🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Златните момичета на Олга Стефату

Фотографска изложба разказва историите на бежанките, намерили убежище в Гърция

Фотографката и режисьорка Олга Стефату
Фотографката и режисьорка Олга Стефату
Фотографката и режисьорка Олга Стефату    ©  Добрин Кашавелов
Фотографката и режисьорка Олга Стефату    ©  Добрин Кашавелов

"Родила съм се бежанка. Афганистанските бежанци в Иран нямат достъп до висше образование. Работех като чистачка в ресторант, жените в Иран са принудени да се забулват, но за мен това беше много трудно. Няколко пъти полицията ме арестува и измъчва", разказва 27-годишната Мариам, която намира убежище в Гърция след изключително мъчително бягство с двете ѝ деца през Турция.

Дървената лодка, с която се придвижват, се запалва, но гръцката брегова охрана успява да ги спаси. Нейният необичаен портрет и личната ѝ история са част от изложбата Chrysalis на Олга Стефату в Галерия "Синтезис" до 16 септември. Срещаме се с гръцката фотографка в София, където представя концепцията на целия си проект, в който са се включили жени и представители на LGBTQ общността от Сирия, Иран, Ирак, Афганистан, Камерун и Конго. Всички те са облечени в златни костюми, изработени от спасително фолио.

Олга завършва фотография в Атина, а през 2012 г. получава магистърска степен по мултимедийна журналистика от Университета в Болтън, Великобритания, работи дълги години като фоторепортер за международни медии като Der Spiegel, Die Zeit, The Economist, NBC News и Vanity Fair.

Тя отразява миграционната криза, често пътува до о. Лесбос и о. Самос, прави репортажи в бежанските лагери в Атина и работи с организациите, които защитават човешките права, но осъзнава, че читателите и зрителите постепенно привикват с ежедневната трагедия, с която се сблъскват бежанците. "Виждах и преживявах болката на хората, но същевременно бях изумена от смелостта на жените бежанки, които не са видими в медийното отразяване", казва Олга. Според нея причините са няколко - заради културните различия и религиозни ограничения, които са ги възпитали да стоят в дома си, зад вратите, да не се набиват на очи, а и често, защото са срамежливи.

"Популистите говореха постоянно, че бежанците са млади мъже. Циничните им приказки, че няма жени и деца, които нямаха нищо общо с реалността, ме подтикнаха да ги покажа." От 2014 г. насам повече от 1.2 милиона души, бягащи от конфликти, насилие и преследване, са минали през Гърция, 40% от тях са жени, въпреки че пътят, през който често ги прекарват трафикантите ,е изключително труден за преминаване и изисква физическа издръжливост.

"Пресякох границата между Иран и Турция през нощта. Трафикантите ме удряха, за да тичам по-бързо. Стъпалата ми кървяха. На лодката за Лесбос бяхме повече от 40 души. Два пъти паднах в студеното море" - така описва какво е преживяла една от моделите на фотографката. Олга Стефату не просто показва невидимите - тя ги издига на пиедестал. За целта се обръща към дизайнера Гурам Чачанидзе, който ушива специална рокля за всеки един от моделите, а материалът е златно спасително фолио.

"Исках всички мои модели да се преобразят пред очите ни - от невидими жертви или от статистически единици да разперят криле, да се чуе техния глас, тяхната перспектива, да стане видима смелостта и геройството им да изминат дългия път на бежанците", казва фотографката.

Името на изложбата е гръцката дума chrysalis - последният стадий преди какавидата да се превърне в пеперуда, т.нар. имаго. Буквално преведено е "златен пашкул". Техните рокли представляват своебразен златен пашкул, от който разцъфват през обектива на фотографката, но и пред посетителите на изложбата.

Как обаче Олга Стефату успява да убеди бежанките да застанат пред обектива й? Някои от тях още чакат своя официален статус, други са в незаконни обитания и практически бездомни, трети вече са се установили - работят и създават новия си дом в Гърция. "Чувствах се неудобно да отида при хора с толкова много проблеми и често преживели голяма трагедия, и да им предложа да им ушия уникална рокля и да ги снимам", споделя фотографката.

Благодарение на опита ѝ като репортер и работата ѝ с различни неправителствени организации, тя знае към кого да се обърне и на кого бежанците имат доверие. "Въпреки това много от жените бяха наплашени - техните съпрузи или родители не им разрешаваха да се снимат, но някои от тях носеха толкова много потиснати гняв и болка, че това за тях беше шансът да се чуе гласът им", казва Стефату.

