Краси Генова
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Цигуларката Зефира Вълова е артистичен директор на фестивала за барокова музика "Изкуството на барока", което тази година отбелязва своето 17-о издание. До 18 декември в различни зали в София музикантите представят образци на бароковата музика, а Зефира Вълова е човекът, който почти невидимо задвижва мащабния проект с участието на артисти от различни краища на света.
Самата тя е космополитна личност и международно признат изпълнител, концертмайстор на оркестър Il Pomo D' Oro, концертмайстор на Бароковия оркестър на Европейския съюз и концертмайстор на Хелзинкския бароков оркестър. От 2011 година свири на безценен инструмент - цигулката на флорентинските майстори Лоренцо и Томазо Каркаси, създадена през 1760 година и предоставена й от фондация Jumpstart Jr.
Завършва националната музикална академия "Панчо Владигеров" в класовете на професор Йосиф Радионов и Стойка Миланова, където се формира и интересът й към бароковата музика, която става нейна артистична съдба. През 2011 г. завършва Амстердамската консерватория при Луси ван Даел - легенда в сферата на старинната музика. Концертната й дейност започва като концертмайстор на Камерен оркестър "Орфей", оркестър на Класик ФМ радио и Фестивален оркестър София.
През 2017 г. получава наградата на "Алегро виваче" "Музикант на годината 2017" за активна творческа дейност, a през 2020 е отличена с първа награда на международния конкурс за барокови цигулари "Хозе Ерандо". Отдадена на старинната музика, създава нова дисциплина в към инструменталния факултет на НМА "Панчо Владигеров" - старинна камерна музика.
Като какъв човек се определяте?
Откровена, понякога нетърпелива.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Вярвам, че трябва да се вслушваме в сърцето си по-често, отколкото в разума.
Любимият ви момент от деня?
Ранна утрин, около изгрев - отлично време за съсредоточаване и планиране, за отправяне към нова географска ширина.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Необходимостта от съчетаване на взаимно изключващи се умения и наклонности - задълбочен прочит и вникване в най-фините детайли на музикалните творби, увековечени под формата на деликатни нотни листове с постоянно присъствие в социалните мрежи чрез "актуалности", задържащи най-много няколко часа вниманието на широката аудитория.
Кое е най-голямото ви постижение?
Предстои, надявам се.
Как си почивате?
Като обмислям следващия си артистичен проект.
Какво ви зарежда?
Природата, сънят, общуването с ведри и позитивни хора.
Какво ви разсмива?
Смея се с децата ми - умеят да провокират усмивки.
Какво ви натъжава?
Липсата на ценности. Разрухата там, където сътворяването е възможно с малко повече усилие.
Какво ви вбесява?
Безотговорността и лъжата.
Личност, на която се възхищавате?
Майка ми - за силата, талантите, за слабостите и компромисите.
Кое свое качество харесвате най-много?
Привикнах да съм упорита и да не се предавам твърде лесно
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Трудно ми е да отказвам, а понякога би било добре да го правя.
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Да боравя с времето - разтегляне или свиване според потребностите.
Последният подарък, който получихте?
Чисто нов личен уебсайт: zefiravalova.eu
Израз или дума, която употребявате прекомерно?
Интонация!
Къде бихте искали да живеете?
Живяла съм в няколко европейски държави и се върнах в България с убеждението, че това е мястото, съответстващо на желанията ми. Но в различни периоди от живота ми усещанията и необходимостите се променят и сега мечтая за място, където мога да избирам между тишината и градския шум, да бъда част от общество с ценности, съответстващи на моите, и да бъда спокойна за децата и близките си.
Коя е последната книга, която прочетохте?
През последните години срещам Дона Леон - прословута авторка на криминални романи и меценат на музиката, в частност на операта. Без това да е любимият ми жанр, се наслаждавам да чета творбите й, тъй като мислено чувам интонацията на гласа й, финото чувство за хумор и многодесетилетния опит на едно "леко перо". Последният беше "Каквото посееш, това ще пожънеш".
Най-интересното място, на което сте били?
Посетила съм четири континента и десетки държави, но едно от най-силните изживявания беше достигането до манастира "По Лин", в близост до Хонконг. Разбира се, в чудесна компания.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Един от първите мислители, който посвещава труд на емоциите и динамиката на човешката душа, е Декарт. Тези съждения пробуждат и у много композитори оформянето на нови възгледи, които са така важни за изкуството и до днес. Харесва ми неговото широко известно мото "Мисля, следователно съществувам".
2 коментара
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.