Книга | "Сънсет парк" от Пол Остър

"Това може да е последното нещо, което пиша", казва Пол Остър пред "Гардиън" преди три месеца. Писателят, превърнал се в представителната фигура на съвременната американска литература, е диагностициран с рак. Думите му са за неговия последен роман "Баумгартнър", който все още не е преведен на български език. Докато чакаме да излезе, Иглика Василева преведе друго произведение на Пол Остър - "Сънсет парк", който е от изцяло различен етап в живота на писателя (излиза в оригинал през 2010 г.). Че романът е от друг, много по-оптимистичен период е видимо и в стила, заиграването с читателите, цялостната атмосфера, която пресъздава - ярка, цветна и с голяма доза провокация.

Провокацията започва още на първите страници. "Никакъв чист въздух, нахлул през отворените прозорци, не може да заличи смрадта; никакво търкане, нито дори най-щателното почистване не е в състояние да премахне зловонието на провала", пише Остър още в началото и на следващите страници се заема да ни разубеди и да ни покаже как човещината и грижата превръщат провала само в един отминал етап от живота, в полезна опитност.

Героите ни водят в района на любимия на Пол Остър Бруклин, който пресъздава и в най-оптимистичния си роман "Бруклински безумства". В "Сънсет парк" оптимизмът е по-умерен и отваря място на болезнени въпроси - каква е границата, отвъд която човек не може да прости, и наистина ли любовта е отговорът на всяка беда.

Привлечен от изоставена къща там, Майлс идва от Флорида, където е снимал забравените вещи в опустелите домове на хората, пострадали от финансовата криза през 2008 г. Той е част от екипа на самообявилите са за "Трима мускетари". Усещането за тършуване в чуждия живот и сцените, които описва Остър, са по-скоро като сцена след война, бягство от окупирани територии или принудително изселване, а не от финансов крах - "зарязаните в бързината неща".