В един момент проектът ѝ се превръща в защитено място, където намират съчувствие и приемане дори транс жени, като Мая, която бяга от Тунис заради силната трансфобия там. "Аз вече не държах контрола върху процеса, моделите ми бяха водещите, те поставяха рамките и ограниченията или ги събаряха", казва Олга Стефату. Едната жена дори поставя условие да се снима гола, за да заяви по този начин категорично, че тялото си е само нейно и няма право никой да ѝ казва какво да прави с него.

Всеки един снимачен ден е съпроводен от много несигурност - дали бежанките ще се появят в уречения час - фотосесията е в една къща - общински център, в който те са срещали подкрепа и защита. И все пак Стефату не знае дали ще се отпуснат и ще ѝ се доверят, дали няма да се уплашат и да си тръгнат по средата. Почти такъв е случат с 25-годишната Назанин (псевдоним), която през цялото време е атакувана от бившия си мъж, баща на сина ѝ, който е разбрал, че ще се снима - звъни ѝ и я заплашва, че ако не се откаже, никога повече няма да види детето си.

Изложбата е показана вече в Лос Анджелис, Сидни, Торонто, Доха, Солун и Любляна, а Олга се надява Германия да е едно от следващите места, където да се изложат фотографиите. "Много от участничките или техните семейства вече са именно там или искат да напуснат Гърция и да отидат в някой германски град, където ще се чувстват по-защитени." Според Олга Стефату една от причините е нарастващият расизъм в родината ѝ. Преди този фотографски проект тя снима два документални филма за расизма в крайно дясната партия и секс трафика на хора в Гърция

"Процесът по снимане и реакцията на публиката и обществото толкова много ме изтощиха и някак си отблъснаха от роднината ми, че ми се искаше да замина възможно най-далеч." Така се озовава в Китай, където работи две години. Фотографката знае, че радикализирането и надигането на крайнодесни идеологии не е само в Гърция - "виждам какво се случва в цял свят, много от самите бежанци, с които работя, се оплакват от расизъм и хомофобия в страните, от които бягат".

Една трансжена споделя с Олга, че е трябвало да бяга сама, защото останалите бежанци не са искали да е при тях и всички, с които се е опитвала да прекоси морето, са я гонили.

"Въпреки че знам, че расизмът е навсякъде, когато става въпрос за собствената ми страна, е много по-болезнено, особено като видим резултатите от последните избори", казва Олга Стефату. Тя смята за много опасно, че хората с расистки възгледи печелят все повече власт. Което се дължи на пропагандата и фалшивите новини и дехуманизирането на всички, които са различни от гърците - не само бежанци, но всякакви емигранти или членове на LGBTQ общността. Това е съвсем различен образ на Гърция от този, който страната се опитва да покаже на туристите.

След като заминава за Китай, Олга не се отдава на снимане на култура или туризъм, там вижда голям проблем с патриархалната структура на обществото и започва да снима китайки, пострадали от домашно насилие. "Започнах да уча китайски и търсех начин да предразположа жените да споделят с мен, което беше изключително трудно - все пак за тях бях просто една чужденка", казва Стефату. Отнема ѝ месеци, докато ѝ се доверят, но в крайна сметка успява.

Две години Олга работа като куратор в музея за изкуство в Катар, а тази година курира и част от програмата на Фотофестивала Tasweer там. "Този период в една съвсем различна култура и рестрикциите, които съществуват в обществените пространства, ми помогнаха да преоткрия понятието дом", казва Стефату.

Нейният дом в Катар се превръща и в нейната крепост - "никога преди, дори в Гърция, не съм имала усещането за дом, бях по-скоро номад". Новият ѝ проект, който произтича от това преоткриване на думата "дом" в Доха, представлява поредица от автопортрети, върху които все още работи и не е представяла публично. Темата отново е свързана със свободата на женското изразяване. Фотографката не за първи път е в България, тя споделя, че е запленена от Родопите и Смолянския край и обмисля как би могла да пресъздаде какво изпитва в планините там.

Изложбата CHRYSALIS в Галерия "Синтезис" e с куратор Надежда Павлова и ще продължи до 16 септември, а на 11-и ще има съпътстваща програма в 17 ч. в библиотека "Фотосинтезис" с фокус върху миграцията.