БЗК - малко от 6-годишната история

На 19 февруари Банка за земеделски кредит трябва да отбележи шестия се рожден ден. С постановление на правителството на Андрей Луканов от 19 февруари 1990 г. е създадена Банка за земеделски кредит като специализирана финансова институция, обслужваща селскостопанския сектор. Още през април 1990 г. тогавашният управител на БНБ Иван Дрегневски се обръща с писмо до Андрей Луканов на банката да се предоставят преференции. За уреждане на статута й е необходимо решение на правителството поради все още неприетия закон за банките и кредитното дело, но най-вече поради обстоятелството, че банката, в която ще бъде допуснато държавно, частно и чуждестранно участие, ще получи доста съществени привилегии срещу ангажимента да подпомага развитието на частния земеделски сектор. Акционерното дружество е освободено от плащането на данъци за период от пет години, като заедно това се задължава да капитализира печалбата в полза на увеличаване на държавното участие в БЗК. При създаването й държавното участие е 84.5%, като по-късно спада до 42%, които Банковата консолидационна кампания (БКК) продължава да управлява до ноември 1994 г. Особеният статут на БЗК предвижда банката да получава подкрепата на финансовото министерство, което да субсидира преференциалните лихви по отпусканите кредити. Последният механизъм обаче година по-късно е отменен, след като правителството на Димитър Попов преценява, че банката избягва да отпуска заеми на земеделските стопани поради значително високо оценен кредитен риск.

Начело на банката от нейното създаване застава банкерът Янко Янев от школата на "Литекс банк" - Бейрут, дъщерна на Външнотърговска банка, а по-късно и зам.-шеф на Стопанска банка. Чрез Янко Янев БЗК се свързва с британската фирма "Баймакс", където участия имат Максуел, БИСА и Стопанска банка. "Баймакс" първоначално притежава 5% от акциите в Банка за земеделски кредит, които после прехвърля на "Райфайзен централбанк" - Виена, вследствие на което участието на виенската банка се увеличава до 33%. По-време на първите две години от шефството на Янко Янев БЗК е обявена за банка на годината - през 1991 г. и 1992 г. Управлението на Янев бързо преориентира банката към дейности, свързани с валутното кредитиране на външнотърговски операции. Първоначалното обяснение за опосредстван и лесен достъп до операции в чужбина е присъствието на виенската банка като акционер - известна и като една от най-агресивните западни банки в Източна Европа. Още повече че авторитетният акционер може да работи в полза и на международния имидж на банката и да и осигури в бъдеще достъп до кредитни линии в условията на наложен мораториум от страна на държавата по външния ни дълг.

Скоро става съвсем ясно, че БЗК няма да е само на земеделците. Още в първите години само 5% от предоставените кредити са за селското стопанство (през 1991 г. класифицираните като несъбираеми кредити заемат само 5% от кредитния портфейл на банката, през следващата 1992 г. делът им вече е над 8%). Банката преценява, че не е необходимо да увеличава допълнително риска в активните си операции и е по-добре да финансирана по-бързо ликвидни търговски операции, отколкото да раздава кредити на земеделските стопани. В интервю за в. "Пари" през 1993 г. Янко Янев казва: "Даже и тези 5 процента могат да се окажат много. Селското стопанство, което не се е идентифицирало със своите структури и гаранции, ще бъде лишено от банкови услуги за продължителен период, ако остана дълго време в тази анонимност. (След време тезата за реформа в селското стопанство в своя провал ще потърси опора в кооперациите и ще персонализира волята им в 37-ото Народно събрание чрез яркото представителство на депутати като Ангел Димов и Златимир Орсов - бел. ред.) Не считам, че нашето наименование Банка за земеделски кредит ни задължава да бъдем авантюристи при подбора на клиенти... Имайки предвид високата степен на риск в този отрасъл, бяха въведени усложнени процедури..." Интересно е, че БЗК, винаги оставаща близка до властта, ще се заиграва и при тандема Янев - Тилев със земеделската философия като изпитан политически ефикасен инструмент, фирмите от групировката "Орион" първоначално изглеждат безспорно подходящи. Доста от тях извършват чисто търговски сделки, осигуряващи краен достъп на собствена или закупена селскостопанска продукция до пазара на ЕС.