🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Цветовете на Капа

Musei Reali в Торино показва необичайна страна от творчеството на големия фотограф и създател на агенция "Магнум" Робърт Капа

Френската актриса и модел Капусин, Рим, 1951 г.
Френската актриса и модел Капусин, Рим, 1951 г.
Френската актриса и модел Капусин, Рим, 1951 г.    ©  Фондация "Робърт Капа", издателство Damiani
Френската актриса и модел Капусин, Рим, 1951 г.    ©  Фондация "Робърт Капа", издателство Damiani

До 31 януари посетителите на Musei Reali в италианския град Торино имат шанса да видят изложбата "Капа в цвят", която представя един необикновен период в работата на легендарния фотограф Робърт Капа. От 1941 г. до годината на смъртта си, 1954-а, създателят на фотографската агенция Magnum снима основно на цветни филми, въпреки че най-прочутите му кадри от различни горещи точки на света са запечатали исторически събития в черно и бяло.

Необичайният поглед върху фотографското наследство на Капа се дължи на кураторката на експозицията Синтия Йънг, която прекарва седмици в архива на неговата фондация, за да оформи рамката на "Капа в цвят". Изложбата представя 150 фотографии от този важен и необичаен период в творческия живот на Капа, който го представя в нова светлина. За разлика от запомнящите се и силни като послания фотографии от периода му на фоторепортер цветните фотографии представят близките му срещи с известни личности по онова време като Ърнест Хемингуей, Ингрид Бергман, Хъмфри Богарт, Орсън Уелс и Джон Хюстън.

"Талантът на Капа е необикновен и мащабен. В цветната фотография той открива нова възможност да пресъздаде красотата и трагедията на живота и я прегръща смело. Селекцията на тези 150 кадъра, слабо познати и до днес, е шанс да опознаем един необичаен Капа, в годините, когато не снима военни конфликти или политически фигури, а се отдава на пътешествия и срещи с интелектуалци и холивудски звезди. До голяма степен обаче желанието на Капа да се занимава с нехарактерната за него цветна фотография се дължи още на факта, че списанията, които публикуват фотографиите му по онова време, поставят условие те да са цветни. А за Капа е било от изключително значение да публикува и да печели пари, за да осигури съществуването на агенцията си Magnum в трудните години. Списанията са търсели лайфстайл теми, знаменитости, красота и Капа осигурява това, за да запази онова, което е в сърцето му - репортажите от горещите точки на света", коментира кураторката на експозицията.

Рожденото име на Робърт Капа е Андре Фрийдман, тойрр се ражда в семейството на шивачи в Будапеща на 22 октомври 1913 г., а едва 18-годишен заради комунистическите си убеждения е принуден да напусне Будапеща. Установява се в Берлин, където се запознава с фотографката Герда Похорил, която по-късно ще стане известна в целия свят със смелостта и таланта си като Герда Таро. Заради възхода на нацизма в Берлин Капа отново стяга куфарите си и заедно с Герда наемат малка стая в Париж. Двамата споделят не само общата си страст към фотографията като най-смелото оръжие на истината, но и убеденост в комунистическата идея. Скоро отношенията им прерастват в романтична връзка, по време на която Капа предлага два пъти брак на Таро, но тя отказва да се превърне в негова законна съпруга, за да има свободата да продължи опасния път на фотожурналиста. По време на френския си период Капа дели една фотографска лаборатория с Анри Картие-Бресон, с когото през 1947 г. създават фотографската агенция Magnum. В Париж заедно с Герда представят работата си като общ проект на американски фотограф с името Робърт Капа - артистичният псевдоним, с който Андре Фрийдман продължава да работи до края на живота си, дори след раздялата с Герда.

