. На семинара, който организирах преди две години (семинар с индийския й лекар д-р Прашант) ми помагаха всички - децата, сестра ми, приятелите ми. Тогава те разбраха с пълна сила моята диагноза. Сестра ми например плака почти през цялото време. На едно място се събраха над 300 човека и голяма част от тях едва ходеха или изобщо не можеха. Истината е, че инвалидите в България живеят в изолация. И това ги съсипва." И ми дава за пример реална случка, която звучи като анекдот: "Както казал един чужденец след няколкодневно посещение в София - вие сте много щастлив народ, нямате инвалиди по улиците..."

Мълчи, движи се и се обичай

Четиридесет дни след като разбира, че има МС, Биляна вече лети за Индия, страна, в която е била веднъж преди това, но многократно е искала да се връща там (в този смисъл, уточнява, че човек трябва да внимава какво си пожелава) този път, за да постъпи в клиника за лечение с техниките на аюрведа. Решението е взето след кратък период на чудене и след един истински и много откровен разговор с лекарката й, която й изрежда всички възможности, странични ефекти и познати третирания на МС. Накрая решава да поеме отговорност за здравето си сама, като се откаже от официалната медицина.

Лечението само на МС в Индия се извършва само на едно известно на Биляна място и тя го открива, след като обикаля няколко клиники през годините и се среща с много аюрведа лекари. В тази специализирана клиника то протича няколко месеца в продължение на три години в зависимост от конкретното състояние на пациента и използва практики за детоксикация на тялото, минават се и през специални курсове на лечение, йога и медитации. От изключително значение са промяната на храненето и воденето на определен начин на живот, като например ранното лягане и ставане. Според източния начин на терапия зад всеки МС се крият много силни лични причини - семейни проблеми, трудности в детството, проблеми в професионалната реализация, неправилни ваксинации, високи нива на токсичност, стрес, проблеми с храносмилателната система, със съня, а като при повечето пациенти причините са комплексни. "Ценното на аюрведа, както и на източния начин на мислене изобщо е, че разглеждайки симптомите, които се проявяват - начин на живот, мислене, хранене, тялото се опитва да намери причината. В дъното, някъде там, вътре. В този смисъл причината се намира трудно, трябва да се извадят всички отрови от тялото и главата. Дълъг процес, на който западните хора не са привикнали. Там аз се научих на търпение и постоянство", обяснява Биляна.

Разбира се, работи се върху симптомите за облекчение на състоянието с комбинацията от терапии, които директно действат върху нервната система. Една от най-важните например е шировасти - върху скалпа на главата се прави билкова шапка, в която се наливат топли масла и се престоява с нея по час-два. Прилагат се и масажи с масла, ориз, пудра. Този с пудра например е насочен към периферната нервна система и моторните функции на тялото, други са за метаболизма. Всичко е индивидуално и се назначава сутрин, след задължителната визитация на лекар и отчитане на моментното състояние на човека.

От осем години насам Биляна посещава Индия за по два или три месеца, а от три няма никакви кризи и се чувства много добре. Смее се, че ако не била паднала от кон преди известно време и не си била разместила крака, по думите на нейна приятелка, щяла да вземе сертификат по съвършенство. "Добре, че е кракът, той пък сега ме учи да ходя бавно", усмихва се тя. И продължава по-сериозно: "Вече съм абсолютно друг човек. Приспах контрольора в себе си. Почти." Живее много различно - храни се здравословно, ляга в 21:00 ч. и става в 6 сутринта, няма телевизор, гледа на живота си по съвършено различен начин. "Но не искам да се изкарвам суперправедна. Ако бях такава, щях да отида в някой ашрам и да си остана там с праведни храни и молейки си по цял ден. Но това е много лесно. Искам да продължа да живея по начина, по който обичам, но да имам баланс, а не да се разболявам. Трябва да се забавляваш, не да се вземаш твърде насериозно."

Хималаите

Споделя, че е изумена от докторите. "За тези години те виждаха в мен промяната, но дори не ме питаха какво правя. Последният лекар, който разчете ядрено-магнитния ми резонанс, ме кара да сядам, ставам, да ходя напред-назад, оглеждаше ме и накрая ме попита: как се лекуваш? Отвърнах - не се лекувам по методите на официалната медицина и никога не съм го правила. Той замълча и накрая каза: не знам какво правиш, но продължавай да го правиш, защото очевидно работи. Аз го питах - искате ли да ви разкажа? Не, не няма нужда, каза той, приятен ден..." Според нея всеки трябва да се научи да носи отговорността си сам. За всичко. Не да се оправдава с каквото се сети. "Разболял съм се - аз съм отговорен за това, не е здравната каса. Разболял съм се, защото съм ял лоши неща, ядосвал съм се, работил съм като неноморален, тровил съм си живота дълго и продължително!"

