Димо Стоянов за "Приказката P.I.F."

По онова време той беше говорил с Гальо, собственикът на Swingin' Hall, да свирим там. Той се съгласил, но бяхме първоначално на "проба" при Пепи, който сега държи Sofia Live Club.

Тогава той отваряше нов клуб в Студентски град, а след това - Backstage в мазето на Музикалния театър. Този в Студентски град работи общо два дни - на откриването и на следващия ден. Там свириха две банди - P.I.F. и група "Лора", които в момента живеят от 10 години в Ирландия.

Тогава бяхме нови банди, дошли от морето тук, в София. Свирихме пред петима човека - персонала и двама приятели. Нямаше никой, никой не ни знаеше, никой не ни беше чувал. Пепи обаче явно ни беше харесал и след концерта бил звъннал на Гальо по телефона с думите: "Гальо, тия са страшни!". Той отвърнал: "Да прибират нещата и да идват да ударят четвърта серия при нас". Пепи дойде и ни съобщи, че трябва да си съберем нещата и че ни чакат в Swingin' Hall! Уау!

Влязохме, поздравихме се, свириха Dirty Purchase, Митко Семов беше на ударните. После приключиха и изведнъж се оказа наш ред. Митко се обърна към нас и каза: "Почвате с Aeroplane". Няма никога да го забравя. "Второто парче ще е Jamiroquai - Deeper Underground, после праскаш два бийтълса. Аз ще съм долу, ще ви гледам и ще ти кажа какво да свирите".

Междувременно в Swing-a беше препълнено! Игла нямаше къде да пуснеш. Събота вечер, Dirty Purchase, велика свинщина. Ние се качихме, публиката беше готова, вече загряла. Само изсвирихме първия акорд и "уаааа" - всички закрещяха. Последната серия трябваше да е 30 минути, но ние свирихме един час. Свършихме - страшен фурор, много ни харесаха всички. Гальо ни хареса - най-важното, което ни интересуваше, беше той да ни хареса. Дойде при нас: "Тук ли живеете?" "Да." "На квартира?" "Да." "Колко ви струва квартирата?" "Еди-колко си." "Колко участия ще ви трябват на месец, за да си плащате квартирата?"

Така и така, набързо просто направи бързи сметки и ни каза:

"Добре, свирите всеки петък и събота тук, но как да ви обявя? Как се казвате?". "Resemblance." "Резем... как, как, как? Добре, може ли да го смените? Може ли нещо по-лесничко, бързо да се запомня, такова, бързичко?"

И ние вечерта с Пацо, тогавашния ни пианист, сядаме и мислим - какво да бъде, нещо кратко... Защо не "Пиф"? Какво означава всъщност... Сетихме се за списанието Pif. "Дай, ще му сложим по една точка, да не е като списанието". "Ми, хайде, хубаво". Бяхме чели списанието още от деца. Иначе чак сега разбирам, че всъщност в Англия да си piff - "you're so piff, mate" - е като cool - че си много як. Кръстихме се P.I.F.

***

След една силна вечер Иван измисля някакви акорди. Ние сме много зле, сутрин е, не сме спали от два дни, само сме пили и сме свирили Иван свиреше в кухнята, всички спяха - в апартамента бяхме целият Swingin' Hall и групата. Помня, че Божо си правеше палачинки с оцет и чесън! Болна работа.

Излязох на терасата, седнах, написах един текст и се върнах. Изпях им го: "Един човек ме спря веднъж, на уличка валеше дъжд / Той каза ми: Със мен ела"

Както го бях написал, така го изпях. Нямаше друго, не сме пипали парчето. Казах на Иван: "Изсвири го и го запомни". Целият ден с това се лигавихме, защото беше много смешно, много се смяхме. По време на саундчека в Swing-a вечерта вече сглобихме парчето. "Лора" бяха там, те свириха на другата сцена и казаха: "Пичове, това е хит!". "Да бе! Абсолютна смешка." "Вие сте ненормални, това е тотален хит!"

И бяха прави, песента "Колело" ни направи известни, ей така, на шега.