Театър: "Ембриони" на Йордан Славейков

Премиерата на "Ембриони" беше в края на юни, но същинската му среща с публиката започва сега, с началото на новия театрален сезон. В София то се играе в малкото независимо камерно пространство I АM studio на ул. "Раковски" 149, но всъщност това е представление, за което мисля, че има потенциала да се покаже и на други места - в други градове, а и не само на театрална сцена. Защото "Ембриони" има какво да разкаже и е добре то да стигне до повече уши.

От чисто театрална гледна точка това е едно много семпло и сурово представление. Трае около час - без декори, без театрални ефекти, само с един мъж и една жена на сцената, разказващи истории. Тъкмо в тази простота е неговата сила. Тук нищо не е по-важно от споделянето на живо, а то е върху проблем, за който по принцип разговорът е труден - аборта.

Режисьорът и писател-драматург (а в това представление и актьор) Йордан Славейков създава "Ембриони" на базата на десет автентични истории на жени, избрали (или неизбрали) по различни причини да направят аборт. Историите са разказани от самите жени. Това са техните спомени с техните думи, които Славейков събира заедно и подрежда, като прибавя към всяка отделна история информация за социокултурния контекст (кой е управлявал държавата, какво по-важно е ставало в обществото и културата тогава и т.н.). Тази контекстуална част е най-слабо развитата и в друго представление към нея бих имал повече претенции, но тук тя изпълнява добре своята малка роля на хронологичен навигатор, който бързо да събуди живи асоциации и спомени у всеки живял в България през последните десетилетия.

Историите се пресъздават от Августина-Калина Петкова - една от най-пластичните млади актриси, която е в трупата на Младежкия театър. В синхрон със сдържаната и "бедна" естетика на представлението, Августина-Калина Петкова не се старае да "изиграе" или "влезе под кожата" на реалните жени, а с помощта на своя сценичен талант тя опитва се да даде глас на тяхната често притаена или премълчавана болка. Овладяно, но и емоционално, с фини промени в интонацията и жеста и леки щрихи към костюма, актрисата споделя с публиката най-преките свидетелства и спомени за всички вътрешни рани и трудно взети решения. Ефектът е пречистващ и освобождаващ. Осъзната, приета и осмислена, болката макар и да не изчезва, сякаш боли по-малко. Тя спира да се влива сляпо в потока от емоции на обърканост, гняв, вина, обида, унижение, безсилие - или с други думи, на всичко онова, което блокира публичния разговор за аборта в мълчание или го възпалява във фанатизъм и истерия.

Драматургът и режисьор Йордан Славейков, който в тази постановка е и актьор, заедно с актрисата от трупата на Младежкия театър Августина-Калина Петкова Автор : Георги Сиркатов Преглед на оригинала