Литература на първа линия
Преводачката, поетеса и редакторка Надежда Радулова за начина, по който литературата ни прави общност, и защо не трябва да спираме да четем
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Надежда Радулова е сред малкото професионалисти, които са доказани и уважавани не в едно, а в цели три полета - тя е преводачка от английски език, поетеса, редакторка.
"Между тези три занимания, както и между трите ми роли, протичат непрестанни трансмисии и това прави работата особено интересна", казва Надежда Радулова, родена през 1975 г. в Пазарджик. Първата ѝ стихосбирка излиза още през 1996 г., a през втората половина на десетилетието активно публикува в "Литературен вестник". Радулова завършва българска и английска филология в Софийския университет, а впоследствие става магистър по философия към Централноевропейския университет в Будапеща и The Open University в Лондон. Последната ѝ книга с поезия - "Малкият свят, големият свят" (изд. "Жанет 45"), получи Националната награда за поезия "Иван Николов" за 2020 г., а междувременно в неин превод в книжарниците излезе сборник с кратката проза на Силвия Плат - "Джони Паник и библията на сънищата. Разкази, други съчинения и откъси от дневници" (изд. "Лист").
Сред авторите, които е превеждала на български, са Филип Рот, Гарт Грийнуел, Сам Савидж, Дж. М. Кутси, а в момента работи по книга на (известната повече с музиката си) Пати Смит. "Когато слезеш в дълбочината на нечий чужд език и глас, твоите собствени език и глас неминуемо навлизат в зона на турбуленция и тогава наистина се откриват нови посоки за работа."
Крие ли това риск от хаос и загуба на собствения си глас? Работата с прозата на Силвия Плат за момент е нарушила този баланс. "Спомням си, че имаше периоди, в които депресивните сенки, хвърлени в немалка част от включените текстове, се пренесоха върху работата ми с "малкия свят" и "големия свят". Все пак мисля, че успях да се преборя с тях."
"Според мен истинските теми на нашето време не са по-различни от темите на всяко друго време - болката и чудото на любовта; съзиданието във всичките му форми - деца, хляб, картини, сгради; и съхраняването на живота на всички хора навсякъде по света, застрашаването на който никакви празни приказки за "мир" и "неумолими врагове" не могат да оправдаят", пише Силвия Плат в превод на Надежда Радулова и до голяма степен това обхваща и настроението в наградената "Малкият свят, големият свят". В нея малките моменти от деня и паралелите между детство и зрелост заемат централно място.
Затова и светът на книгата резонира с настроенията през миналата (и вероятно сегашната) година. "Пандемията е екран, на който можем да проектираме какво ли не." Според нея това може да бъде казано за много книги и от дистанцията на времето вижда, че поети като Линда Грегърсън, която е превеждала, са я подготвили ментално за подобни събития. Радулова избира един неин финален стих за начало на "Малкият свят, големият свят": "Единственият свят ни дава втори шанс."
"Дори и да изключим станалите отново актуални антиутопии като "1984", "Прекрасният нов свят" или "451 градуса по Фаренхайт", почти всяка друга голяма книга би могла да има точно толкова силна връзка с реалността днес, стига да попадне в правилните ръце. Помислете си за "Робинзон Крузо" и "Моби Дик", за "Записки от подземието", за "Метаморфозата", за "Безкраен празник" Нима всички те не ни говорят страшно много за човешката ни ситуация в момента?"
В тази постоянна актуалност Радулова вижда голямата мисия на литературата. "Затова е важно да не спираме да четем, независимо какви смерчове ни вдигат от земята и ни завихрят в тревога, гняв или страх. Не политиците, не медиите, не самопровъзгласилите се пророци, книгите продължават да са най-сигурните навигатори и в тази криза."
Какво ги прави толкова устойчиви? За Радулова важните книгите не са просто добри пророци. "Литературата е единственият неавторитарен, недидактичен и независим сбор от гласове, който не подвежда, не лъже, не заробва, не манипулира, не смазва, не наранява крехките ни частни човешки битиета. И някъде между страниците си ни превръща в общност. Въображаема, но несломима."
"Малкият свят, големият свят" е в книжарниците от "Жанет 45". "Джони Паник и библията на сънищата. Разкази, други съчинения и откъси от дневници" на Силвия Плат е издаден от "Лист". Под редакцията на Радулова през последната година излязоха "Потъване в мъртво море" на Антония Апостолова, "Бабини-Ягини" на Любов Кронева, "Братовчедката на Зорбас" на Рене Карабаш, "Аксиома и печал" на Станимир Панайотов.
2 коментара
И кои са тези пророчески книги в България?
"Литературата е единственият неавторитарен, недидактичен и независим сбор от гласове, който не подвежда, не лъже, не заробва, не манипулира, не смазва, не наранява крехките ни частни човешки битиета. И някъде между страниците си ни превръща в общност. Въображаема, но несломима."
Пълни глупости. И лъжи.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.