Обществото на непознатите поети

Според него Глик и Франк Бидар винаги са били поетите, които заслужават "Нобел", но никога не е мислил, че има реален шанс да го получат - поезията рядко стига до подобни отличия. Той също така вижда и определено предубеждение от Шведската академия към американските автори: Глик е първият поет от САЩ, който печели "Нобел" след Т. С. Елиът, награден през 1948 г. А тъй като тогава той е вече британски гражданин, може да приемем Глик за първата американска поетеса въобще, отличена с "Нобел".

"Нямам идея как наградата ще промени живота ми", каза Глик в двеминутно телефонно интервю пред академията след обявяването на Нобеловата награда за литература за 2020 г. "Първата ми мисъл беше, че няма да ми останат приятели, тъй като повечето ми приятели също са писатели"

В България поезията на Глик е почти напълно непозната - отвъд любителски преводи тя не присъства в самостоятелно или антологично издание. "Краткият отговор на въпроса "Коя е Луиз Глик, чието име чуваме за пръв път?" е "Една от най-големите и признати живи англоезични поетеси". Дългият отговор би могъл да дойде само с едно бъдещо преводно издание. Дано да не чакаме твърде дълго", казва поетесата и преводачка от английски език Надежда Радулова.

Защо в България не знаем за нея

"Непознаването й, разбира се, не е осъдително по няколко причини, смята още Радулова. Първо, читателите на поезия са значително по-малка група от читателите на проза. Второ, съвременната американска поезия (и изобщо литература), като изключим бестселърите, е слабо представена у нас по простата причина, че не съществуват никакви форми на финансова подкрепа на преводачите и издателите от американска страна, а за никого не е тайна, че сериозните некомерсиални издания често пъти са възможни единствено благодарение на целеви субсидии."

Лишени сме не само от творчеството на Глик - частично преведени или напълно непознати остават големи поети на САЩ като Мариан Муър, Одън, Фрост, Уолъс Стивънс, Силвия Плат, Ейдриан Рич, Ан Секстън, Чарлз Симич. "Ако трябва обаче да ситуираме Луиз Глик в тази все още непреплувала големия океан на езиците традиция, трябва да тръгнем от Емили Дикинсън, да минем през предметната естетика на имажистите (като ранните Хилда Дулитъл, Карлос Уилиямс, Муър) и стигнем до учителя й по писане Стенли Куниц."

Какво прави писането й специално? Според Радулова: "Крехката вибрация между пределна яснота и мистериозност в текстовете й, прецизното извайване на формата, напрежението между драматизма на съкровеното и дистанцията в пресъздаването му, всекидневно-предметното инсцениране на големите метафизически спорове за тялото и душата, за крайното и безкрайното - това прави поетическия свят на Глик колкото сложен и нюансиран, толкова универсален и преводим."

Според Гарт Грийнуел с годините тя става все по-силен автор. "Поемите на Глик дават чувствителност на един език, който е толкова синтезиран и отстранен от всичко излишно, все едно излишното е изгорено. В последните й книги тя разви това до пълно майсторство: стиховете й са натъжаващи, забавни, философско дълбоки. Имаш чувството, че тя може да прави всичко. Има нещо много сурово в нейните текстове, а същевременно са пълни с топлина и човещина." Грийнуел отбелязва, че тя е изключително ценна за неговото поколение автори в САЩ като ментор - работила с множество млади поети. "Поемите й са едновременно разочаровани от целия свят и влюбени в него."