Северен полъх: кой е Юн Фосе, новият Нобелов лауреат за литература
Превежданият и у нас норвежки писател изгражда специфичния си стил върху фолклора и дава "гласност на неизказаното"
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Този път Нобеловите награди за литература не предложиха голяма изненада, но провокираха света да погледне към обемното творчество на автор, чиято проза дава всичко друго, но не и бързо и лековато четене.
Писателят и драматург Юн Фосе взе наградата на Шведската академия "за новаторски пиеси и проза, които дават гласност на неизказаното". Това е четвъртият Нобел за литература, който Норвегия получава, макар и първи от близо век (другите лауреати са Бьорнстерне Бьорнсон през 1903, Кнут Хамсун през 1920 г., Сигрид Унсет през 1928 г.) и четиринадесети въобще.
Юн Фосе е роден през 1959 г. в Хаугезунд, град, разположен в Западното крайбрежие на страната. Това е и регион, известен със своите фолклорни традиции и народни приказки. Легендите, сагите и преданията имат силно влияние в прозата му, като то може да се усети и в единствената превеждана у нас книга на Юн Фосе.
Писателят, който умее да хипнотизира
За втора поредна година лауреат е автор, публикуван у нас от издателство "Лист" - през 2022 г. отличието отиде при френската писателка Ани Ерно. Трилогията "Бдение. Бленуванията на Улав. Отмала" на Юн Фосе се появи у нас през 2021 г., в превод от Стела Джелепова.Тя описва трилогията катосъвременна преработка на старата устна традиция на разказване на истории. Затова се срещат повторения, не само на отделни думи, а на цели фрази и пасажи. "Както действително става, когато човек разказва история на глас." За нея прозата на Юн Фосе е силно опоетизирана, мелодична, а музиката играе огромна роля в текста и сюжета. "Постепенно те унася и те хипнотизира."
Влиянието на староскандинавските саги се усеща в присъствието на безпристрастния разказвач в историята. "Той не само не съди и не дава морални оценки, но и сякаш изобщо не влага никаква емоция. А темите са вечни като света - добро и зло, светлина и мрак, любов и омраза, високо и низко, пречупени през донякъде религиозна, донякъде метафизична призма."
Да си говорим на нюноршк
За Джелепова работата по трите истории е дълбоко потапяне в норвежките диалекти. Трилогията е написана на "нюноршк", или "нов норвежки" - по-малко разпространената версия на официалния норвежки писмен език ("букмол"). "Нюноршк" се развива в средата на XIX век, като писмен език на основа на диалектите, говорени в селските райони, като отговор на силно повлияния от датския език книжовен норвежки на градската средна класа. Около 15 процента от населението днес говори на "новонорвежки", като тази версия е все по-малко използвана във времето.И все пак Юн Фосе пише именно на нея и не е единствен. Друго водещо име в литературата на Норвегия, Таряй Весос (1897-1970), също е отдаден на запазването на нюноршк и повлиява на Юн Фосе, когато той прави първите си литературни изяви в началото на 80-те години. В края на десетилетието той е вече утвърден в страната си, а в средата на 90-те са и първите му успехи в драматургията.
Джелепова разказва, че това двойно развитие води и до определени практики в страната - като например Националната телевизия предава част от съдържанието си на него, а студентите имат право да избират на кой език да полагат изпитите си.
Тя е завършила "Скандинавистика" в Софийския университет, а сега преподава в магистърската програма "Преводач-редактор". Преди да се захване с прозата на Юн Фосе, винаги е изучавала книжовния норвежки. Разлики има: случва се една и съща дума в двата езика да означава различни неща, окончанията на думите също са различни. В напевните истории на Юн Фосе град Берген е Бьоргвин. "Ако не си го учил, доста трудно разбираш например кое е в единствено и кое в множествено число, кога авторът е използвал сегашно и кога минало време и т.н. Така че преди изобщо да се заема с превода, трябваше да чета много за граматиката на новонорвежкия."
Трудността е допълнена от стилистичните особености. "Така че предварителната работа продължи не по-кратко от същинското превеждане."
Наградата е и повод да погледнем към скандинавската литература отвъд най-известният ѝ експорт - криминалните романи, сериали и филми, или т.нар. скандиноар. "Въпреки че в последните години Норвегия е позната навсякъде предимно с криминалните си романи, всъщност тя има впечатляващ брой представители и във високата литература. Сред изявените фаворити и тази година беше например Карл Уве Кнаусгор, който неведнъж е посочвал Юн Фосе за свой учител. Други сериозни имена, които се радват на не по-малка популярност са Ларш Собю Кристенсен и Пер Петершон."
Според Джелепова читателите, които за първи път ще се срещнат с прозата на Фосе, трябва да подходят без предубеждения. Не просто "да дадат шанс", не просто да я отворят, защото е награждавана, а наистина да вникнат в необичайния стил на писане, превърнал се в запазена марка за писателя. "Така или иначе това не е книга, създадена, за да се хареса на всеки."
1 коментар
В Обединеното кралство Юн Фосе е издаван от малкото издателство Fitzcarraldo Editions. До момента са преведени и издадени 8 негови книги. Тримата работещи в издателството редактори за четвърти път в рамките на 9 години предвиждат избора на Нобелевия комитет:
https://www.ploshtadslaveikov.com/kak-edno-malko-izdatelstvo-specheli-chetiri-nobelovi-nagradi-za-devet-godini/
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.