Пътуваща страна

История по пътя

Основният визуален мотив е пътуващият народ на кон, но метафората е за личната свобода. Протагонистът в "Пътуваща страна" е единичното човече, а антагонистът е целият народ. Противопоставянето е между личното и общото, като героят не е идеализиран, а преднамерено оставен да се лута и случайно да открие идентичността си. Основен щрих е как хората ритуализират представата си за свобода и така загубват връзката си със същността, прекланяйки се пред един безсмислен тотем. Това отвежда и към критичното послание на филма – не само към българското общество, но и към отделните хора, които стават подвластни на някой водач заради принадлежност към общност, без значение дали наложените вярвания са морално оправдани.

Сценарият бяга от линеарното разказване и историята затруднява зрителите, отнема време, за да се уталожи, премисли и извлече като лична емоция и послание. Но предизвикателството си заслужава. Отличаващо и интересно е решението ретроспективните моменти в сценария да са изведени със засилени ярки цветове, вместо черно-белите и приглушени тонове, с които зрителят е свикнал като код за случилото се.

Картина и звук

Дизайнът на филма е поверен на Росица Ралева, с която Весела и Иван работят по "Баща". Роси е свръхталантлива, категорични са и двамата. Нейната основна роля е стилизацията на образите, тяхното обогатяване и цветово решение. Тя работи по вече подготвен и нарисуван сториборд, но на нея се дължи цялостното усещане и визуална атмосфера на филма, декорите и фона, както и важни детайли, открояващи героите – например добавянето на перо на главите им като връзка с прабългарски елементи. Тъй като е копродукция, раздвижването на героите е направено в Хърватия, а изчистването им и оцветяването по моделите на Росица - в България.

Музиката е наравно с визията като принос към красотата на "Пътуваща страна". А ако има само един композитор, на който Весела и Иван винаги биха се доверили, то това е Петър Дундаков. "С него се срещаме от зародиша на идеята и мислим заедно по сториборда." Още в началото Иван си представя музика от вокали, която да има примитивно звучене и да носи първични препратки към племенното и прабългарското. Петър Дундаков се спира на комбинацията от български гласове и ударни инструменти – кожа и глас – завръщане към примитивното. Музиката е написана от него и е изпълнена от "Ева квартет" и от мъжките гласове на вече несъществуващия Ансамбъл за старинна българска музика "Юлангело".

Фестивален живот

"Успехът на един филм се дължи не само на неговата художествена стойност, но и на грижата по представянето му на различни фестивали", вярват Весела и Иван. Техният опит със сегашните им разпространители – хърватското Bonobostudio, е изключително положителен. Тъй като "Пътуваща страна" е с наднормена дължина, той е и по-проблематичен за вкарване във фестивалните програми.

"Минавайки над десетте минути, влизаш във висока конкуренция на малко по-дългите филми, където залогът е по-голям. На негово място могат да сложат два 6-минутни или три 4-минутни", обяснява Иван. Двамата не могат да се оплачат от признание, а тепърва им предстоят още много важни изяви. За България премиерата е предвидена да се случи във Варна на Световния фестивал на анимационния филм между 7 и 11 септември. Тук събитията за подобен нишов жанр са малко и са силно ограничени. Весела и Иван, които през последните три години редовно посещават Варна, са с впечатлението, че групата от международни гости се увеличава, селекцията е много добра и развитието му е положително. Предизвикателството пред организаторите е да вкарат обща и разнообразна публика в залите. "По света всяка година се правят брилянтни филми и единственият начин да ги следим е посещението на фестивали."

Повече информация на www.bonobostudio.hr