Северен полъх: кой е Юн Фосе, новият Нобелов лауреат за литература

Превежданият и у нас норвежки писател изгражда специфичния си стил върху фолклора и дава "гласност на неизказаното"

Този път Нобеловите награди за литература не предложиха голяма изненада, но провокираха света да погледне към обемното творчество на автор, чиято проза дава всичко друго, но не и бързо и лековато четене.

Писателят и драматург Юн Фосе взе наградата на Шведската академия "за новаторски пиеси и проза, които дават гласност на неизказаното". Това е четвъртият Нобел за литература, който Норвегия получава, макар и първи от близо век (другите лауреати са Бьорнстерне Бьорнсон през 1903, Кнут Хамсун през 1920 г., Сигрид Унсет през 1928 г.) и четиринадесети въобще.

Юн Фосе е роден през 1959 г. в Хаугезунд, град, разположен в Западното крайбрежие на страната. Това е и регион, известен със своите фолклорни традиции и народни приказки. Легендите, сагите и преданията имат силно влияние в прозата му, като то може да се усети и в единствената превеждана у нас книга на Юн Фосе.

Писателят, който умее да хипнотизира

За втора поредна година лауреат е автор, публикуван у нас от издателство "Лист" - през 2022 г. отличието отиде при френската писателка Ани Ерно. Трилогията "Бдение. Бленуванията на Улав. Отмала" на Юн Фосе се появи у нас през 2021 г., в превод от Стела Джелепова.

Тя описва трилогията катосъвременна преработка на старата устна традиция на разказване на истории. Затова се срещат повторения, не само на отделни думи, а на цели фрази и пасажи. "Както действително става, когато човек разказва история на глас." За нея прозата на Юн Фосе е силно опоетизирана, мелодична, а музиката играе огромна роля в текста и сюжета. "Постепенно те унася и те хипнотизира."

Влиянието на староскандинавските саги се усеща в присъствието на безпристрастния разказвач в историята. "Той не само не съди и не дава морални оценки, но и сякаш изобщо не влага никаква емоция. А темите са вечни като света - добро и зло, светлина и мрак, любов и омраза, високо и низко, пречупени през донякъде религиозна, донякъде метафизична призма."

Да си говорим на нюноршк

За Джелепова работата по трите истории е дълбоко потапяне в норвежките диалекти. Трилогията е написана на "нюноршк", или "нов норвежки" - по-малко разпространената версия на официалния норвежки писмен език ("букмол"). "Нюноршк" се развива в средата на XIX век, като писмен език на основа на диалектите, говорени в селските райони, като отговор на силно повлияния от датския език книжовен норвежки на градската средна класа. Около 15 процента от населението днес говори на "новонорвежки", като тази версия е все по-малко използвана във времето.

И все пак Юн Фосе пише именно на нея и не е единствен. Друго водещо име в литературата на Норвегия, Таряй Весос (1897-1970), също е отдаден на запазването на нюноршк и повлиява на Юн Фосе, когато той прави първите си литературни изяви в началото на 80-те години. В края на десетилетието той е вече утвърден в страната си, а в средата на 90-те са и първите му успехи в драматургията.

Джелепова разказва, че това двойно развитие води и до определени практики в страната - като например Националната телевизия предава част от съдържанието си на него, а студентите имат право да избират на кой език да полагат изпитите си.

Тя е завършила "Скандинавистика" в Софийския университет, а сега преподава в магистърската програма "Преводач-редактор". Преди да се захване с прозата на Юн Фосе, винаги е изучавала книжовния норвежки. Разлики има: случва се една и съща дума в двата езика да означава различни неща, окончанията на думите също са различни. В напевните истории на Юн Фосе град Берген е Бьоргвин. "Ако не си го учил, доста трудно разбираш например кое е в единствено и кое в множествено число, кога авторът е използвал сегашно и кога минало време и т.н. Така че преди изобщо да се заема с превода, трябваше да чета много за граматиката на новонорвежкия."

Трудността е допълнена от стилистичните особености. "Така че предварителната работа продължи не по-кратко от същинското превеждане."

Наградата е и повод да погледнем към скандинавската литература отвъд най-известният ѝ експорт - криминалните романи, сериали и филми, или т.нар. скандиноар. "Въпреки че в последните години Норвегия е позната навсякъде предимно с криминалните си романи, всъщност тя има впечатляващ брой представители и във високата литература. Сред изявените фаворити и тази година беше например Карл Уве Кнаусгор, който неведнъж е посочвал Юн Фосе за свой учител. Други сериозни имена, които се радват на не по-малка популярност са Ларш Собю Кристенсен и Пер Петершон."

Според Джелепова читателите, които за първи път ще се срещнат с прозата на Фосе, трябва да подходят без предубеждения. Не просто "да дадат шанс", не просто да я отворят, защото е награждавана, а наистина да вникнат в необичайния стил на писане, превърнал се в запазена марка за писателя. "Така или иначе това не е книга, създадена, за да се хареса на всеки."

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bramasole avatar :-|
    bramasole
    • + 1

    В Обединеното кралство Юн Фосе е издаван от малкото издателство Fitzcarraldo Editions. До момента са преведени и издадени 8 негови книги. Тримата работещи в издателството редактори за четвърти път в рамките на 9 години предвиждат избора на Нобелевия комитет:
    https://www.ploshtadslaveikov.com/kak-edno-malko-izdatelstvo-specheli-chetiri-nobelovi-nagradi-za-devet-godini/

    Нередност?
Нов коментар