Поглед навън и навътре: изложбата "Публика" на Яна Лозева
В новия си проект фотографката снима лицата на хора по време на концерт
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
- Новата изложба на Яна Лозева е до 10 декември в "Топлоцентрала"
- Петнайсетте кадъра улавят лицата на публиката на различни събития
- Фотографката е известна с портретите си и с изложбите "Ела при мен", "Терминал" и др.
Случвало ли ви се е да изпитате особеното противоречие между това, че сте публика, зрители на светско събитие, и това, че ставате свидетели на тайнство - онова, което гледате или слушате, ви свързва с нещо от другаде, с чудо? Сякаш в това се прицелва фотографската изложба на Яна Лозева, озаглавена "Публика", която можем да видим в галерия "Топлоцентрала" между 1 и 10 декември.
Яна Лозева е позната с проекти като "Пряка светлина" (2014), "Ела при мен" (2018), "Терминал" (2019). Може да сте попадали и на фотокнигите "Дълго лято" и "Басейн Рай" или на една от най-скорошните ѝ изложби "Ауфтакт" в галерия "Васка Емануилова". Специфичен за работата ѝ е интересът към портрета, към интимното и уязвимостта. Фотографиите ѝ се характеризират с особена емоционална интелигентност, обективът буквално "улавя" пробягало през лицето чувство. Но ако в проект като "Терминал" например хората са сами в кадър и някак сами в света, в "Публика" те са заедно. И това е всичко друго, но не и случайност.
В даден момент у Лозева се оформя много конкретно желание да снима публиката на концерт. Иска ѝ се да улови лицата на слушащите, които по един или друг начин са потопени в преживяването, едновременно интимно и споделено. Започва да мисли как да постигне желаните портрети в близък план и с подходящото осветление, без да броди между изпълнителите на сцената и да снима на лента, без шумовете от апарата да смущават общуването със музиката. И в крайна сметка организира концерт. Кани музиканти да изпълнят нещо, което евентуално би предизвикало у публиката търсеното от нея състояние. "Нямах конкретни изисквания за произведенията - просто да бъде музика, която те обръща навътре." Публиката се състои от близки и познати. Самата Лозева описва преживяването като "подарък", който си е направила, за да се появи този проект.
Галерията на "Топлоцентрала" се оказва особено подходяща както за формàта на фотографиите, така и за темата. "Харесва ми, че е в парка, че не е на пътя, а встрани, отделно." Целта е да се улови откровението, винаги извънредната среща с чудото. "Тези неща сякаш ги няма в нашия живот. Всички много внимават и всичко е много огладено. Може пък от време на време да има и катарзис."
Лозева споделя, че когато снима портрети, обикновено се стреми към максимална непринуденост, човекът да "забрави за лицето си". И парадоксално, така инсценираната и отчасти режисирана от нея ситуация е постигнала тъкмо това.
"Допусках, че като се появя с камерата, ще разваля всичко, но всъщност хората наистина се вълнуваха и не се занимаваха с мен. Музиката, светлината и странността на събитието в крайна сметка създадоха хепънинг. Не исках да ги режисирам, просто създадох възможните условия с идеята да видя какво ще стане и да се изненадам. Предпочитам и разговорът да не се върти около случката, за да може всеки да си представя свой вариант.
Заглавието разкрива доста, но в крайна сметка може да са и хора пред огън, на кино и т.н. Това не е толкова важно. Съществено за мен беше хората да изглеждат като в състояние на епифания, в извънредно чувство."
Резултатът са петнайсет кадъра, които напомнят на барокови картини, а някои персонажите им - на статуи. В част от тези откровения има дори нещо обезпокоително. Макар озарените от преживяването и киноосветлението лица да имат силно присъствие, то е дотолкова "не оттук", че се явява и като отсъствие. Отсъствие и известна несъвместимост с ежедневния, подреден и банален свят.
Макар колеги да я насърчават частично да възпроизведе концерта в рамките на изложбата, Лозева настоява фокусът да остане върху фотографиите. "Който е пò по съвременното изкуство, веднага иска да се случва нещо, да пресъздам снимачния процес в галерията. Предпочитам това да си остане специален спомен за участниците, а изложбата да е съвсем класическа и спартанска. Владия Михайлова (куратор на изложбата) също ми помогна в това "изчистване". Надявам се публиката на изложбата някак абсурдно да се срещне с другата публика. Има смешка в това всички да се гледат. Влизаш вътре и ти самият си под наблюдение, ставаш уязвим."
Обръщането към публиката, вместо към условната сцена, отваря въпроса "Къде е чудото - тук или там?". Снимките на Яна Лозева напомнят, че чудото е и тук, и отвъд, навсякъде и никъде. Докато взаимно се гледате с персонажите на "Публика", сте поканени да гледате и навън, и навътре.
2 коментара
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.