Ходих в Берлин преди няколко седмици. Музея в чекпойнт чарли е много покъртителен. Хората са правили какво ли не да се махнат от този комунистически рай на изток!
Гледах с изумление по телевизията това което мислех че никога няма да видя.Стената не съществуваше вече и радостните жители на Източен и Западен Берлин плачеха и се прегръщаха по улиците на града.Светът се променяше пред очите ми,комунизма бе рухнал. Така разбрах че никога не трябва да казваме "никога".
Снимка 8 ме впечатли. Тук освен фуражки, медии и еуфория, вижда се, че в това събитие има човечност, лични истории. След това идва политическия контекст.
12 коментара
Цялата галерия е прекрасна,но аз си избрах снимка № 11.
До коментар [#1] от "chicago514":
Да, пър-пър-пър за първи път в свободния свят :)
До коментар [#1] от "chicago514":
Вероятно имаш сантименти към кашонените коли ?
Трабантите са колекторски коли, италианците са експерти по пребоядисването и продажните им.
Ходих в Берлин преди няколко седмици. Музея в чекпойнт чарли е много покъртителен. Хората са правили какво ли не да се махнат от този комунистически рай на изток!
Гледах с изумление по телевизията това което мислех че никога няма да видя.Стената не съществуваше вече и радостните жители на Източен и Западен Берлин плачеха и се прегръщаха по улиците на града.Светът се променяше пред очите ми,комунизма бе рухнал. Така разбрах че никога не трябва да казваме "никога".
Безспорно това бе историческо събитие не само за Германия, но също така и за Европа!
Бях в Берлин през юли 1989 г.
Когато само три месеца по-късно видях по телевизията как хората я разрушават, беше просто невероятно.
3та и 12та снимка са невероятно добри и показателни!
Снимка 8 ме впечатли. Тук освен фуражки, медии и еуфория, вижда се, че в това събитие има човечност, лични истории. След това идва политическия контекст.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.