Неща

Пловдив танцува: акцентите на 15-я One Dance Week

Уна Дохърти анализира смисъла на изкуството в кризисни моменти, а Гергана Димитрова реагира на войната в Украйна със спектакъл по "Мъртви души"

Светослав Тодоров

NAVY BLUE на Уна Дохърти

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

One Dance Week навлиза в юбилейното си 15-ото издание с интензивна и силна програма, която ще се проведе изцяло в Дом на културата "Борис Христов", Пловдив. Публиката там ще бъде първата, която ще види два премиерни спектакъла - "Мъртви души" на Гергана Димитрова и "Необичайно семейство" на Клер Дюран-Друен.

На 19 май северноирландската хореографка и носителка на Сребърен лъв за най-добър млад артист на Венецианското биенале за танц през 2021 г. Уна Дохърти ще представи най-новия си спектакъл - Navy Blue, създаден заедно с международния състав на Big Pulse Dance Alliance, с оригинална музика от композитора и диджей Jamie xx (Джейми Смит от групата The XX), а в саундтрака влизат и мотиви от Сергей Рахманинов. В спектакъла Дохърти, едно от големите имена в съвременния танц през последните години, търси смисъла на това въобще да си отдаден на изкуството на фона на световните кризи и сътресения.

На следващата вечер Айелен Паролин от Аржентина, в момента работеща в Белгия и с 20-годишен опит на сцената, ще провокира въпроси около забързания ритъм на живота днес с "Простичко", в който самото изпълнение е решено минималистично, но с доза абсурдизъм и хумор.

Българската премиера в рамките на One Dance Week е на "Мъртви души" на Гергана Димитрова (21 май), по едноименната литературна класика на Николай Гогол. Изборът на автор от Димитрова, позната и с работата си като артистичен директор на "36 маймуни", е реакция към войната в Украйна и опит да се изследва езика на телата по време на война, как екстремните ситуации водят до промени както на физическо, така и на душевно ниво.

История на няколко нива ще предложи Марко д'Агостин от Италия - с Best Regards той отдава почит към починалия си ментор в изпълнителските изкуства Найджъл Чарнок (1960-2012), основател на DV8 Physical Theatre, с който става един от иновативните автори в съвременния танц във Великобритания през 80-те и 90-те.

След като закри миналогодишното издание с "Бизон", Марко да Силва Ферейра отново има какво да покаже пред публиката - C A R C A Ç A (26 май), копродукция с One Dance Week, ще представи синтез между фолклор, улични танци, разсъждения за общата памет и паралелната история на маргинализираните и колонизираните.

На 27 май световната си премиера ще направи "Необичайно семейство" на Клер Дюран-Друен от Франция, който ще използва седем танцьори от различни общности, с различни физически и поведенчески предизвикателства в търсене на "нови форми на танца" и поставяне на въпроса кой може или не може да се изявява на сцена.

Програмата ще завърши със "Силата (на) слабостта" на родения в Тунис Мохамед Тукабри (28 май), в който танцът пресъздава усещането за загуба на корените и отношенията между майка и син, както и MOS на Йоанна Параскевопулу от Гърция, работила с преди гостувалите у нас Димитрис Папайоану и Христос Пападопулос (2 юни).

Всичко за програмата на събитието, организирано от навършващата 20 години фондация "Едно", както и повече информация за билетите на onedanceweek.com.

Q&A:

Уна Дохърти,автор на спектакъла Navy Blue, част от One Dance Week

Какъв беше идейният процес, който ви доведе за Navy Blue?

- Пътувах много между 2017 и 2019 г. Това ме накара да се чувствам уморена, демотивирана, самотна. Отидох във Франция, където работих с трупата на националния балет на Марсилия. Беше ме страх да работя с балетисти. Появи се едно чувство на малоценност, че съм по-малкo способна от всички наоколо. Реших да анализирам това и какво въобще балетът означава за мен. Тогава, през 2019 в Марсилия, посетих един пазар, където намерих китайски сини работнически униформи. Сториха ми се много модни, взех един от костюмите, по-късно същия ден се прибрах с кафето и лаптопа си, и отново се почувствах фалшива - просто поредния тренди хипстър от полет на полет. Последва локдауна. Гледах много новини. Започнах да си мисля, че да създавам съвременен танц е малко налудничаво на фона на всичко, което се случва по света. Като нещо, направено от привилегировани хора за други привилегеровани в обществото хора. Така че целият процес започна от тези елементи. Беше ми меланхолично, синьо.

По-трудно ли се пази креативната искра с натрупването на повече пътувания, нарастващата отговорност?

- Ако следващият ми спектакъл е провал, значи отговорът е "да".

Варира ли приемът на Navy Blue според местата, на които го представяте?

- В по-големите пространства и театрите хората на последните редове виждат напълно различно представление от тези, които са напред. Тези, които са назад, ще пропуснат много от значението на третата част, но ще виждат по-добре прожекциите. За тях абстрактното ниво на спектакъла ще доминира над човешкото. Премиерата беше в Хамбург, във фабрика, която работи и до днес, и голотата на пространството много добре се вписа, остави танцьорите да превземат пространството.

Най-интересната реакция към ваш спектакъл?

- Когато поставих солото ми Hope Hunt and the Ascension Into Lazarus, майка ми каза, че все едно е видяла баща ми пиян. Мисля, че това е сред най-интересните коментари, които съм чувала. Ако си сам на сцената, като че ли няма значение за какво става става въпрос на сюжетно ниво, нервната ти система просто крещи на сцената.