Междувременно успява да поеме още една отговорност - шест месеца след поставената диагноза се разделя със съпруга си, с когото са били заедно 18 години. "Опитах се да разбера дали той разбира какво се случва с мен и че това, което ме е връхлетяло, е реципрочно на случващото се през годините в нашия живот. Мисля, че се панира най-вече от начина, по който започнах да действам, т.е. че не исках да влизам в схемата, а започнах да търся други начини за справяне." След няколко месеца тя взема решение да продължи живота си сама и се пренася на квартира с децата си в центъра на София, за да не й се налага и да шофира. "Смятам го за по-добрия вариант, защото винаги съществува една криворазбрана помощ, която разболява повече хората. Това се вижда най-ясно в ситуациите, в които човек се е влошил до такава степен, че има нужда от придружител и този придружител така изземва неговия живот, че вече не е ясно болният живее ли или не. И обратното също е вярно. В повечето случаи започва една тиха, двустранна манипулация, която всъщност прави нещата още по-трудни. Хората не си помагат както трябва, те и това не знаят как да правят."

Хималаите

Карма Биляна

Казва, че познава всякакви хора - такива, които се справят сами, други, които манипулират с болестта си останалите около себе си, и трети, които са вечно недоволни и някой им е крив за това, което им се случва, но е сигурна, че когато си достатъчно честен с всеки от тях, те са склонни да те чуят. Затова и преди две години започва да споделя на висок глас това, което й се случва. Благодарение на нея хората, потърсили алтернативно лечение или само последвали това мислене, се увеличават. Вдига телефона си на непознати номера денонощно, ходи на срещи с хора с МС из цяла България - скрити, не искащи да се покажат заради напредналата фаза на състоянието им, и дава това, от което има сама - та тя най-много нужда - време, здраве и знаци. Иска да съкрати пътя на много хора или поне да им даде друга възможност за избор, да им покаже наученото и преживяно от нея, защото така се живее по-лесно с ясното съзнание, че правилата не са еднакви и общовалидни, "Мисля, че това, което научих през последните години, е наистина да се научиш да даваш, но не по обичайно приетия от нас начин, тип направи добро, за да ти се върне. Това, в което вярвам, е т.нар. карма йога, с която ме орисаха в Индия. Преди пет години, когато се поклоних пред един учител, той сложи ръката си върху главата ми и изрече - карма йога. Тогава бях чувала само, но не знаех какво всъщност е това - но после разбрах - безкористно да вършиш неща в полза на другите. Дотогава си мислех, че правя много подобни неща, защото обичам да помагам, но се оказа, че въобще не е така. Терминът обществено-полезен труд обикновено е свързан с насилствена дейност, наследен е от другия строй и обикновено се свързва с хора, които са наказани, защото са имали недобро поведение. Е, дойде време - вече всички сме наказани малко или много, затова според мен само общественополезен труд ще ни оправи", смее се Биляна.

Тя иска да работи това, което работи в момента, да й се плаща така, както й се иска да бъде заплатено, за да издържа себе си, децата си и да поддържа лечението си. Извън това не желае повече. "Имах период, в който копнеех за голяма къща, децата ми да имат отделни стаи, да карам готина кола. Е, имах ги и какво стана - нищо, разболях се. Не ги искам вече. Не искам да притежавам. Искам да съм свободна. Да мога да напусна тази държава за 5 минути, ако реша." Вече не прави планове за разлика от преди, когато е включвала дори и "План импровизация". Но има много мечти, "рисунките на картите Dixit не представляват нищо пред моите визуализации", шегува се. Една от мечтите, които в момента движи с разработена от нея концепция, е център за рехабилитация на духа и тялото, в който посетителите да се запознават с принципите и практиките на аюрведа и с приоритет за лечение за хора с МС. "Множествената склероза ме вдъхнови мен, после хора с МС ме вдъхновяват непрекъснато, така че някак си им го дължа. Каквото и да ти се случва - има добра причина за това. Просто трябва да я видиш. Всяко нещо, което ти се случва в живота, е за добро. Ако ти живееш с това съзнание, нищо не може да те разклати."

В края на това интервю правим едно уточнение - Биляна подчертава, че не говори, за да бъде в медиите или да прави реклама на клиниката си. "Миналата събота (28 март) имах малко участие в "Предай нататък" - Наталия ме покани да подкрепя една жена, която е с МС. След това предаване мейлът ми е залят от писма, сайтът е с невероятен трафик, телефонът ми звъни непрекъснато. Всичко се случва някак закономерно и логично. Явно е време движението "МС - Мога Сам" да се популяризира истински."

Движението "МС - Мога сам" е на https://mogasam.wordpress.com

Клиниката на д-р Прашант в Индия е на www.msayurveda.com