Среща голямата си любов Елън Джъстин през 1943 г., когато тя все още е съпруга на актьора Джон Лъстин, но бракът им не издържа теста на времето и ритъма на живота на Капа, който пътува много често. Благодарение на работните си пътувания Капа среща актрисата Ингрид Бергман, която пристига в Европа, за да повдига духа на американските войници. През декември 1945 г. Робърт Капа взима трудното, но важно за двойката решение да я последва в Холивуд, за да бъдат заедно. Саможертвата му в името на любовта осигурява само една година щастие - по време на работно пътуване до Турция година по-късно Капа разбира, че любимото му момиче флиртува с колега на снимачната площадка, и слага край на връзката им. В книгата "Краткият, но забележителен живот на Капа" авторът Ер Джи Елрой нарича Бергман "жената, която плени сърцето на един номад".

Номад е съдба, която Капа прегръща и следва през целия си живот. Пътува, за да снима, снима, за да живее. В мемоара си "Не на фокус" Капа пише, че само на път и само с фотоапарата си се чувства значим, жив и намира смисъл в света, който вижда през обектива на своя фотоапарат.

Първата му публикувана фотография е кадър, уловил момента, в който Лев Троцки произнася прочутата си реч "Значението на руската революция" в Копенхаген през 1932 г. Горещите точки, които Капа отразява през краткия си живот (1913 - 1954), са Испания (гражданската война), Китай (японската инвазия), Израел и Индокитай, където намира смъртта си, стъпвайки върху мина през 1954 г.

Докато пътува и общува с местните хора, Капа винаги мисли за подобаващ сюжет. На 27 юли 1938 г., докато е в Китай по време на осеммесечна командировка, пише на приятел в Ню Йорк: "Пращам 12 ролки "Кодахром" с всички инструкции, защото имам идея за списание Life."

В този период животът му е необикновена и противоречива смесица от различни снимачни площадки - от военните действия в Китай до блясъка на ски курорт във френските Алпи и срещата с Ърнест Хемингуей в неговия дом в Айдахо. Капа има уникалния шанс да документира пътуването на своята бивша любима, актрисата Ингрид Бергман, и нейния партньор, италианския режисьор Роберто Роселини, в Капри, гостуването на американския кинорежисьор Джон Хюстън в "Мулен руж", Париж, както и да прекара няколко дни с Пикасо и неговия син Клод във вилата на художника във Франция.

В чантата си винаги носи два фотоапарата, за да е в състояние да реагира на всяка възможност, която му предложи животът - единият снима с черно-бял филм, а другият - с цветен. Към фотографските си принадлежности добавя и филма Ektachrome, на който снима през последните години от живота си, включително мисията му в Индокитай през 1954 г., където намира смъртта си, докато работи.

Изложбата "Капа в цвят" е специална селекция от над 4200 фотографии на легендарния майстор на обектива, създадена като пътуваща изложба от фондацията, която носи неговото име. Някои от кадрите са публикувани в списания като Holiday, Illustrated, Collier's и Ladies' Home Journal, но голяма част от тях срещат публика за пръв път.

Death in the Making е бижу в колекцията на италианското издателство Damiani. Публикувана е за пръв път през 1938 г. Съдържа фотографии на Робърт Капа и Герда Таро (първата жена фотожурналист, която намира смъртта си, докато снима), които представят своята гледна точка за истинския живот в Испания през онези години - режима на Франко и конфликта с хората, които не споделят политиката му. Печатното издание отразява само една година от престоя на Капа и Таро в Испания, но и до днес е живото свидетелство за престъпленията на режима на Франко.

След края на Втората световна война и страха от комунизма в САЩ заради асоциациите с гражданската война в Испания книгата е забравена. Италианското издателство Damiani връща към живот един от най-важните проекти в живота на Капа, за да припомни мракобесните времена на Франко, както и да алармира за опасността от възраждането на фашистки настроения в Европа.

В новото издание на книгата, което е реплика на оригиналния дизайн на фотографа Андре Кертеж, са запазени коментарите на Капа под снимките и е включено есе, вдъхновено от годините, прекарани в Испания, написано от писателя Джей Алън.